Беше октомври 2020 г., в разгара на пандемията от COVID-19. Като кмет на Голям Манчестър той току-що беше научил от свой съветник, че консервативното правителство в Лондон, намиращо се на около 320 километра южно, е наложило нови ограничения заради коронавируса в неговия район, като същевременно е отказало искането му за 87 милиона долара за защита на работници с ниски доходи и затруднени бизнеси.

„Това не е начинът, по който трябва да се управлява държавата по време на национална криза“, заяви гневно той пред концертна зала в Манчестър. „Не трябва да правят това. Да притискат хората. Да се опитват да приемат най-малкото, с което могат да се измъкнат“.

„Това е откровено позорно“, каза той.

Бърнам ще стане лидер на Лейбъристката партия, а в понеделник крал Чарлз III официално ще го покани да стане 59-ият министър-председател на страната.

Политическият образ на Бърнам винаги е бил този на директен политик, който защитава обикновените хора. Въпреки престижното си образование по английска литература в Университета в Кеймбридж, регионалният му акцент показваше произхода му от обикновено семейство в Северозападна Англия.

Роден през 1970 г., Андрю Мъри Бърнам израства в сплотено римокатолическо семейство в село Кълчет, разположено между два постиндустриални града, които от десетилетия изпитват упадък – Ливърпул, където е роден, и Манчестър.

„Начинът ни на живот беше скромен и никога не сме имали семейна почивка в чужбина“, пише той в мемоарите си „Head North“, публикувани през 2025 г. „Но не ни липсваше нищо.“

Като амбициозен млад депутат той бързо се изкачва в политическата йерархия, въпреки че губи два пъти опитите си да стане лидер на Лейбъристката партия.

Той е младши министър в правителството на Тони Блеър и член на кабинета на премиера Гордън Браун, преди да се разочарова от Лондон и да се върне у дома, за да управлява един от най-големите градове във Великобритания.

Видеоклипът с неговото изказване по време на пандемията стана вирусен, спечели му прякора „Кралят на Севера“ и вероятно беше моментът, който го насочи към „Даунинг стрийт“ №10.

Сега той ще замени Киър Стармър – един от най-непопулярните британски лидери в съвременната история.

Не е ясно как Бърнам възнамерява да преодолее предизвикателствата, които погубиха неговия предшественик: високия държавен дълг, слабия икономически растеж, остарялата инфраструктура и политическото разделение.

„Анди Бърнам е преди всичко инстинктивен политик“, заяви Джоши Херман, журналист и основател на изданието „The Manchester Mill“, който от години следи дейността на Бърнам.

„Това е ценно умение“, каза той. „Но е наивно да се смята, че един по-добър комуникатор ще успее да заобиколи фундаменталните проблеми на британския живот.“  

„Не е за хора като мен“

Бърнам е бил на 17 години, когато получил отказа.

По собствените му признания интервюто в облицованата с дърво стая в колежа „Сейнт Катарин“ към Университета в Кеймбридж не е преминало добре. Той се затруднил с въпрос за „Кентърбърийските разкази“ и приел, че „напълно чуждият свят“ на един от елитните университети във Великобритания е недостижим за него.

Вместо това, на 18-ия си рожден ден през 1988 г., той отново бил в Кеймбридж за друго интервю – този път в колежа „Фицуилям“, който му предложил място.

Именно учителят му по английски език Стивън Харингтън от католическата гимназия „Сейнт Елред“ го насърчил да си постави за цел да учи в Кеймбридж.

„Реакцията беше по-скоро: „О, не, не. Това не е за хора като мен“, разказва Харингтън пред Би Би Си.

Ако Бърнам се е съмнявал дали принадлежи на това място, той не е имал съмнение къде иска да бъде след това. След като работил като политически съветник на депутата Теса Джоуел, той започнал да мечтае за политическа кариера в Уестминстър – центъра на британската власт.

„Още от началото на 20-те си години имах амбицията да стана член на парламента“, пише той в мемоарите си.

През 2000 г. Бърнам се върнал в дома на родителите си, за да се кандидатира за депутатското място в близкия район Лий.

Когато спечелил изборите през юни 2001 г., той бил едва на 31 години.

 Наследството от Хилсбъро

В един пролетен ден през 2009 г. Бърнам стоял пред близо 37 000 души.

Това била двадесатата годишнина от трагедията на стадион „Хилсбъро“, когато почти 100 футболни привърженици били смазани до смърт при най-тежкия спортен инцидент в британската история.

В тежките години след трагедията полицията и част от медиите погрешно обвинили феновете на „Ливърпул“, като прикрили истинската причина – пропуски и грешки на полицията.

Бърнам, който по това време бил все още млад министър на културата, медиите и спорта, бил дълбоко свързан с трагедията, не на последно място защото негов приятел е присъствал на мача в Хилсбъро.

Когато бил помолен да представлява правителството на възпоменателната церемония на стадион „Анфийлд“ в Ливърпул, той по-късно си спомня: „Кръвта ми моментално изстина“.

Две десетилетия след трагедията правителството все още отказвало да признае какво се е случило. Когато Бърнам започнал да говори, освиркванията бързо го прекъснали.

Тълпата скандирала „Справедливост за 96-те“ в продължение на няколко минути, оставяйки го да стои мълчаливо.

Хилсбъро се превърнал в негова кауза.

Бърнам се присъединил към онези, които настоявали за ново разследване и пълно разкриване на всички документи, свързани с трагедията.

След като изслушал дебата, премиерът Гордън Браун подкрепил позицията му. Последвалите разследвания установили, че полицията многократно е лъгала, а феновете на „Ливърпул“ били напълно оневинени.

Необходимостта от продължителна борба в защита на привържениците на „Ливърпул“ била дълбоко разочароваща за Бърнам, според неговите мемоари и други интервюта.

Той все още вярвал, че има място в Лондон, но само ако успее да промени изцяло системата.

През 2010 г. Бърнам направил първия си опит да стане лидер на Лейбъристката партия, но се провалил.

Пет години по-късно опитал отново. В надпреварата през 2015 г. той влязъл като фаворит, но бил победен от Джереми Корбин, представител на твърдото ляво крило на партията.

Разочарован от загубата и от по-широкото си недоволство от политиката в Лондон, през 2017 г. Бърнам обявил, че ще се кандидатира за кмет на Манчестър.

В мемоарите си той описва годишнината от Хилсбъро като момента, в който осъзнал как британската политическа система „проваля хората по много личен начин“.

„Макар че щяха да минат още осем години, преди най-накрая да напусна, нещата никога повече не бяха същите след този ден“, пише той. „Магията беше разрушена и бях спрял да обичам Уестминстър“.

Обещанията в Манчестър

В първия си ден като кмет през 2017 г. Бърнам заяви, че ще изпълни смелото си обещание да сложи край на спането на улицата – британският термин за бездомност – в рамките на три години.

„Докато силуетът на градския център е изпълнен със строителни кранове, улиците ни не трябва да са пълни с хора, които нямат покрив над главата си“, заяви Бърнам, докато обикаляше центъра на града и разговаряше с хора, прекарали нощта на улицата.

Това беше типичният стил на Бърнам – директна политика на контакт с хората, в която той се отличаваше още по време на предизборната си кампания.

Той обеща да дарява 15% от годишната си заплата от 148 000 долара за благотворителни организации, помагащи на бездомни хора, и продължи да го прави през деветте си години като кмет.

Критиците му обаче твърдят, че обещанието за премахване на уличната бездомност е било доказателство и за друга негова черта – склонността да обещава повече, отколкото може да изпълни.

През 2020 г., годината, в която Бърнам бе заявил, че вече няма да има хора, спящи по улиците на Манчестър, проблемът е бил намалял приблизително наполовина.

Но изданието „The Manchester Mill“ съобщи тази година, че броят на бездомните хора, живеещи на улицата, се е увеличавал постоянно през последните четири години, което подкопава обещанието на кмета.

Някои от другите инициативи на Бърнам в Манчестър обаче са се оказали по-трайни.

Неговият постоянен стремеж към привличане на икономически инвестиции доведе до строителен бум в центъра на града.

Макар да няма голям опит във външната политика, Бърнам пътуваше по света като кмет, изграждайки партньорства с компании по начин, който усложни представата за него като традиционен ляв политик.

През септември 2018 г. той посети Китай, за да насърчи развитието на високоскоростните влакове в региона. Два месеца по-късно китайското посолство във Великобритания публикува съобщение, в което похвали визитата му.

Най-известното наследство на Бърнам в Голям Манчестър обаче са автобусите. Използвайки съществуващите правомощия на кмета, Бърнам значително подобри транспортната система в района.

Той въведе нови регулации въпреки правните възражения на частните автобусни компании, като намали цените на билетите и увеличи надеждността на услугите.

Люк Рейкс, който е бил член на Общинския съвет на Манчестър в продължение на 11 години, заяви, че новата автобусна система „е направила огромна и много видима разлика за хората“.

 Прекалено голям залог

Събитието в периферията на конференцията на Лейбъристката партия през 2025 г. беше препълнено.

Всички искаха да чуят кмета на Манчестър, който дни по-рано бе намекнал, че може да се изправи срещу Киър Стармър за лидерския пост в партията.

„Не съм направил нищо повече от това да започна дебат“, настоя Бърнам в онзи ден през септември.

По това време обаче той нямаше реален път към властта. Не можеше да предизвика министър-председателя, освен ако не беше депутат.

Изводът сред представители на Лейбъристката партия беше, че Бърнам е прекалил.

Скритата му амбиция подсказвала, че му липсва партийна лоялност.

Но осем месеца по-късно избирателите на местни и регионални избори отправиха категорично послание на недоверие към Стармър, който вече беше силно отслабен от скандал около Питър Манделсън – сътрудник на Джефри Епстийн, когото той бе назначил за посланик на Великобритания в САЩ.

Моментът на Бърнам беше настъпил.

Само дни по-късно депутат от Лейбъристката партия в района Макърфийлд подаде оставка, за да освободи място, на което Бърнам да се кандидатира. През юни той спечели убедително.

Повече от две десетилетия Бърнам обвинява националните правителства, че не обръщат внимание на нуждите на работническата класа, особено извън Лондон.

На пресконференцията си по време на пандемията през 2020 г. той атакува консервативното правителство, което според него отказвало да чуе нуждите на хората си – „хора, които твърде често са забравяни от онези, които са на власт“.

На 20 юли той най-накрая ще притежава тази власт и веднага ще се изправи пред някои от трудните решения, за които преди обвиняваше други политици, че не са успели да вземат.

„Нямаме представа какви компромиси ще направи Бърнам“, каза Джоши Херман.

„Бих заложил всичко, че и самият той все още не знае какви компромиси ще трябва да направи.“ | БГНЕС

------ 

Майкъл Д. Шиър, "Ню Йорк Таймс"