Мащабният туристически проект на остров Сазан и полуостров Звърнец, в близост до лагуната Нарта, продължава да предизвиква остри спорове както в Албания, така и в европейските институции. Инвестицията, оценявана на близо 1,4 млрд. евро и подкрепена от чуждестранни инвеститори, се превърна в център на граждански протест, който през последните седмици придоби национални измерения.

Движението, известно като „Революцията на розовите фламинго“, първоначално възникна в защита на природата и биоразнообразието в лагуната Нарта, но постепенно се превърна в по-широка протестна кампания срещу управлението на премиера Еди Рама.

Спорът достигна и до Европейския парламент. По време на дебат за напредъка на Албания по пътя към членство в Европейския съюз редица евродепутати изразиха сериозни опасения относно екологичните последици от проекта в защитена зона с ключово значение за биоразнообразието.

Основните критики са свързани със съвместимостта на проекта с ангажиментите на Албания за опазване на природата и с европейските екологични стандарти.

Европейската комисия отправи най-категоричното си досега предупреждение по проекта в Звърнец. Говорител на Комисията подчерта, че Албания трябва да избягва всякакви действия, които могат да възпрепятстват изпълнението на критериите за приключване на преговорната глава 27, посветена на околната среда и изменението на климата.

„Вече изразихме пред министъра на околната среда опасенията си относно възможните слабости на този проект“, заяви говорителят.

Посланието се възприема като ясен сигнал, че реализацията на проекта в сегашния му вид може пряко да забави присъединяването на Албания към Европейския съюз.

Комисарят по разширяването под натиск

Европейският комисар по разширяването Марта Кос първоначално омаловажи опасенията.

„Получихме уверения от албанското правителство, че ще бъде извършена пълна оценка на въздействието върху околната среда и че европейските екологични стандарти ще бъдат спазени“, каза тя по време на пресконференция, цитирана от „Евронюз“.

Кос припомни, че Албания е „един от най-напредналите кандидати за членство в ЕС“ след Черна гора, но подчерта, че страната трябва изцяло да хармонизира законодателството си с европейското право, включително в областта на опазването на околната среда.

Изказването ѝ предизвика бурна реакция в социалните мрежи и сред протестиращите. На демонстрациите започнаха да се появяват плакати, насочени лично срещу Марта Кос, а критиките към нея се разпространиха и сред граждани от други европейски държави.

Спорът достигна и до европейските институции, където кабинетът на комисаря беше подложен на въпроси заради позиция, възприета като несъответстваща на общата линия на Европейския съюз.

Европейският парламент се разграничи

На фона на нарастващото напрежение Европейският парламент се дистанцира от позицията на Европейската комисия, като насочи отговорността към изпълнителния орган на ЕС. Според критиците действията на Комисията са допринесли за засилване на напрежението в Албания и са отслабили демократичните стандарти и принципите на правовата държава, които Европейският съюз защитава.

Германският евродепутат Себастиан Евердинг, заместник-председател на делегацията ЕС - Албания, приветства гражданските протести и подчерта, че движението вече далеч надхвърля екологичната тема и се е превърнало в призив за повече прозрачност, отчетност и борба с корупцията.

Междувременно двама нидерландски евродепутати - Джими Стултиенс и Юлиан Бусхоф от Прогресивната партия - внесоха парламентарни въпроси до финансовите власти на Нидерландия. Те настояват за разследване на нидерландски дружества тип „пощенска кутия“, свързани с проекта в Звърнец, които според тях могат да бъдат използвани за прикриване на реалните собственици, пране на пари и заобикаляне на антикорупционните правила.

Искането се основава на разследване на нидерландското издание „Фолоу дъ Мъни“, според което основното дружество по проекта - Zvërnec South Adriatic Development - в продължение на близо две години е било управлявано чрез мрежа от пет компании, регистрирани в Амстердам и администрирани от доверително дружество.

Нидерландските депутати настояват за активно сътрудничество с албанската Специална прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (SPAK) за установяване на действителните собственици на компаниите, за разясняване на законодателните пропуски, позволяващи раздробяване на собствеността под прага от 25%, както и за преразглеждане на нидерландския модел на доверителни компании. | БГНЕС

---

Анализ на Катерина Сула за издранието „Куриер де Балкан“.