Повечето американци смятат, че Доналд Тръмп ще се справи по-добре с увеличаването на националното богатство. Повечето икономисти, напротив, подкрепят Камала Харис и виждат в Тръмп заплаха за световната икономика, се казва в анализ на Би Би Си.
Кой е прав? И защо основната икономическа последица от знаковите президентски избори в САЩ на 5 ноември няма нищо общо с икономическите програми и екипи на Харис и Тръмп?
Защо икономиката е по-важна от политиката
Историческата предизборна кампания бе запомнена с политическа шумотевица, взаимни обвинения във фашизъм и марксизъм, разговори за кризата на американската демокрация и предстоящата гражданска война.
За икономиката почти не се говореше. И все пак тя е тази, която е от определящо значение за тези избори. По две причини.
Първо, икономиката неизменно оглавява списъка с най-големите проблеми на избирателите в Съединените щати.
Когато американците са запитани какво би повлияло най-много на решението им да гласуват за Тръмп или Харис, мнозинството поставя икономиката на първо място в списъка. Всички останали въпроси: заплахата за демокрацията, имиграцията, абортите, оръжията, Русия, Близкия изток и др. остават далеч назад.
И второ, когато Америка кихне, развитите страни се простудяват, а развиващите се страни се разболяват от грип. САЩ са най-голямата икономика и финансов двигател на планетата, най-важният пазар и най-големият производител на нефт и газ. Доларът е основната резервна и разплащателна валута в света.
Проблемите в САЩ са съпроводени с рецесия в Европа (втората икономика след САЩ) и ще засегнат още по-силно Китай и други развиващи се страни, както ясно показа финансовата криза, започнала в САЩ през 2008 г., с чиито последици светът все още се справя.
Разбиване, а не изграждане
Икономическата програма на Тръмп е по-радикална от тази, която предлага Харис, но системата за контрол и баланс в правителството на САЩ не позволява резки промени. Радикалните намаления на данъците или бюджетните разходи изискват съгласието на Конгреса, и колкото по-радикално - толкова по-единодушно.
Какво вече са обещали кандидатите, какво реално могат да променят и кой ще го направи? Засега за това, което ще повлияе на американската и световната икономика много повече от всички икономически програми. Ето какво имат да кажат учените, носители на Нобелова награда.
„Основните условия за процъфтяваща икономика са върховенството на закона и сигурността, икономическа и политическа. Тръмп заплашва и двете“, предупреждават две дузини нобелови лауреати в отворено писмо преди гласуването.
В основата на съвременните икономики стоят потреблението и инвестициите. Несигурността кара хората да харчат по-малко, предприятията да отлагат проекти и да съкращават хора.
Върховенството на закона и демократичните институции гарантират запазването на частната собственост на Запад и са осигурили неговия просперитет и предимство пред автокрациите, както научно доказва един от подписалите писмото, Дарон Аджемоглу, Нобелов лауреат за икономика за 2024 г.
За икономистите Тръмп е олицетворение на несигурността. Той никога не е признавал поражението си на предишните избори и многократно е обещавал радикални промени по време на настоящата кампания. Какво от обещанията, дадени по време на митингите, ще се превърне в реалност, е неизвестно. Но тази несигурност не допринася за сигурността.
Какво обещава Тръмп
Тръмп обещава огромно намаляване на данъците, решително съкращаване на социалните разходи, намаляване на правителствените регулации, отмяна на зелените закони на Байдън и премахване на всички ограничения за производителите на нефт и газ. И още много други неща, за които ще му е необходим същият брой привърженици на радикалната промяна в консервативния двупартиен Сенат, което е съмнително.
Това, което не буди съмнение обаче, е способността му да използва президентските си правомощия, за да изпълни две основни предизборни обещания, които са от решаващо значение за американската икономика и света като цяло.
Първото е търговската война с Китай и Европа. Тръмп ще я изостри. Още при първото си идване в Белия дом той наложи 25-процентно мито върху всички китайски стоки и повиши редица мита върху европейските стоки. Наказването на Китай и ЕС се провали, защото американските потребители платиха за всичко.
Сега Тръмп обещава да отиде още по-далеч и да повиши митото до 60%, а в същото време да ограничи вноса в САЩ на автомобили и други стоки, произведени в китайски заводи в съседно Мексико, което ще сложи край на свободната търговия и в Северна Америка. Освен това Тръмп заплашва Европа с вносни мита, както и американските компании, които преместват производството си в чужбина, и държавите, които не искат да използват долара при международните разплащания.
Американски икономисти от Bloomberg Economics са изчислили, че митата на Тръмп потенциално ще причинят на САЩ икономически щети в размер на 0,8-1,3% от БВП до края на следващия президентски мандат през 2028 г. Това е гигантска сума: БВП на САЩ в момента е почти 30 трилиона долара, а според прогнозите на МВФ след 4 години ще надхвърли 34 трилиона долара.
Второто обещание е за депортиране на мигрантите. Депортирането на нелегалните мигранти ще лиши САЩ от няколкостотин милиарда, ако не и от трилиони, изчисляват икономисти.
Bloomberg Economics е моделирала три сценария за справяне с мигрантите, ако Тръмп спечели: 1) затваряне на границата и недопускане на никой друг; 2) депортиране на наскоро пристигналите нелегални едновременно; 3) депортиране на всички мигранти, които някога са пристигнали без разрешение, дори ако след това са се сдобили с документи.
„Колкото по-малко са работниците, толкова по-нисък е БВП“, пишат те. „Според нашите оценки при втория сценарий с депортиране на наскоро пристигналите мигранти общият размер на икономиката ще бъде с около 3% по-малък до 2028 г., отколкото би бил без депортиране. В същото време населението няма да се свива толкова бързо, така че средният доход на глава от населението ще намалее.“
С други думи, американците ще станат по-бедни.
Засега имиграцията е полезна за страната и позволява на САЩ да се развива по-бързо от Европа и другите развити страни, въпреки инфлацията и нарастващите разходи по заеми след пандемията от ковид.
Според изчисленията на Бюджетната служба на Конгреса неотдавнашният рекорден приток на мигранти ще увеличи БВП на САЩ със 7 трилиона долара в периода 2023-2034 г. и ще генерира допълнителни приходи в размер на 1 трилион долара за държавната хазна.
Защо Харис губи от Тръмп по отношение на икономиката
Харис и сега е на власт като вицепрезидент и ако спечели изборите, като цяло се очаква тя да продължи партийната линия по отношение на данъчната и бюджетната политика с някои реверанси към средната класа и проблеми за богатите.
В предизборната ѝ програма се споменават намаляване на данъците за средната класа, подкрепа за малкия бизнес и стартиращите предприятия, достъпни жилища и здравеопазване.
Под ръководството на Байдън американската икономика избегна рецесията и расте стабилно над прогнозите, но неговият вицепрезидент Харис трябва да се защитава на фронта на икономическата кампания, защото американците смятат, че при Тръмп са били по-добре.
Това до голяма степен се дължи на факта, че светът преди Тръмп беше свикнал с ниски лихвени проценти и стабилни цени. За поколенията инфлацията след Ковида от 10 % или повече беше шок, който преживяваха за първи път в живота си.
Те го запомниха завинаги и сега упрекват Байдън и Харис, че „това никога не се е случвало при Тръмп“.
„На какво да се учудваме повече: на това, че Америка значително изпреварва другите развити страни по икономически растеж, избягвайки по-високата инфлация, или на това, че Байдън не е похвален за това?“, пише икономистът Пол Кругман и прилага графика на растежа на икономиките на САЩ и еврозоната.
Десетина негови американски колеги от елитния клуб на Нобеловите лауреати подкрепиха Харис в отворено писмо.
„Всеки от нас има различни възгледи за една или друга икономическа политика, но като цяло вярваме, че икономическата програма на Харис ще подобри здравето на нацията, устойчивостта на икономиката, ще стимулира инвестициите и създаването на работни места и ще осигури социална справедливост в нашата страна. Тя е много по-добра от контрапродуктивната икономическа програма на Доналд Тръмп“, се казва в писмото.
Живеем над възможностите си
Кои от предизборните си обещания Тръмп и Харис ще могат да изпълнят, зависи не само от готовността им да отговарят за думите си, но и от съгласието на Сената, чийто баланс на силите може да се промени след изборите през ноември, на които американците преизбират освен президента и една трета от сенаторите.
Но това, което е гарантирано сега, независимо от резултата от гласуването на 5 ноември, е, че Америка ще продължи да живее над възможностите си.
Нито Тръмп, нито Харис говорят за намаляване на гигантския дълг на САЩ, който пълзи към 100% от БВП, или за намаляване на дупката в бюджета, чийто текущ дефицит е по-типичен за времената на криза или война, отколкото за мирните периоди на икономически растеж, в които властите традиционно се опитват да приведат финансите си в ред и да натрупат предпазна възглавница.
Кристалина Георгиева, ръководител на Международния валутен фонд, напомни на американците във Вашингтон малко преди изборите.
„Когато слънцето грее, е подходящо време да поправите покрива. Но винаги съществува изкушението да се отложи решаването на проблема с дефицита и дълга за по-късно“, каза тя.
Георгиева припомни, че бюджетният дефицит и дългът на САЩ са били високи и преди, но проблемът се е задълбочил през последните години, тъй като Белият дом е трябвало да харчи допълнително, за да се бори с две кризи - пандемия и инфлация.
„Сега, когато икономиката се върна към силен растеж, е време да се спре и да се обърне тази тенденция“, каза тя, но веднага призна, че от политическа гледна точка това е много трудно да се направи, защото ще трябва да се съкращават разходи и да се увеличават данъци.
В програмите на Тръмп и Харис не се казва нищо подобно.
Вярно е, че Тръмп обещава да назначи своя спонсор Илон Мъск за шеф, отговарящ за спестяването на публични средства в случай на победа, а Мъск от своя страна заплашва да намали бюджета с почти една трета. За това обаче е необходимо съгласието на Конгреса, който традиционно е консервативен, когато става дума за намаляване на социалните разходи. І БГНЕС