България трябва да започне да мисли за развитието на енергийните си проекти не само във вертикално, но и в хоризонтално направление. Досега стратегическата логика на страната беше концентрирана основно по оста Север–Юг – от България към Гърция и Турция. Този модел донесе определени ползи, особено след изграждането на интерконекторите с Гърция и Сърбия и засилването на ролята на страната в транзита на природен газ към Югоизточна Европа. 

Но днешната динамика на Балканите показва, че това вече не е достатъчно. Разбира се, подобна промяна е изключително трудна. Българската икономика никога не е имала повече възможности и ресурси, за да участва и да налага собствени инфраструктурни проекти. София не трябва да се примирява с ролята на пасивен наблюдател в процесите на регионално пренареждане.

Гърция и Турция не могат да бъдат ключови енергийни центрове на Балканите без България и това е още една причина София да започне да мисли и „хоризонтално“. Доказателство за това, че сме стратегически играч е искането на Анкара за военен тръбопровод през страната ни към Румъния, който да осигурява енергийните нужди на Източния фланг на НАТО. 

Нито развитието на LNG инфраструктура, нито новите интерконектори на Атина могат без София. Засега България все още остава незаменим елемент в тази архитектура. Географското положение, развитата газопреносна мрежа и членството в ЕС и НАТО правят страната важен транзитен фактор за реализацията на гръцките енергийни амбиции. Но това предимство не е гарантирано завинаги.

Последните развития ясно показват, че Сърбия и Северна Македония постепенно търсят възможности за пряка енергийна свързаност с Гърция, която да заобикаля българската територия. Проектът за газова интерконекторна връзка между Сърбия и Северна Македония, която впоследствие ще бъде свързана с гръцката газова система и LNG терминалите в Александруполис и Ревитуса, е ясен сигнал за подобна тенденция. Ако този процес бъде завършен, България рискува постепенно да загуби част от своето стратегическо значение като транзитна държава, както и икономическите ползи и политическите лостове, произтичащи от него.

Газовите и петролни трасета никога не са били просто икономика. Те са инструмент на геополитиката, влияние и сигурност. Последните години – от кризата с руските доставки за Европа до напрежението около Ормузкия проток – показаха, че държавите все по-активно диверсифицират не само източниците, но и маршрутите си за доставка. В този смисъл е напълно логично Гърция и Сърбия да търсят нови варианти за енергийна свързаност. Проблемът е, че България засега не действа инициативно.

Именно затова София трябва да започне да мисли за собствена хоризонтална стратегия на Балканите. В дългосрочен план България би могла да предложи развитие на енергиен коридор по оста България – Северна Македония – Албания, който да осигури алтернативна свързаност към Адриатическо море и западнобалканските пазари. Подобна идея днес изглежда трудно реализируема и дори прекалено амбициозна, но същото допреди години се говореше и за гръцката трансформация в регионален енергиен център.

Подобен проект не трябва да се разглежда единствено през икономическа призма. По-дълбокото енергийно обвързване на Северна Македония с България би имало и стратегическо значение. То би създало трайни механизми на взаимозависимост и би дало на София допълнителни инструменти за защита на интересите ѝ в регион, в който конкуренцията за влияние тепърва ще се засилва.

Разбира се, реализацията на подобна визия изисква координирана държавна политика. Министерствата на енергетиката, външните работи, транспорта, регионалното развитие, отбраната и околната среда трябва да започнат съвместен анализ на възможностите за развитие на хоризонтални инфраструктурни връзки на Балканите. Въпросът вече не е дали подобни идеи изглеждат трудни, а дали България е готова да има собствена дългосрочна стратегия или ще се примири да бъде периферия на чужди енергийни центрове.

Защото рискът е ясен – България постепенно да се превърне от самостоятелен енергиен фактор в обикновен транзитен придатък към една архитектура, изграждана основно около Гърция. А това би означавало не просто икономическа загуба, а отслабване на българското влияние на Балканите в един момент, когато енергийната инфраструктура все повече определя и политическата тежест на държавите.

Време е София да започне да действа стратегически, а не само да реагира на чуждите инициативи. І БГНЕС

-------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС