Командването на обединените сили на НАТО в Европа заяви, че не възнамерява да обяви промени в състава на силите на Алианса в източноевропейската посока в отговор на пресичането на полската граница от руски безпилотни самолети, съобщава Би Би Си.
Генералният секретар на НАТО Марк Рютте определи реакцията на страните-членки на Северноатлантическия алианс на безпрецедентното нарушение на въздушното пространство на Полша като „много успешна“.
„Смятам, че снощи беше показано, че сме способни да защитим всеки сантиметър от територията на НАТО, включително, разбира се, нейното въздушно пространство“, отговори генералният секретар на въпроса на кореспондента на Ройтерс за способността на системите за противовъздушна отбрана на военния блок да се защитят от такава нова заплаха като дроновете.
Но далеч не всички европейски политици споделят оптимизма на Рюте.
„Европейската противовъздушна отбрана, противовъздушната отбрана на НАТО, сработи, но, разбира се, не толкова добре, колкото би трябвало, за да предотврати навреме проникването на такова количество безпилотни летателни апарати във въздушното пространство на Полша. Това ще предизвика дискусии в НАТО и Европейския съюз“, счита германският канцлер Фридрих Мерц.
Според данни на германското издание „Билд“, авиацията на НАТО е похарчила над един милион долара, за да свали евтини дронове, влетели в Полша: издигнала е във въздуха съвременни бойни самолети и е използвала скъпи авиационни ракети. При това е свалена само малка част от официално обявения брой руски БПЛА, пресекли полската граница.
Може ли да се съди за възможностите на противовъздушната отбрана на Полша и страните от НАТО като цяло въз основа на резултатите от инцидента, който се случи в сряда през нощта?
Търсенето продължава
Според данни на полските власти, набегът на руските безпилотни летателни апарати е продължил от 23.30 часа във вторник до 6.30 часа в сряда местно време. Те са пресекли полската граница по време на поредната ракетно-дронова атака срещу Украйна.
Премиерът на Полша Туск заяви, че нарушителите безпилотни летателни апарати са били 19. Според неговата информация, три-четири са били свалени, а други три-четири, по всяка вероятност, са се разбили сами. Към момента са намерени останки от 16 дрона на територията на пет воеводства, предимно близо до източните граници на Полша, но поне два са проникнали доста далеч на север и в центъра на страната – на повече от 200 км от границата.
Все още не е известно дали сред тях е имало дронове с мощна бойна част. На всички публикувани снимки се виждат не ударни БПЛА, а дронове-примамки „Гербер”.
Силни експлозии, които биха могли да бъдат причинени от детонацията на бойната част на руските „Герани” (руската версия на иранските Shahed-136), не са регистрирани. Един БПЛА (или неговите останки) е паднал върху жилищна сграда, като вероятно е разрушил покрива и автомобил, но няма информация за пострадали.
Освен това, в сряда представителката на Министерството на вътрешните работи на Полша Каролина Галецка съобщи за откриването на фрагменти от ракета с неизвестен произход. Въпреки това представителят на оперативното командване на въоръжените сили на Полша Яцек Горишевски заяви, че това може да са останки от ракета-прехващач, изстреляна от силите за противовъздушна отбрана.
Военна реакция на НАТО
Апаратът на премиера Доналд Туск съобщи, че в предполагаемата зона на навлизане на руските безпилотни самолети са били изпратени два полски изтребителя F-16, както и хеликоптери Ми-24, Ми-17 и S-70 Black Hawk.
В операцията са участвали и два изтребителя F-35 на Кралските въздушни сили на Нидерландия, базирани в Полша.
Съдейки по общедостъпните данни за проследяване на полетите, във въздуха е бил издигнат и един полски самолет за далечно радиолокационно откриване и управление (ДРЛОУ) Saab-340 AEW&C, чийто радар е способен да открива малки нисколетящи безпилотни самолети.
Освен това, командването на НАТО потвърди излитането на самолет ДРЛОУ на военновъздушните сили на Италия, произведен на базата на бизнес джет Gulfstream G-550, както и на поне един многоцелеви транспортен самолет-зареждач A-330 MRTT.
Бяха приведени в бойна готовност и разположени в Полша германски зенитни ракетни комплекси „Пейтриът“. Източник от НАТО съобщи за Ройтерс, че са засекли безпилотните самолети с радарите си, но не са ги атакували.
Широки възможности за наземна противовъздушна отбрана разполагат и въоръжените сили на Полша, но няма информация за техните действия.
В интернет се появи непотвърдено видео, на което, както се твърди, изтребител F-16 на полските ВВС сваля руски безпилотен самолет.
Разпространи се и снимка на фрагмент от авиационна ракета от клас „въздух-въздух“ AIM-120C-7 (AMRAAM), с която според твърденията е бил свален един от безпилотните самолети. Няма официално потвърждение за автентичността на снимката. Експортната цена на такава ракета започва от 1 милион долара. Теоретично ракетите AIM-120 могат да се използват както от F-16, така и от F-35.
Изданието „Билд“ твърди, че руските дронове са били свалени с други ракети – AIM-9 Sidewinder. Те са предназначени за близък бой и са по-евтини – старите струват от 15 000 долара, а най-модерните – около 600 000.
Според „Билд“ са използвани общо три такива ракети.
При това цената на безпилотните летателни апарати, нарушили границата, се изчислява на няколко хиляди евро за бройка. Очевидно е, че редовното използване на бойни изтребители и скъпи авиационни ракети за унищожаване на дронове е безсмислено.
Но може ли да се твърди, че първата реакция на силите за противовъздушна отбрана на Полша и страните от НАТО на нахлуването на група евтини БПЛА е била неадекватна – прекомерна и в същото време слабоефективна?
От една страна — да, възможно е
Да се свали един дрон от пет, а дори и по-малко - резултатът е провал, добре, че се оказаха фалшиви дронове, а не напълнени с експлозиви и програмирани да атакуват важен обект ударни безпилотни самолети.
Воюващата Украйна сваля средно 80-90% от атакуващите я дронове – при това, че почти ежедневно трябва да отблъсква нападения на стотици, а не на две дузини. Това също не е идеален резултат, но се постига с много по-евтини средства, отколкото с високоточни ракети.
Но и ВСУ не са се научили на това от първия набег. Те трябваше да създадат практически от нулата структура за ешелонирана противодронна отбрана с мобилни огневи групи и специално оборудване за откриване и унищожаване на малки нисколетящи цели на огромна площ.
Украйна постоянно усъвършенства методите си и търси нови технологични решения за противодействие на руските дронови атаки. Наскоро стана известно за началото на съвместното украинско-британско производство на дронове-прехващачи Project Octopus – планира се да се произвеждат по хиляда на месец. Те са много по-евтини от ракетите за противовъздушна отбрана.
Премиерът на Полша Доналд Туск определи украинските противодронови системи като най-добрите, тъй като са тествани в реални бойни условия, и заяви, че Варшава ще установи сътрудничество с Киев в тяхното разработване: „Вече се договорихме за преки преговори в най-близките часове и обмен на опит с украинската страна“.
Не всичко се измерва с пари
Но що се отнася до първата реакция на бойните подразделения на армията на Полша и страните от НАТО на нарушаването на границата с безпилотни самолети – тук няма значение типът и принадлежността на летателните апарати – тя изглежда напълно стандартна.
Излетяха дежурните бойни групи, разположени на различни летища – това е обичайна практика в ситуации, когато мащабът на заплахата е неясен.
Като правило, сериозните войни започват с масирани удари, които често следват вълни през първите часове или дни. Тук всичко е относително просто – атакуващата страна се стреми да потисне силите на противника, а защитната се опитва да отблъсне натиска и да премине в контраатака.
Материалните разходи в първите етапи на военния конфликт, а още повече при граничен инцидент, обикновено не служат като основание за претенции към военните. Противопоставящите се страни са готови за това, има запаси за това. Главното е да не се пропусне първият, съкрушителен удар.
Три скъпи ракети за три фанерни дрона при ограничен или случаен нальот – това е напълно допустимо, за това никой няма да попита. Възможно е тези ракети вече да е било време да бъдат бракувани и утилизирани.
Но в случай на по-сериозна опасност командването на НАТО можеше да реагира и по-рязко.
Отделно внимание привлича излитането на поне един самолет-зареждач A-330 MRTT. Това означава, че силите за бързо реагиране на Н