Милорад Додик предизвиква институциите на Босна и Херцеговина, международната общност и регионалното равновесие, което накара няколко европейски страни, чиито имена са Германия, Австрия, Полша и Литва, да му забранят достъпа до тяхната територия. Словения, от друга страна, все още се колебае.

Защо страната забавя налагането на санкции на Милорад Додик, законно отстранен президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина?

Словенското правителство, ръководено от Роберт Голоб, обмисляше да забрани на Милорад Додик да влиза на нейна територия, след като той беше осъден на една година затвор от съд в Босна и Херцеговина за това, че е оспорил решенията на Върховния представител Кристиан Шмидт в тази страна.

Въпреки че Словения е важен съюзник на Босна и Херцеговина в Европейския съюз, тя все още не е взела окончателно решение.

Според неофициални източници, Министерството на външните работи все още трябва да допълни досието, което доведе до отлагане на обсъждането за по-късна сесия. Освен това, според словенския сайт necenzurirano.si, „представители на няколко агенции за сигурност са притиснали правителството да приеме санкции срещу Додик“, по-специално поради подозрителни финансови потоци към Словения, открити през последните години, идващи от Република Сръбска.

Според necenzurirano.si, сайт, известен с близостта си до правителството – журналистът Примож Чирман е женен за директора на Службата за комуникация на правителството, а Весна Вукович, бивша журналистка и бивш генерален секретар на партията Gibanje Svoboda, ръководена от министър-председателя Голоб, се е оттеглила от политиката през март 2024 г. – САЩ играят роля зад кулисите в тази нерешителност на словенското правителство.

Тази идея се отхвърля от словенската десница, която счита за по-правдоподобно влиянието на кмета на Любляна Зоран Янкович, известен приятел на Милорад Додик.

Десните медии редовно споменават приятелските връзки между двамата мъже, както и с други влиятелни фигури като сръбския президент Александър Вучич.

Според консервативната десница тези връзки се простират и до Роберт Голоб, чиято сватба с влиятелната Тина Габер, отпразнувана в присъствието на Зоран Янкович, подхранва спекулациите за съществуването на по-широки балкански мрежи.

Освен това циркулират фотографии, на които се вижда Александър Чеферин, президент на УЕФА, често споменаван като възможен бъдещ министър-председател или президент на Словения, в компанията на фигури като Милорад Додик, Александър Вучич или Зоран Янкович.

Тези интереси, често погрешно възприемани от част от общественото мнение като свързани с левите кръгове, всъщност са част от „словенския турбокапитализъм“.

Според вестник „Дневник“, Зоран Янкович, кмет на Любляна от 2006 г., публично отрече да е застъпвал пред словенското правителство в полза на Милорад Додик, въпреки известната им близост.

„Не съм разговарял с никого, нито пряко, нито косвено, по този въпрос. Словенското правителство има своя собствена позиция и ще вземе решението си в съответствие с нея“, заяви той. Зоран Янкович обаче остро критикува Кристиан Шмидт, върховния представител в Босна и Херцеговина, когото счита за некомпетентен за тази роля.

Припомняме, че на Милорад Додик беше забранено да изпълнява функциите си, защото се е противопоставил на решенията на същия този Кристиан Шмидт.

Изглежда, че Зоран Янкович споделя мнението на Милорад Додик:

„По мое мнение Шмидт е напълно неподходящ. Преди няколко години предложих, че Милан Кучан [бивш словенски президент, известен и като приятел на кмета на Любляна, бел. ред.], би бил най-добрият кандидат за тази длъжност. За да се гарантира мирът, е необходима личност от региона, която се ползва с широко уважение.“

Според него бившият словенски президент Данило Тюрк също би бил подходящ избор за ролята на върховен представител. Да отбележим, че предишният върховен представител, австриецът Валентин Инцко, беше от словенски произход от Каринтия.

През последните години бизнесмени, свързани с Република Сръбска в Босна и Херцеговина, често близки до президента Милорад Додик, засилиха инвестициите си в Словения, което породи опасения относно произхода на средствата.

Според necenzurirano.si, който редовно отразява тази тема, словенските служби за сигурност са засекли подозрителни капиталови потоци от тази босненска единица, главно в сектора на недвижимите имоти и предприятията.

Забележителен случай е покупката на луксозна вила в Порторож от Джорде Джурич, близък до Игор Додик, син на Милорад Додик, разкрита от necenzurirano.si през юли 2024 г.

Джордже Джурич и Игор Додик са под американски санкции от 2022 г. за нарушение на Дейтънските споразумения.

Тези санкции, наложени от администрацията на Байдън, са насочени и срещу Милорад Додик за заплашване на стабилността на мирното споразумение. Циркулират слухове за възможно облекчаване на тези санкции от администрацията на Тръмп, но все още няма официално потвърждение.

Словения, която става все по-привлекателна благодарение на стабилността си и членството си в ЕС, е предпочитана дестинация за сръбския капитал, независимо дали той е законен или, както все по-често се споменава в социалните мрежи, свързан с мафиотски дейности.

Освен недвижими имоти в Любляна, тези инвестиции засягат придобивания в строителството, търговията, банковото дело (MK Group), туризма (Aerodrom Portorož и Hôtel Palace Portorož), ИТ и енергетиката. Например, топлоелектрическата централа в Шоштани (TEŠ) избра компанията ECO LTM, базирана в Баня Лука, за един от основните доставчици на оборудване за електроцентралите в Република Сръбска...

Въпреки това, най-новите отношения между Словения от една страна и Сърбия и Република Сръбска от друга, могат да бъдат описани като „обичам те, аз не те“, поради декларацията за военно сътрудничество между Словения и Хърватия, подписана миналия петък от министрите на отбраната на двете страни.

Словенският министър Борут Сайович защити споразумението, като заяви:

„Нашата отговорност, както на Балканите, така и в световен мащаб, е значителна. Днес сме се събрали, за да укрепим и задълбочим това сътрудничество. “

Това предизвика остри критики както в Сърбия, така и в Република Сръбска.

„Такива съюзи са насочени пряко срещу интересите на сръбския народ и напомнят за споразуменията, които предшестваха войните от миналия век“, заяви видимо раздразненият сръбски президент Вучич.

Милорад Додик също изрази недоволството си от Словения:

„Словения няма никаква легитимност да се намесва в Босна и Херцеговина. Тази отговорност принадлежи на нейните народи и на избраните от тях лидери. Вместо да се концентрира върху собствените си дела, Словения се опитва да се намесва в делата на други държави. Знаем как се е стигнало дотук в миналото, когато Словения се е опитала да наложи волята си.“

Освен това Хърватия вече сключи подобни споразумения през март с Албания и Косово, а Сърбия подписа партньорство с Унгария, което изостри регионалните напрежения. | БГНЕС