Нападението срещу сатиричния вестник Charlie Hebdo на 7 януари 2015 г. постави под въпрос подхода на страната към свободата на изразяване.
Нападението от 2015 г., извършено от родените в Париж братя Куаши от алжирски произход, се смяташе за отмъщение за решението на Charlie Hebdo да публикува карикатури, осмиващи пророка Мохамед - най-почитаната фигура в исляма.

Жестоките убийства в Charlie Hebdo подхраниха изблик на симпатия из целия свят, изразена чрез лозунга „Je Suis Charlie“ („Аз съм Charlie“) не само в знак на солидарност със загиналите карикатуристи, но и в полза на свободата на изразяване като цяло и дългогодишната френска традиция на карикатурата.

Нападенията предизвикаха засилване на антимюсюлманските настроения. Възприятието, че мюсюлманите са колективно виновни за действията на малцина, продължава да резонира 10 години по-късно.

Отвъд „Je suis Charlie“
За Доминк Сопо, председател на неправителствената организация SOS Racisme, това е реакция „в полза на свободата на печата, която сама по себе си е подложена на атаки след събитията от 7 януари“.

„Що се отнася до свободата на изразяване в по-общ план ... нападенията може да са послужили като спусък за пускането на заклеймяваща реторика към мюсюлманите. Но трябва да се отбележи, че нападението не е имало пряк или непосредствен ефект“, каза той пред RFI.

Управляващите - олицетворявани по това време от президента Франсоа Оланд - са реагирали правилно на нападението и на последвалите го атаки, смята анализаторът. „Бяха изречени думи на сплотеност и умиротворяване, които като цяло бяха последвани от останалата част от политическата класа, с очевидното изключение на крайната десница. В по-дългосрочен план обаче сме свидетели на политически дискурс, който се опитва да се възползва от това, което политиците възприемат като антимюсюлмански опасения сред френското население.“

Сопо посочи, че всичко това е свързано с реакционния дискурс, който се появи в медиите и политиката по света след атентатите от 11 септември 2001 г.

„Ситуацията е двусмислена“, категоричен е той. „Политическите лидери постоянно и доста остро осъждат всяко нападение срещу мюсюлмани или техните места за поклонение. От друга страна, те могат да разпространяват или да позволят да бъде разпространяван дискурс на подозрение към мюсюлманите.“

След масовото убийство в „Шарли Ебдо“ характерът на сатирата във Франция стана по-сложен, като карикатуристите трябва да се ориентират в общество, оформено едновременно от страх и безразличие.

Оюн Сънигьор, преподавател по политически науки в Лион, твърди, че има два аспекта, които трябва да се разгледат отвъд нормалните емоции, свързани с нападението от 7 януари.

„От една страна, Charlie Hebdo беше мишена заради карикатурите си на пророка на исляма, които бяха счетени за кощунство от лица - в този случай братята Куаши - действащи от името на Ал Кайда на Арабския полуостров.  Това може да е довело до някаква форма на автоцензура от страна на някои френски журналисти и карикатуристи, но не и до окончателен отказ от публикуването на нови карикатури на свещени фигури в исляма“, обясни той.

По-нататък заплахите и страхът - за живота на тези, към които са насочени, или на близките им - със сигурност не са изчезнали, особено след убийството на френския учител Самуел Пати през октомври 2020 г.

„От друга страна - след това нападение и други от същия тип - станахме свидетели на развитието на един вид широко разпространена подозрителност, явна или по-скрита, към исляма и мюсюлманите, от най-високите етажи на държавата до най-дълбоките етажи на обществото, чрез 24-часовите новинарски канали, които я пренасят и изострят“, каза още Сънигьор.

Възход на социалните мрежи
Появата на социалните мрежи промени динамиката на сатирата, заяви Сенигюр, като международната аудитория не е задължително да споделя един и същ културен контекст, в който да интерпретира информацията.

Той предполага, че този тип медии с лекота възприемат и разпространяват новините и трагедиите, „още повече, ако хората, които стоят зад злодеянията, са с чуждестранен произход - с мюсюлманска култура или религия - и ако са насочени към „бели“ хора“.

„Сайтовете за социални контакти и 24-часовите новинарски канали все по-често се използват за разпространение на така наречените „алтернативни“ възгледи, в които събитията се интерпретират през филтъра на екстремистки идеологии, които твърдят, че са ангажирани със свободата на изразяване, само за да нападат всякакви малцинства - етнически, религиозни или сексуални“, смята Сънигьор.

От тази гледна точка етиката на отговорността е склонна да ерозира в полза на „свободата да кажеш всичко“ - включително неща, които са укорими от закона.

Тази промяна доведе и до опасения за автоцензура сред творците, които се страхуват от репресии за работата си.

Средствата на сатирата, които някога са били считани за ефективно средство за оспорване на властта и обществените норми, сега често се сблъскват не само със законови ограничения, но и с повсеместната заплаха от насилие и социална реакция.

Промяната в политическия дискурс
От 2015 г. се наблюдава драматична промяна в политическия дискурс, особено след последвалите атентати в Париж на 13 ноември, които доведоха до смъртта на 130 души.

В резултат на въведеното извънредно положение мюсюлманските квартали бяха подложени на засилено наблюдение и административни обиски.

Тенденцията се затвърди от политическите дебати и законодателството, насочено срещу мюсюлманските практики по въпроси като носенето на бурка от жените на обществени места. | БГНЕС