България се откроява все по-ясно на икономическата карта на Европа, но не непременно по показателите, които определят най-развитите икономики на континента, предаде репортер на БГНЕС.

Данните от изданието „Ключови показатели за европейския бизнес – 2026“ на Евростат показват страна, която расте, строи и привлича активност, но същевременно остава силно зависима от търговията, строителството и ценовите процеси, а не от производителността, технологиите и високата добавена стойност. 

Най-яркият пример е жилищното строителство. Между 2015 и 2025 г. цените за изграждане на нови жилищни сгради в България са скочили със 166,1% – най-високият ръст в Европейския съюз. Това е повече от три пъти над средното увеличение за ЕС от 48,2% и поставя страната пред Унгария и Румъния. 

България е шампион по поскъпване, но не и по производителност

Рекордното увеличение на строителните разходи е показателно за един от основните процеси в българската икономика през последното десетилетие – ускорено догонване на европейските ценови равнища.

Подобни темпове обикновено са характерни за икономики, които навлизат в период на интензивни инвестиции, недостиг на работна сила и рязко увеличение на разходите за труд и материали. Именно това се наблюдава в България след пандемията и особено след енергийната криза от 2022 г. 

Проблемът е, че цените нарастват значително по-бързо от производителността – фактор, който дългосрочно определя конкурентоспособността на една икономика.

Търговията остава гръбнакът на заетостта

Евростат отчита, че България има най-високия дял на заетите в търговията сред всички държави членки – 23,3% от работещите в бизнес икономиката са ангажирани в дистрибутивната търговия. 

Този показател е особено важен, защото разкрива структурата на икономиката.

Докато в по-развитите европейски икономики растяща част от заетостта се концентрира в професионални услуги, технологии, финанси и научноизследователска дейност, България продължава да разчита в значителна степен на търговията и традиционните услуги.

Това е сектор, който осигурява много работни места, но обикновено генерира по-ниска добавена стойност от високотехнологичните индустрии и интензивните на знания услуги.

Строителството продължава да е двигател

Общата европейска картина показва, че строителната активност се забавя след бума през 2021-2023 г., но секторът остава един от най-динамичните работодатели. Заетостта в строителството в ЕС е нараснала с 18,5% между 2015 и 2025 г., което е най-високото увеличение сред основните икономически дейности. 

На този фон България е сред страните, в които строителният сектор продължава да играе важна роля както за инвестициите, така и за пазара на труда.

Рекордният ръст на строителните цени подсказва, че търсенето на жилища и инвестиции в недвижими имоти остава силно, въпреки постепенното охлаждане на пазара в много държави от Западна Европа.

Европа се ориентира към услуги, България все още догонва

Една от най-важните тенденции в доклада е задълбочаващото се доминиране на услугите в европейската икономика.

През 2023 г. секторът на пазарните услуги генерира почти половината от добавената стойност в ЕС и осигурява над половината от заетостта. 

Най-развитите икономики в Европа все повече се опират на дейности като информационни технологии, финанси, професионални консултации, научни разработки и комуникации.

България също върви в тази посока, особено чрез развитието на IT сектора и аутсорсинг индустрията, но структурата на заетостта показва, че преходът към икономика с висока добавена стойност все още не е завършен.

Малките фирми продължават да доминират

Друг важен извод от доклада е значението на малките и средните предприятия.

На европейско равнище 99,1% от всички компании са микро и малки предприятия. Те осигуряват близо половината от работните места, но създават едва около една трета от добавената стойност. 

Това е особено валидно за България, където икономиката традиционно се основава на голям брой малки фирми и сравнително ограничен брой големи корпоративни инвеститори.

Тази структура подпомага предприемачеството, но същевременно затруднява постигането на по-висока производителност, мащабни инвестиции и иновации.

Големият въпрос: ще се превърне ли ръстът в качество?

Ако данните на Евростат могат да бъдат сведени до един извод, той е следният: България продължава успешно да догонва Европа по цени, заплати и строителна активност, но все още не я догонва със същата скорост по отношение на производителност, икономическа сложност и добавена стойност.

Страната е сред най-динамичните пазари в Източна Европа, но остава изправена пред класическото предизвикателство на догонващите икономики – как растежът, основан на евтина работна сила, строителство и потребление, да бъде заменен от растеж, основан на иновации, технологии и по-висока ефективност.

Данните показват, че България се движи напред. Въпросът е дали през следващото десетилетие ще продължи да бъде лидер по поскъпване или ще започне да се нарежда сред лидерите по производителност и конкурентоспособност. | БГНЕС