Брюксел (най-сетне) повишава тона си спрямо Белград след насилието, което бележи студентските и гражданските протести, както и вербалните атаки на президента Вучич срещу евродепутати. Дошло ли е времето за санкции?

От няколко дни европейските лидери обсъждат възможността да спрат някои фондове, предназначени за Сърбия, да наложат целеви санкции срещу определени политици, а дори и да поставят под въпрос цялостното сътрудничество.

Комисарката по разширяването Марта Кос призна, че Съюзът има „проблем с Белград“ и подчерта, че доверието в европейския ангажимент на Сърбия „е в упадък“.

Рядко Съюзът е използвал подобна реторика по отношение на страна кандидатка от Западните Балкани. Остава да се види дали тези изявления ще доведат до конкретни мерки срещу сръбския президент и неговия режим.

По време на пленарната си сесия в Страсбург Европейският парламент организира спешно разискване относно състоянието на демокрацията в Сърбия и насилието по време на последните протести.

Още преди началото на дискусиите едно съобщение имаше силен политически ефект: Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия (ЕНП), заяви, че политическото семейство на европейската десница ще „преразгледа“ в следващите дни членството на Сръбската прогресивна партия (СПП) в тази група.

„Не сме слепи за събитията и образите, които ни достигат от Сърбия“, посочи той.

Това дистанциране е многозначително: досега ЕНП в голяма степен е защитавала сръбската власт от критики, като е представлявала за нея мрежа от влияние и щит в Европейската комисия и в столиците на няколко държави членки.

Въпросът сега е дали Александър Вучич наистина губи основната си опора в ЕС.

След завръщането си от посещение в Пекин, сръбският държавен глава предизвика бурна реакция, като нарече евродепутатите от групите на Зелените и Renew, присъстващи на протестите в Нови Сад, „най-лошата измет“ и ги обвини, че насърчават насилието.

Тези изказвания, в съчетание с образите на репресии и все по-видимото авторитарно отклонение, засилиха още повече твърдата позиция на различните европейски политически групи.

Брюксел вече не може да дава подаръци на режим, който използва само палки срещу своите граждани.

По време на дебата социалистите, Зелените и Renew изразиха особено строга критика, към която се присъединиха все повече депутати от ЕНП.

Председателят на Парламента Роберта Мецола (ЕНП, Малта) припомни, че Сърбия трябва да се отнася с уважение към евродепутатите и обяви, че ще повдигне въпроса пред председателя на сръбския парламент Ана Брнабич.

Също от ЕНП, австриецът Райнхолд Лопатка заяви, че „Сърбия е напуснала европейския път“.

Тонът се изостри и в Renew:

„Сръбските граждани са добре дошли в Европейския съюз, но не и режимът на Вучич“, заяви австриецът Хелмут Брандштеттер.

Хърватският социалист Тонино Пицула обобщи недоволството на много депутати:

„Брюксел не може повече да дава подаръци на режим, който използва само насилие срещу своите граждани. “

От своя страна лидерите на Зелените, Вула Цеци и Бас Ейкхаут, поискаха ясна реакция от европейските лидери:

„Вучич се смяташе за недосегаем, защото неговите съюзници в Съюза мълчаха. Време е Европа да говори с един глас.“

Бас Ейкхаут дори предложи частично замразяване на средствата от Плана за растеж, предназначени за укрепване на правовата държава в Сърбия.

„Съюзът разполага с много уреди: санкции, политически натиск за отваряне на демократичното пространство, организиране на нови избори, прекратяване на репресиите срещу гражданите и медиите“, обясни Вула Цеци.

Тя уточни, че евентуалните санкции трябва да бъдат насочени към властта, а не към населението, и да бъдат придружени от мерки за солидарност с гражданите.

В тази напрегната обстановка мисия на Европейския парламент за установяване на фактите ще посети Сърбия в близко бъдеще, за да проведе диалог с всички страни.

„Ще предложим на Комисията да разгледа уместността на поддържането на финансовата подкрепа, докато не се отбележи напредък в областта на демокрацията и върховенството на закона“, обясни словенският евродепутат от Зелената партия Владимир Пребилич.

Настоящият режим вече не може да предлага илюзията за стабилност на Европейския съюз.

Вучич вече не е в състояние да предложи решения по ключови въпроси, от лития до Косово.

От своя страна, лидерите на сръбската опозиция засилиха призивите си към Брюксел, като от години обвиняват Съюза, че си затваря очите в името на „стабилокрацията“. Биляна Джорджевич от Зеления ляв фронт (ZLF) поиска персонализирани санкции, насочени директно към Александър Вучич, Ана Брнабич, Ивица Дачич и новия министър-председател Джуро Мацут, под формата на забрана за пътуване и замразяване на активи.

Здравко Понош (Сърбия Център) и Борко Стефанович (Партия на свободата и справедливостта, ПСС) призовават Съюза да играе ролята на посредник, за да улесни излизането от политическата криза.

Те настояват за спешното започване на този диалог, докато студентското движение, което се превърна в основна сила на протестите, проявява все по-голямо нетърпение пред репресиите.

В Брюксел един въпрос се повтаря с настойчивост: би ли довело евентуално сменяне на властта в Сърбия до хаос с непредвидими регионални последици?

„Настоящият режим вече не може да предлага илюзията за стабилност на Европейския съюз. Вичуч вече не е в състояние да предложи решения по ключови въпроси, от лития до Косово. Съюзът няма никаква причина да го третира по различен начин от Александър Лукашенко“, заключава Здравко Понош.

Въпреки това в няколко столици остава страхът, че открита конфронтация със сръбския президент би могла да го тласне още повече в обятията на Пекин и Москва... | БГНЕС

---

От Душан Янич, анализ за Le Courrier des Balkans.