Обвинения в популизъм, предупреждения за „румънски сценарий“, критики за липса на реформи и защита на „бюджета на реализма“ белязаха първия ден от политическия сблъсък около Бюджет 2026. Ден след представянето на финансовата рамка от кабинета, управляващи и опозиция заеха диаметрално противоположни позиции, а дебатът бързо се превърна в спор за наследството, дефицита и бъдещето на публичните финанси, предаде репортер на БГНЕС.

Като най-голяма парламентарна сила „Прогресивна България“ застана твърдо зад проекта. От парламентарната трибуна председателят на групата Петър Витанов заяви, че „това не е бюджет на илюзиите“, а „бюджет на реализма, отговорността и оздравяването“. Според него страната плаща цената на политики от предходни управления, оставили след себе си необезпечени ангажименти и скрити задължения.

„Обсъждаме цената на популизма и сметката, която предходните управления оставиха на българските граждани“, каза Витанов. Той обвини опозицията, че днес говори за фискална дисциплина, след като е оставила реален дефицит от 7,4% при непроменени политики. По думите му кабинетът прекратява практиката на „раздаване на сляпо“ и предлага ускорена фискална консолидация, без да поставя под риск икономическия растеж. „Времето на фискалните илюзии и абракадабри приключи“, заяви още той.

От ГЕРБ отговориха с фронтална атака срещу проекта. Бившият финансов министър Теменужка Петкова го определи като „бюджет на политическото лицемерие“ и заяви, че управляващите предлагат мерки, които в миналото са критикували остро.

Според нея приходите в проекта са почти идентични с тези, заложени от кабинета „Желязков“, но разходите са с близо 2,75 млрд. евро повече. Петкова подчерта, че вместо дефицит до 3%, както е било предвидено в предходния проект, сега се предлага дефицит от 5,7% от БВП и значително по-висок лимит за нов дълг.

Още по-критичен беше Владислав Горанов, който нарече документа „тъжен бюджет, лишен от управленска амбиция“. Според него увеличението на дълга и дефицита показва грешна посока на управление. „Ако това е качеството на управление, което предлагат за следващите няколко години, посоката е грешна“, предупреди той.

Третата по големина политическа сила „Демократична България“, поиска бюджетът да бъде изцяло оттеглен. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев заяви, че в него липсват мерки за спиране на източването на публични средства и затваряне на схемите за насочване на ресурси към свързани фирми.

Според ДБ вместо нови разходи и дълг е необходима финансова дисциплина и структурни реформи. Мартин Димитров предупреди, че бюджетът нарушава ключови фискални правила и носи риск за държавните финанси. „Бюджетът на ПБ е опасен, вкарва България в румънски сценарий“, заяви той, визирайки опасността от продължително натрупване на високи дефицити.

От „Продължаваме промяната“ също разкритикуваха остро финансовата рамка. Лидерът на партията Асен Василев акцентира върху рязкото увеличение на бюджета на Висшия съдебен съвет и определи проекта като насочен към обслужване на определени икономически кръгове.

„Бюджетът е капково напояване за хората и бизнеса и водопад от евро за обръчи от фирми в строителството и енергетиката“, каза Василев. По думите му в проекта са замразени редица социални плащания, помощи и възнаграждения, докато разходите за издръжка на държавната администрация нарастват чувствително. Лидерът на ПП настоя дефицитът да бъде сведен до 3% и заяви, че „единствените приоритети, които виждаме в този бюджет, са как да се нахрани олигархията“.

Най-малката сред партиите в парламента „Възраждане“, също видя сериозни слабости в проекта. Димо Дренчев предупреди, че увеличението на винетките ще направи пътуването по българските пътища по-скъпо отколкото в Румъния.

„Българите ще плащат с около 30% повече от румънците за пътищата, а приходите, които ще се съберат, са толкова, колкото ще платим на „Боташ“ за под три месеца“, заяви той. Според Дренчев бюджетът пропуска възможността за реални реформи, а „истинските реформи не се виждат, не се случват“. От партията обявиха, че ще предложат по-високо облагане на банките и хазартния сектор, както и промени в пенсионния модел.

Така още преди началото на същинското разглеждане на Бюджет 2026 политическите сили очертаха дълбоките разделителни линии в парламента. Между „бюджета на реализма“, „бюджета на политическото лицемерие“, „тъжния бюджет“ и предупрежденията за „румънски сценарий“ финансовата рамка се очертава като едно от най-тежките политически изпитания пред управляващите. 

Проектобюджетът на кабинета предвижда дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г. при цел той да бъде свит до 3% през 2028 г. Приходите са разчетени на 49,56 млрд. евро, а разходите – на 56,8 млрд. евро, което формира дефицит от над 7,2 млрд. евро. Правителството залага икономически растеж от 2,9%, поетапно въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители, увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро, 30% по-скъпи винетки и разширяване на тол системата. Държавният дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1% от БВП в края на 2026 година. І БГНЕС