Не очаквам категорично, че Турция ще се върне в програмата F-35, но няма да бъда изненадан, ако Съединените щати решат да позволят на Анкара да придобие тези изтребители. Това заяви проф. Мурат Йешилташ, член на Съвета по външна политика и сигурност към Президентството на Република Турция, в отговор на въпрос на БГНЕС по време на събитие в София, посветено на предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара.

Форумът на Алианса ще се проведе на 7 и 8 юли в турската столица.

Йешилташ коментира сигналите от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс за възможни стъпки за решаване по дългогодишния казус с участието на Турция в програмата F-35.

Той припомни пресконференцията на 24 юни между генералния секретар на НАТО Марк Рюте и президента Тръмп, на която последният, в отговор на въпрос на турски журналист по темата, заяви, че ще даде „някакъв подарък“ на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

„Не очаквам категорично, че Турция ще се върне в програмата, но няма да бъда изненадан, ако Съединените щати решат да позволят на Турция да придобие F-35“, заяви Йешилташ.

Той уточни, че по темата остава и технически въпрос, свързан с позицията на Конгреса на САЩ.

По думите му двустранната среща между Тръмп и Ердоган, планирана за 6 юли, ще бъде важно събитие за активизиране на отношенията между Съединените щати и Турция.

Йешилташ заяви, че срещата на върха на НАТО в Анкара ще бъде критичен момент за бъдещето на Алианса и за адаптацията му към новата среда за сигурност.

По думите му форумът ще има историческо значение, особено ако бъде разглеждан в контекста на развитието на НАТО след края на Студената война.

Той посочи, че Алиансът е изправен пред необходимостта да се приспособи към много по-сложна среда за сигурност. На първо място Йешилташ открои войната в Украйна, която според него ще бъде водеща тема в дневния ред на съюзниците.

Ключов въпрос ще бъде как държавите от НАТО ще продължат военната и политическата подкрепа за Киев. Срещата в Анкара ще покаже дали Алиансът и страните членки ще потвърдят решимостта си да останат ангажирани с Украйна, заяви той.

Запитан от БГНЕС за сигурността в Близкия изток и очакванията на Анкара към съюзниците в НАТО Йешилташ заяви, че споразумението за прекратяване на огъня в региона е от ключово значение. То трябва да получи подкрепата на съюзниците в контекста на споразумението между Съединените щати и Иран.

„Очаквам Иран без ядрено оръжие. Това е наистина важна и стратегическа цел на прекратяването на огъня и на потенциалната сделка. Това е един от аспектите, които срещата на върха на НАТО може да вземе предвид“, заяви той.

Йешилташ подчерта, че отвъд Близкия изток критичните въпроси за НАТО остават единството, разходите за отбрана, отбранителното планиране, сигурността в Черно море и Източното Средиземноморие.

Той постави акцент и върху южния фланг на Алианса. Според него заради войната в Украйна източният фланг остава във фокуса на НАТО, особено по отношение на конвенционалните военни заплахи. За Турция обаче южното направление е също толкова важно.

Южният фланг е изправен пред различен тип рискове, сред които асиметрични заплахи, тероризъм, миграция, масово движение на хора, климатични и екологични предизвикателства, заяви Йешилташ. Тези процеси идват от Африка, Близкия изток и Северна Африка и пряко засягат Турция и други съюзници.

Йешилташ подчерта, че Анкара ще настоява южният фланг да бъде част от стратегическата преориентация на НАТО. По думите му Алиансът трябва да развие системен подход към заплахите от юг, подобно на подхода си към Русия и източния фланг.

Той свърза това с концепцията за сигурност на 360 градуса, заложена в стратегическите документи на НАТО след срещата в Мадрид. Според него тази концепция трябва да намери по-ясно отражение в решенията, които ще бъдат обсъждани в Анкара.

Йешилташ обърна внимание и на дебата в трансатлантическите отношения. Според него Съединените щати променят подхода си към НАТО и настояват съюзниците да увеличат разходите си за отбрана, както и да адаптират военните си структури към възможни нови конфликти.

По думите му натискът от Вашингтон не е свързан само с размера на отбранителните бюджети. Все по-важен става въпросът дали тези средства могат да бъдат превърнати в реална военна готовност, оперативни способности и ефективно планиране.

Йешилташ заяви, че за Турция срещата в Анкара ще бъде възможност да очертае по-ясно геополитическата си роля в НАТО. Той подчерта, че Анкара иска да покаже не само стратегическото си значение, но и способността си да превръща отбранителните инвестиции в реални военни способности.

Според него Турция има важен опит в свързването на военния бюджет с отбранителното планиране, модернизацията и оперативната готовност. Това е една от областите, в които страната може да даде принос към по-широкия дебат в НАТО.

Проф. Ерман Акълъ, старши изследовател във фондация SETA, заяви, че промените в НАТО трябва да бъдат разглеждани през по-широката трансформация на международната система.

Той припомни, че Алиансът е създаден в реалностите на 50-те години на миналия век, когато светът, правилата и разбирането за сигурност са били различни. След разпадането на СССР понятието за сигурност се разширява и вече включва климатични рискове, пандемии, продоволствена сигурност и нелегална миграция.

Акълъ подчерта, че през XXI век дневният ред отново се променя. В центъра на вниманието вече влизат изкуственият интелект, полупроводниците, войните за чипове, сигурността на веригите за доставки и алгоритмичната сигурност.

По думите му в последните години се наблюдава и навлизането на нов тип средства на бойното поле. Той посочи т.нар. некинетични мерки, които някои държави използват като първи етап в конфликтите, преди или паралелно с класическите военни действия.

Акълъ заяви, че промяната е неизбежна, но в турската политика към НАТО има и постоянен елемент. Това е доверието на Турция в Северноатлантическия алианс.

„Турция разглежда НАТО като гръбнак на колективната сигурност“, подчерта той и добави, че ангажиментът на Анкара към Алианса остава непроменен.

Според Акълъ промяната е в ролята на Турция вътре в самия НАТО. В началото на членството си страната е била възприемана предимно като потребител на сигурност. През последните две десетилетия обаче Турция се е превърнала в доставчик на сигурност.

Той посочи три основни направления, чрез които Турция допринася за сигурността на Алианса.

Първото е турската отбранителна индустрия. По думите му тя вече осигурява високотехнологични отбранителни средства, системи и платформи, които укрепват способностите на НАТО. Акълъ постави този принос в контекста на технологичната трансформация на сигурността, където модерните платформи, изкуственият интелект, чиповете и защитените вериги за доставки стават все по-важни.

Вторият фактор е геостратегическото положение на Турция. Акълъ подчерта особено значението на Турските проливи и Конвенцията от Монтрьо. По думите му контролът върху Проливите помага за ограничаване на риска от неконтролирана милитаризация и ескалация в Черно море.

Третото направление е борбата с тероризма. Турция има дългогодишен опит в тази област и го споделя със съюзниците си в НАТО, заяви Акълъ.

Той добави, че дипломатическата активност на Анкара също укрепва позицията на Алианса в международната система. Турция е член на НАТО и поддържа близки връзки с Европейския съюз, но същевременно запазва отношения с други важни международни фактори.

По думите на Акълъ това позволява на Турция да изпълнява ролята на стратегически мост. Той посочи, че този подход може да бъде полезен както за НАТО, така и за по-широката международна система, защото създава възможности за решения, основани на взаимна изгода и по-голяма стабилност. | БГНЕС