Северномакедонският президент Гордана Силяновска-Давкова направи странни сравнения за пътя на страната към членството в Европейския съюз.

По време на срещата си със студенти от Колумбийския университет в Ню Йорк Давкова определи пътят на Република Северна Македония към Брюксел с маратон. "Понякога си мисля, че бихме могли да се запитаме дали не става въпрос „В очакване на Годо“, каза тя и добави: „Започнахме нашия маратон през 2005 г., когато получихме статут на страна-кандидат. Днес често се използва фразата, че Европа е незавършена симфония без Западните Балкани, а интересът към региона нарасна преди три години, когато, за съжаление, започна войната в Украйна“, каза още тя и добави: „Ние, хората от Балканите, винаги сме се считали за европейци, защото винаги сме били географски, исторически и особено културно част от Европа. Сега процесът на разширяване отново е в дневния ред на ЕС, но не заради по-голям Съюз, а заради стабилност, сигурност. И това е добър шанс за нас да бъдем в дневния ред по някаква неизвестна причина и да се възползваме от инерцията. Но през последните 30 години многократно се опитвахме да се възползваме от инерцията и резултатът е 36 изменения в нашата Конституция“.

Пиесата на Самюел Бекет „В очакване на Годо“ символизира човешкото съществуване в очакване на нещо, което никога няма да дойде, както и апатията и безсмислието на живота в съвременния свят. В политическия и публицистичен език в Европа изразът „В очакване на Годо“ означава да бездействащ или да се намираш в състояние на унес и униние. 

Според Давкова „ЕС трябвало да преосмисли позицията си, защото самият ЕС днес бил в криза“. „Преди това /ЕС, бел.ред./ бе синоним за демокрация, за върховенство на закона, но днес не е така. Днес сме изправени пред криза на лидерството. Може би отношенията между членовете на ЕС и страните кандидатки като нас са погрешни, защото това е просто отношение „слушай и изпълнявай“, защото вие сте тези, които искат да се присъединят към нас. Правилата са ясни, отлични са, известни са като Копенхагенските критерии, но ветото не е част от Копенхагенските критерии“, каза още Силяновска-Давкова, без да каже кой в момента налага вето на РСМ, но го приписа на България.

„Проблемът с ветото в нашия случай е, че той не се основава на спазването на Копенхагенските критерии, а на исканията, идващи от нашия съсед, които нямат нищо общо с тези критерии. В Договора за ЕС, в Договора от Лисабон, в Хартата на основните права ще прочетете, че ЕС се гордее, че представлява единство в многообразието и че уважава културната и национална идентичност на народите и държавите, и ветото се прилага за тези области. Бих разбрала ветото, ако не уважаваме върховенството на закона, но не и за неща, които са валидни в едно демократично общество, като например идентичността, която е нашето право на самоопределение. Нашата легитимност произтича от гражданите, ако променим Конституцията поради волята на някои държави-членки, тогава в Преамбюла би трябвало да пишем „ние, народът и международната общност“, а това не е правилно. Аз също вярвам, че ЕС има конституция, тя не е кодифицирана, но документите, които споменах, имат конститутивно значение и сила. Следователно, ако ЕС е за демокрация и мултилатерализм, той е длъжен и да спазва конститутивните си документи, в противен случай това е лицемерие“, каза Давкова. При разговора със студентите тя каза, че „се чувства като студентка, но и като учителка“. 

БГНЕС припомня, че през лятото на 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.  I БГНЕС