Френското разузнаване подозира четирима български граждани в изпълнение на операции, оркестрирани от руските служби, научи БГНЕС.

На 11 септември френски съд разгледа случая с 35 червени отпечатъци от ръце, направени със шаблони по стените на мемориала на Холокоста в четвърти район на Париж на 14 май 2024 г. Съдът потвърди хипотезата за манипулативен акт, чиято цел е била да изглежда като антисемитска проява. Червените ръце напомнят за епизод от израелско-палестинския конфликт, свързан с линчуването на двама израелски войници в Рамала през 2000 г. На заседанието в четвъртък българите се представили като обикновени работници, пътуващи из Европа.

По време на разпитите обвиняемите са заявили, че не знаят нищо за руски възложител и че действали „в подкрепа на мира“ в израелско-палестинския конфликт или че са го направили „на шега“. Те са изправени пред до 10 години затвор за престъпна конспирация и повреждане на имущество с антисемитизъм като утежняващ фактор.

Според заключенията от разследването, ръководено от съдия Катя Дюброй, групата има връзка с Русия. Засега не са открити крайните звена от веригата, водеща към Москва.

Френската разузнавателна служба DGSI описва случая като „действие за дестабилизиране на Франция, оркестрирано от руското разузнаване“, извършено „като част от по-широка стратегия за разпространение на дезинформация, както и за разделяне на френското обществено мнение или за предизвикване на вътрешно напрежение чрез използване на „проксита“ – хора, които не работят директно за руските служби, но получават възнаграждение за конкретни задачи чрез посредници.

В подкрепа на хипотезата за руско участие, е идентифицирана кампания в социалните мрежи два дни след направата на „червените ръце“, в която мрежа от руски ботове и фалшиви медии твърди, че френската държава не предприема мерки срещу антисемитизма и несигурността. 

DGSI смята, че българската група стои и зад няколко други акции в Париж и други европейски градове преди и след инцидента с „червените ръце“. През април 2024 г. стотици стикери с призиви за край на войната в Украйна са залепени по стени в Париж. На 19 май 2024 г. е осквернен гробът на украинския националист Степан Бандера в Мюнхен, Германия. През юни 2024 г. има още две акции: оставянето на пет ковчега с надпис „Френски войници на Украйна“ близо до Айфеловата кула – случай, по който се води отделно разследване, и друга стикерна кампания, този път в Цюрих, Швейцария.

Разследването посочва Мирчо Ангелов (27 г.) и Георги Филипов (36 г.) като извършители на рисунките. Кирил Милушев (28 г.) е обвинен, че е заснел действията за последваща онлайн кампания, а Николай Иванов (42 г.) е съден за дистанционна организация на логистиката и финансирането на операцията. Твърди се, че е получавал инструкции на руски език чрез приложението Telegram и е търсил „изпълнители“ за акцията. 

Делото е насрочено за 29–31 октомври. Пред съда ще се изправят четирима заподозрени българи, единият от които е в бягство. По време на заседанието съдът отхвърли исканията за освобождаване на двама от тримата физически присъстващи обвиняеми, които са в ареста от лятото на 2024 г., след като двама от тях са били задържани в България и един в Хърватия. | БГНЕС