Следващият президент на САЩ ще определи перспективите на Украйна за членство в НАТО, продължаването на западните оръжейни доставки и условията на бъдещите мирни преговори на Киев с Москва. Наблюдателите са единодушни, че победата на Камала Харис ще бъде посрещната в Киев с много по-голям ентусиазъм, отколкото втория мандат на Доналд Тръмп, чиито изказвания по-скоро изиграха лоша шега на Кремъл. Дали обаче всичко е толкова просто?

Харис ще наследи трудни решения

Външната политика беше сферата на компетентност на Джо Байдън през по-голямата част от половинвековния период, който той прекара като сенатор, вицепрезидент и накрая президент на САЩ. Той преговаряше с Голда Меир, Маргарет Тачър, Алексей Косигин, Муамар Кадафи, Михаил Саакашвили и Виктор Юшченко.

Камала Харис изгражда кариерата си в Калифорния и се премества във Вашингтон през 2017 г., когато е избрана в Сената на САЩ. Там тя се занимаваше предимно с вътрешна политика.

Дипломацията стана част от мандата ѝ още като вицепрезидент в администрацията на Байдън, когато ѝ беше възложено да преговаря с лидерите на Централна Америка за спиране на масовата миграция към САЩ. Тази мисия не се увенча с успех: най-малко 8 млн. души пресякоха нелегално южната граница на САЩ по време на президентството на Байдън - три пъти повече, отколкото по време на първия мандат на Тръмп, припомня Би Би Си.

През 2022 г. Русия започва пълномащабно нахлуване в Украйна, а задачите на Харис включват подкрепа на Киев. Тя се среща седем пъти с президента Владимир Зеленски, участва в разговори със съюзници от НАТО и представлява САЩ на Мюнхенската конференция по сигурността.

Харис заявява, че ако спечели, ще продължи курса на Байдън в подкрепа на Украйна, като изпраща военна помощ, отказва да преговаря с Кремъл без участието на Киев и зачита правото на Зеленски да реши какви условия е готова да приеме страната му за прекратяване на огъня.

Думите ѝ звучат окуражително за Украйна, но има един нюанс.

На 5 ноември американците избират не само президент, но и членове на двете камари на Конгреса.

Понастоящем републиканците имат мнозинство в долната камара на представителите, а демократите - в Сената, но социологическите проучвания предвиждат размествания, при които горната камара ще стане републиканска, а долната - демократична.

В случай на републикански контрол над Сената могат да се очакват различни сценарии. Млади десни популисти като кандидата за вицепрезидент на републиканците Джей Ди Ванс и сенаторите Том Котън и Джош Хоули се противопоставят на военната помощ за Украйна. Но старата гвардия на партията им смята, че противопоставянето на Путинова Русия е стратегически интерес за САЩ.

И едните, и другите независимо от личните си възгледи, ще се вслушат в Тръмп, ако той ги призове да блокират инициативите на Белия дом. Такъв вече беше случаят през 2023-2024 г., когато по негова инициатива републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса блокира отпускането на средства за Киев в продължение на осем месеца - това не беше свързано със самата Украйна, а със спора за миграционната криза.

Но дори оптимистичният сценарий за Украйна, при който Харис става президент и продължава линията на Байдън с подкрепата на двете камари на Конгреса, поставя воюващата страна в изключително трудно положение.

В Америка и в Европа „се разпространяват цинизъм и умора и дори най-верните поддръжници на Украйна признават, че капацитетът на Запада да подкрепя Киев във войната започва да се изчерпва“, пише колумнистът на „Вашингтон пост“ Ишан Тарур.

Подкрепата от страна на САЩ винаги е идвала твърде късно и твърде малко, се казва в статия, озаглавена „Ukraine's Coming Betrayal“, публикувана на уебсайта на Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI). В нея бившият британски дипломат Тим Уилси напомня, че Байдън с едната ръка помага на Украйна, а с другата е предпазлив в опитите си да предотврати разрастването на конфликта в ядрен.

„В резултат на това Украйна смята, че е получила достатъчно, за да не загуби, но не и достатъчно, за да спечели“, пише експертът. Тази политика вероятно ще продължи и при Харис, пишат авторите на анализа от Института „Брукингс“, либерален мозъчен тръст във Вашингтон.

Изправени пред упоритото нежелание на Съединените щати да одобрят по-радикални мерки, през последните месеци дори най-близките приятели на Украйна започнаха да се съмняват в шансовете на украинските въоръжени сили да достигнат границите от 1991 г.

„Най-вероятният изход от войната е част от територията на Украйна временно да остане под руска окупация“, заяви през септември чешкият президент Петр Павел.

Източници на „Файненшъл таймс“ от обкръжението на Харис твърдят, че тя няма да се стреми към незабавно прекратяване на огъня за сметка на интересите на Украйна, но ще подкрепи усилията за прекратяване на войната.

Според плана на Зеленски това би включвало покана, а след това и включване на Украйна в НАТО, но Харис все още не се е изказала изрично по този въпрос. В интервю за CBS тя заяви, че ще разгледа въпроса, „когато и ако се наложи“.

Вашингтон се досеща за плановете на Тръмп

Либералните опоненти на Доналд Тръмп описват външната му политика като непредсказуема импровизация, водена от симпатии към авторитарни лидери като Владимир Путин или антилиберални ръководители на демократични държави - от израелския премиер Бенямин Нетаняху и унгарския премиер Виктор Орбан до турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Но неутралният поглед върху външната политика на Тръмп разкрива и няколко ясни принципа, като например курс на конфронтация с Китай и отвращение към войната и въоръжените конфликти.

По време на четирите си години в Белия дом и почти толкова време, колкото е бивш президент, той последователно се противопоставя на военните конфликти - както с участието на САЩ, така и като цяло. Например, въпреки безспорно произраелската си позиция, бившият президент се изказа за необходимостта от прекратяване на войната в Газа.

„Той не обича особено войните“, отбелязва Питър Бейкър, главен кореспондент на Белия дом в „Ню Йорк Таймс“.

Тръмп също така смята, че войната в Украйна трябва да бъде прекратена възможно най-скоро. Той дори обеща да договори прекратяване на огъня в рамките на 24 часа, ако бъде избран за президент, но уточни, че ще постигне това поне преди встъпването си в длъжност през януари 2025 г.

Проблемът е, че Тръмп не казва как смята да го направи.

„Имам много ясен план да спра Украйна и Русия. И имам идея, не точно план, а по-скоро идея по отношение на Китай“, каза Тръмп през септември. „Но не мога да разкрия тези планове, защото ако ги разкрия, няма да мога да ги изпълня. Те няма да бъдат успешни. Неочакваното е част от [успеха].“

Изолационисти срещу старата школа

В условията на несигурност поддръжниците и опонентите тълкуват плановете на Тръмп по свой начин.

„Той казва: „Да, ще свърша всичко това още в първия ден“. Но знаете ли какво всъщност означава това? Става дума за капитулация“, казва Камала Харис.

Тази оценка отчасти се дължи на съобщенията в американските медии, че планът на Тръмп включва Украйна, която всъщност се отказва от своите територии - най-вече се отказва от Крим и Донбас. Тези публикации се позовават на думите на хора, които са разговаряли със самия президент или с негови съветници по тази тема.

Позициите на различните фигури от обкръжението на Тръмп обаче се различават драстично и отразяват по-скоро личните им виждания. Кандидатът за вицепрезидент Джей Ди Ванс е един от най-яростните критици на помощта за Украйна. Той подкрепя замразяването на конфликта по контактната линия и спирането на доставките на оръжие. Той нарича целта на Зеленски за възстановяване на Украйна в границите ѝ от 1991 г. фантазия. Същите възгледи са изразявани публично и от други поддръжници на Тръмп, чиито възгледи обикновено се характеризират като изолационистки.

В обкръжението на бившия президент обаче има и интернационалистично крило, което смята, че противопоставянето на Путинова Русия е важен принцип на външната политика на САЩ. Майк Помпео, бивш директор на ЦРУ и държавен секретар в администрацията на Тръмп, в статията си „Мирният план на Тръмп за Украйна“ обещава по-строги санкции срещу Москва и присъединяване на Украйна към НАТО, ако кандидатът на републиканците спечели изборите.

Коя от тези две групи ще послуша Тръмп, ако спечели, не е известно.

Но Тръмп настоява, че ще проведе паралелни разговори и с Путин, и със Зеленски. Това е в разрез с политиката на администрацията на Джо Байдън, която смята, че суверенното право на Киев е да определя условията на бъдещото прекратяване на огъня.

Какво ще се случи, ако Тръмп спечели изборите, предложи на Зеленски и Путин сделка, а Зеленски я отхвърли? Представители на популисткото крило на Републиканската партия дадоха да се разбере, че тогава Белият дом ще прекрати военната и финансовата помощ за Украйна.

Пример от миналото е блокирането на доставките на противотанкови системи Javelin от САЩ за Украйна през 2019 г., когато Зеленски отказа да започне разследване срещу Байдън по искане на Тръмп. Инцидентът стана основа за импийчмънт на Тръмп от контролираната от демократите долна камара на Конгреса.

Скептицизмът на Тръмп по отношение на НАТО също може да попречи на военната помощ за Украйна. Бившият президент е убеден, че членовете на алианса разчитат на защитата на Америка, вместо да увеличат собствените си разходи за отбрана. И докато неговите изисквания към съюзниците предизвикваха възмущение в Европа, нещата се промениха след нахлуването на Русия в Украйна. Тази година 23 членове на алианса се ангажират да изразходват 2% от своя БВП за отбрана; девет държави достигнаха този праг през 2022 г. и само три през 2014 г.

Невъзможно е да се предвиди как ще се развият отношенията на Белия дом с Кремъл, ако Тръмп бъде избран за втори мандат. В реториката на демократите републиканският лидер е почитател на Путин и почти агент на ФСБ. Самият Тръмп твърди, че е в отлични отношения с Путин.

Напоследък Тръмп, позовавайки се на унгарския премиер Виктор Орбан, обича да казва, че Русия се страхува от него. Казва, че през годините на неговото управление Путин вече е обмислял пълномащабно нахлуване в Украйна, но той, Тръмп, е разубедил руския лидер. В едно от последните си интервюта той дори твърди, че е заплашил Путин с удар срещу Москва. (Кремъл отказа да коментира това изявление).

Но истинската история на отношенията на първата администрация на Тръмп с Кремъл е по-сложна както от либералната карикатура, така и от бравадата на самия бивш президент. През годините на неговото управление бяха наложени нови санкции, 60 руски дипломати бяха изгонени от САЩ, а руското генерално консулство в Сиатъл беше закрито.

През същите години Вашингтон се оттегли от споразуменията за контрол на въоръженията - двустранния Договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие, сключен от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, и многостранния Договор за открито небе. Русия се оттегли от тях след Съединените щати.

Именно Тръмп отмени през 2017 г. ембаргото върху доставките на американски противотанкови системи Javelin за Украйна.

Всичко това накара Путин да си спомни за това време без носталгия: „Що се отнася до г-н Тръмп, по време на неговото президентство на Русия бяха наложени много голям брой санкции и ограничения“.

А извън Украйна администрацията на Тръмп имаше малко общо с Кремъл. Санкциите срещу Венецуела и Куба, оттеглянето от ядрената сделка с Иран, убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани, преместването на посолството в Йерусалим и признаването на израелския суверенитет над Голанските възвишения - все стъпки, които Москва критикуваше.

Всичко това кара Мик Райън, военен експерт и пенсиониран генерал от австралийската армия, да предположи, че ако преговорите с Путин се проточат по време на потенциалния втори мандат на Тръмп, американският президент може да предприеме действия срещу Русия и да увеличи подкрепата си за Украйна. І БГНЕС