Общоизвестно е, че климатичните промени увеличават вероятността от появата на вълни на екстремна жега. С повишаването на температурите през летните месеци в Северното полукълбо значителна част от Европа, както и някои региони на САЩ и Североизточна Азия, се сблъскват с много по-горещи условия от обичайните, се казва в анализ на Би Би Си.

Това създава редица рискове за здравето, особено за уязвимите групи от населението, като възрастни хора, деца и хора с хронични заболявания.

Нов рекорд за юни от 46 °C беше регистриран на 28 юни в град Ел Гранадо, съобщи Националната метеорологична служба на Испания, която също така заяви, че изминалият месец най-вероятно ще се превърне в най-горещия юни в историята на наблюденията.

Въпреки това цифрите могат да бъдат подвеждащи: високите температури се усещат по различен начин и представляват различна степен на опасност в сухите страни с ниска влажност (например в централна Канада) и в задушни, влажни климатични зони (като в района на Персийския залив).

И тогава в игра влиза методът на „влажния термометър“: това е начин за измерване на потенциално смъртоносното съотношение между топлина и влажност.

Какво е температурата на влажния термометър?

Всички знаем, че термометърът показва температурата, т.е. определя колко е горещ въздухът.

Температурата по влажния термометър включва два компонента – измерване на топлината и влажността (количеството влага или водна пара във въздуха).

Как се измерват те?

В най-простия случай вземате обикновен стъклен термометър, с който повечето от нас са се сблъсквали още в детството си, и го обвивате с памучен диск, след което навлажнявате памука с вода.

В този случай термометърът показва температурата, когато водата се изпарява. Като отнема топлината, водата охлажда уреда до „температурата на влажния термометър“.

Защо това е важно?

Човек се охлажда чрез изпотяване: водата, отделяна през кожата, отнема излишната топлина.

Този процес работи добре в сухите региони, но може да бъде много по-малко ефективен в много горещите и влажни части на света. Ако температурата на външния въздух е близка до температурата на тялото, при висока влажност е много трудно да се охладим, като губим влага чрез пот.

Това се случва, защото въздухът вече е наситен с влага и не може да абсорбира още, което води до забавяне на изпаряването на потта и ние вече не можем да се охлаждаме.

В екстремни случаи човек може изобщо да загуби способността си да се поти, което може да доведе до смърт.

Каква температура трябва да се счита за опасна?

Проучване от 2020 г., публикувано в списанието Science Advances, показа, че температурата на влажния термометър от 35 °C е горната физиологична граница, а много по-ниските стойности оказват сериозно влияние върху здравето и производителността на труда.

По същество, комбинацията от топлина и влажност означава, че при температура на влажния термометър над 35 °C човешкото тяло спира да отделя топлина в околната среда, което може потенциално да доведе до фатален изход, например до отказ на органите.

Ако хората нямат достъп до климатик, те могат да умрат в рамките на няколко часа.

Дори здрави хора в добра физическа форма, почиващи на сянка без дрехи и с неограничен достъп до питейна вода, ще им бъде трудно да оцелеят.

Обикновено температурата на влажния термометър е по-ниска от типичните показания на обикновения термометър. Тя рядко достига 35 °C и се задържа на такова ниво за продължителни периоди от време или на големи територии.

Но това може да не е винаги така.

Каква е ролята на глобалното затопляне?

Колкото по-топъл е въздухът, толкова повече влага може да задържа. Ето защо с повишаването на глобалните температури вероятно ще се наблюдава повишаване на влажността, което ще доведе до повишаване на температурата по влажния термометър.

Според проучване на Science Advances от 2020 г., в някои региони на света, като Южна Азия и Персийския залив, екстремните комбинации от жега и влажност вече са се удвоили през последните 40 години.

Проучването прогнозира, че тези опасни нива ще станат много по-разпространени и ще могат да се запазят много по-дълго, ако не се предприемат мерки за борба с глобалното затопляне.

Но дори и без да достига опасната стойност от 35 °C, температурата по влажния термометър може да покаже къде вълните на топлината представляват най-голяма заплаха за живота и кои хора са изложени на най-голям риск.

„Например, в Индия хората, които работят в строителството или доставките, трябва да работят на открито. За разлика от тези, чиято заплата не зависи от климатичните условия, те нямат друг начин да си изкарват прехраната“, казва Анджал Пракаш, директор по изследвания, специализиращ в областта на климатичните промени и адаптацията в Индийското бизнес училище.

Как тази информация може да помогне за спасяването на човешки животи?

Измерванията с влажен термометър ни помагат да разберем кои региони се приближават до опасен за живота праг и въз основа на тези данни властите могат да предприемат конкретни мерки за адаптиране.

„Например, ако прогнозите показват, че в някои региони температурата по влажния термометър вероятно ще достигне 35 °C след 10 години, правителствата могат да се адаптират, като създадат системи за ранно предупреждение, променят графика на училищните занятия и предприемат специални мерки за понижаване на температурата“, обяснява професор Пракаш.

Колко лошо е положението в момента и дали ще се влоши още повече?

Учените са все по-загрижени за честотата на възникващите по целия свят ситуации с екстремна жега.

През 2022 г. по-голямата част от Южна Азия преживя интензивна вълна от високи температури. В Индия и Пакистан бяха регистрирани рекордни показатели от 50 °C.

„Четох разкази на пакистанци, които казваха, че когато излизат на улицата, се чувстват като обхванати от огън. Точно така описват жегата“, разказа професор Пракаш в интервю за BBC.

Лятната вълна от жега през 2023 г. обхвана голяма част от Европа, особено средиземноморските страни, включително Гърция, Италия, Испания, Турция и Кипър. В някои региони температурата през деня достигаше 40-45 °C.

Рекордните глобални температури допринесоха за възникването на екстремни ситуации в много части на света през 2023 г. – от горски пожари в Канада и САЩ до продължителна суша и наводнения в някои части на Източна Африка.

Средната глобална температура през 2024 г. беше с около 1,55 °C по-висока от тази в доиндустриалния период, което е с малко повече от 0,1 °C над рекорда, поставен година по-рано.

Последните 10 години (2015–2024) са най-топлите в историята на наблюденията, а 2024 г. е най-топлата година досега, според данни на Световната метеорологична организация (СМО), подразделение на ООН за изучаване на атмосферата.

„Високите температури през 2024 г. ще наложат приемането на новаторски мерки за борба с климатичните промени през 2025 г.“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. 

„Все още има време да се избегне най-лошата климатична катастрофа. Но лидерите трябва да действат сега“, предупреди той. І БГНЕС