Хърватия и Словения отбелязват 35 години от историческите решения от 25 юни 1991 г., с които обявиха независимост от Югославия.

На 26 юни 1991 г. Хърватия и Словения взаимно признават независимостта си.

По повод Деня на държавността словенският премиер Янез Янша заяви, че страната е напредвала най-бързо в моментите, когато е успявала да бъде единна. Той припомни, че за 35 години Словения е станала значително по-богата държава. Средният годишен доход на човек е нараснал от 5100 евро до 33 000 евро.

Янша отбеляза, че след 2008 г. развитието на страната е забавило темпо, защото политическите партии са престанали да си сътрудничат. Сред основните предизвикателства той посочи високия държавен дълг, скъпата енергия и зависимостта от внос на храни.

„Когато умеехме да действаме заедно, напредвахме най-бързо“, заяви словенският премиер и подчерта, че страната се нуждае от повече сътрудничество между различните политически сили.

Поздрав към Словения отправи и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

„Честит Ден на държавността, Словения! Поздравления за 35-ата годишнина от обявяването на независимостта и началото на пътя на Словения като суверенна държава“, заяви той.

Хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман също поздрави словенския народ и словенския си колега Тоне Кайзер. Той припомни, че именно на 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия приемат историческите решения за суверенитет и независимост.

„Тази обща дата остава силен символ на близкото приятелство и партньорство между нашите две държави“, заяви Гърлич Радман.

Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович поздрави хърватите в страната и в чужбина, както и всички граждани на Хърватия, по повод Деня на независимостта.

Той припомни, че преди 35 години първият състав на хърватския Събор (парламент) приема Конституционно решение за суверенитета и самостоятелността на Република Хърватия, както и Декларация за обявяване на суверенна и независима Хърватия.  С тези актове, подчерта Пленкович, е започнала процедурата по отделяне от останалите югославски републики и е потвърдена волята на хърватския народ за създаване на самостоятелна държава.

Пленкович отдаде почит на храбростта, решимостта и постоянството на хърватските военни и на всички, които са застанали в защита на родината. Той посочи и ролята на държавническата политика и ръководството на президента Франьо Туджман.

„Горди с всички постижения на хърватския народ през последните 35 години, продължаваме отдадено да работим за подобряване на качеството на живот на хърватските граждани, за укрепване на икономиката и за защита на националните интереси на европейско и глобално равнище“, заяви Пленкович.

БГНЕС припомня, че Югославия се разпадна в началото на 90-те години под натиска на сръбския хегемонизъм, олицетворяван тогава от режима на Слободан Милошевич.

Бившата югославска армия беше превърната в инструмент на проекта за „Велика Сърбия“ и извърши агресия първо срещу Словения, а след това срещу Хърватия, където бяха окупирани повече от една трета от територията на страната.

В Босна и Херцеговина в продължение на три години бяха извършвани най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война, включително етническо прочистване и геноцид, сред които престъпленията в Сребреница, Горажде и Жепа.

През 1999 г. НАТО проведе мащабна въздушна операция срещу режима в Белград, за да бъде предотвратено етническо прочистване на албанците в Косово. | БГНЕС