Търсенето на чипове за памет тласка цените нагоре. Ще успее ли обещанието на изкуствения интелект за по-висока производителност да овладее инфлационния натиск навреме?

Търговските войни на президента Доналд Тръмп затихнаха. Цените на горивата най-сетне започнаха да спадат. Инфлацията обаче се сдоби с нов двигател: мащабното изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект в САЩ вече започва да повишава цените на всичко - от смартфони до електроенергия, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Въпросът е докъде ще се разпространи този ефект в икономиката и колко дълго може да поддържа инфлацията на високи нива. Отговорите ще имат сериозни последици за икономическото развитие.

Средствата, които се вливат в надпреварата за изкуствен интелект, са безпрецедентни. По данни на FactSet капиталовите разходи на петте т.нар. хипермащабни компании - Alphabet, Amazon, Meta Platforms, Microsoft и Oracle - ще достигнат 741 млрд. долара през тази година, което представлява увеличение с близо 75% спрямо миналата.

Къде отиват всички тези средства? Докато голяма част от обществения дебат е насочен към възможностите на изкуствения интелект, самото изграждане на инфраструктурата е изключително материален процес, посочва икономистът от Колумбийския университет Стейн ван Нювербърг.

Центровете за данни, използвани за ИИ, се нуждаят от високотехнологично изчислително оборудване, охладителни системи за предотвратяване на прегряване, електрически и оптични кабели, както и резервни генератори за избягване на прекъсвания в електрозахранването. Въз основа на обявените и планирани проекти Ван Нювербърг изчислява, че разходите за изграждане на ИИ инфраструктура до 2032 г. могат да достигнат около 8 трилиона долара - почти пет пъти повече от пазарната стойност на целия имотен пазар в Ню Йорк.

При толкова силно търсене цените на много от компонентите, необходими за тази инфраструктура, се покачват. А тъй като те се използват не само за изкуствен интелект, поскъпването вече се пренася и върху по-широката икономика.

Чиповете за памет и съхранение на данни например се използват в широк спектър потребителска електроника - от игрови конзоли до автомобили. Nintendo, Microsoft и Sony вече повишиха цените на някои свои устройства. По-скъпи ще станат и продуктите на Apple. Главният изпълнителен директор Тим Кук заяви пред „Уолстрийт джърнъл“, че увеличението на разходите е нещо невиждано за него „в която и да е област през повече от 40 години“.

Ако изкуственият интелект действително се окаже толкова революционен, колкото предвиждат много икономисти, той в крайна сметка може да помогне за ограничаване на инфлацията. Историята на предишни технологични революции показва, че те повишават производителността на труда, което позволява на компаниите да задоволяват търсенето без необходимост от увеличение на цените. Настоящият председател на Федералния резерв Кевин Уорш вече е защитавал подобна теза.

„Изкуственият интелект ще бъде значителен дезинфлационен фактор, като повишава производителността и укрепва конкурентоспособността на Америка“, написа той в „Уолстрийт джърнъл“ през ноември. Оценката му за влиянието на ИИ върху инфлацията ще бъде едно от първите големи изпитания за ръководството му на Федералния резерв.

Инфраструктурата за изкуствен интелект може да бъде изградена много по-бързо от предишни трансформиращи технологии като железниците през XIX век, електрификацията в началото на XX век или телекомуникациите по време на дотком бума. За да започне да носи резултати обаче е необходимо време.

Дори при ускорен сценарий икономистите на UBS смятат, че ще са нужни поне няколко години, преди изкуственият интелект да започне да допринася за понижаване на инфлацията.

В краткосрочен план търсенето, подхранвано от ИИ, води до по-високи цени. В проучване на Националната асоциация за бизнес икономика, публикувано в понеделник, 81% от анкетираните икономисти посочват, че изграждането на ИИ инфраструктура ще увеличи инфлацията през следващите 12 месеца.

„В първата фаза на всяка голяма технологична революция обикновено се наблюдава натиск върху ограничените ресурси, а това води до възходящ натиск върху цените“, казва главният икономист на EY-Parthenon Грегъри Дако, който е и президент на асоциацията.

Този процес вече започва да се вижда в инфлационните данни. През май потребителските цени на компютърния софтуер и аксесоарите са били с около 15% по-високи спрямо година по-рано, сочат данни на Министерството на труда на САЩ. Очакват се и нови увеличения: индексът на едро за електронни компоненти и аксесоари е нараснал с 27% на годишна база през миналия месец.

Според анализаторите на Evercore ISI ефектът от изграждането на ИИ инфраструктура върху цените може да се различава съществено както от митата, въведени през миналата година, така и от тазгодишния скок в цените на горивата. Митата и петролът представляват еднократни шокове, които временно се прехвърлят върху цените. Изкуственият интелект обаче създава търсене, което може да се запази с години.

Всъщност голяма част от този шок в търсенето тепърва предстои. Управителят на Федералния резерв Лиса Кук отбеляза в реч миналия месец, че само малка част от обявените инвестиции в центрове за данни вече са реализирани. Средствата, които OpenAI и Anthropic планират да наберат чрез бъдещи първични публични предлагания, могат допълнително да ускорят разширяването на ИИ инфраструктурата.

Тази тенденция се отразява и на борсовите пазари. Акциите на производителите на чипове поскъпнаха значително заради очакванията за рязко увеличение на търсенето. Въпреки сериозната разпродажба през тази седмица индексът PHLX Semiconductor е нараснал с около 150% през последната година.

Разбира се, центровете за данни се нуждаят от много повече от чипове. Подобно на тях, голяма част от останалите компоненти за изграждането и функционирането на такива съоръжения се използват широко в икономиката. Това може да увеличи разходите на множество компании, които впоследствие да се опитат да ги компенсират чрез по-високи цени за потребителите.

В някои случаи бумът на ИИ може да повиши и разходите за труд. Заплатите на работниците, търсени за строителството на центрове за данни, вече нарастват. Средното почасово възнаграждение на специалистите по електроинсталации и окабеляване е било с 6,5% по-високо през април спрямо година по-рано, докато средното увеличение за всички работници в частния сектор е било 3,6%.

С въвеждането в експлоатация на нови центрове за данни расте и потреблението на електроенергия. По-рано тази година икономистите на Goldman Sachs прогнозираха, че до 2030 г. центровете за данни ще формират почти половината от ръста в търсенето на електроенергия в САЩ. Поради тази причина те очакват цените на електроенергията за домакинствата да се повишават с около 6% годишно през тази и следващата година.

Икономистите все пак не смятат, че изграждането на ИИ инфраструктура ще предизвика инфлационен скок, сравним с този след отварянето на американската икономика след кризата с COVID-19. Стоки като смартфоните и видеоигрите представляват съвсем малка част от годишните потребителски разходи. Дори електроенергията формира едва около 2,5% от потребителските разходи, според Министерството на труда.

По-вероятно е този процес да поддържа инфлацията трайно над желаните нива. Икономистите очакват предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията за май, който Министерството на търговията трябва да публикува в четвъртък, да покаже ръст на цените от 4,1% спрямо година по-рано. Целта на централната банка остава инфлация от 2% - равнище, което не е било достигано повече от пет години заради поредица от на пръв поглед временни фактори, довели до поскъпване.

„Колкото повече подобни неща се случват, толкова по-вероятно е хората да си кажат: „Хей, това вече е тенденция, може би не бива да очаквам инфлацията да се върне надолу“, казва Йон Стейнсон, икономист от Калифорнийския университет в Бъркли. | БГНЕС