Изграждането на Вертикалния газов коридор превръща периферията на Балканите в център, а центърът в подизпълнител, но без който целият този проект е немислим.

Периферията е Гърция, а центърът - България. 

До голяма степен този проект стана възможен благодарение на войната на Русия срещу Украйна. Това бе използвано от Европейския съюз, за да вземе решение да се откаже от руският природен газ. От 2025 г. той вече не внася тръбопроводен природен газ, а до края на 2026 г. трябва да се откаже и от покупката на втечнен природен газ (ВПГ). 

Новата геополитическа ситуация, която се създаде след февруари 2022 г., фактически не беше благоприятна за България, тъй като страната ни загуби централната си роля, която играеше в разпределението на газовите потоци на Балканите. В резултат на наследената от съветската епоха инфраструктура и благодарение на доброто си географско положение България в продължение на над 30 години след краха на комунизма запазваше водещото си място на транзитна страна за руския газ за Гърция, Турция, РС Македония. Това положение на нещата не бе променено дори след пускането на азерския газ за Турция, а оттам и по Южния газов коридор за Гърция и България. Не бе променено и от изграждането на терминали за ВПГ от нашите две южни съседки. Не бе променено и от решенията на Русия да построи газопроводите, минаващи по дъното на Черно море и свързващи я директно с Турция, „Син поток“ и „Турски поток“. Не бе променено и от откриването на богатите газови находища в Източното Средиземноморие, споделени от Израел, Кипър и Египет.

Войната се оказа истинско изпитание дали България ще запази функцията си на транзитна държава и дали ще може да обезпечи икономиката си с природен газ на конкурентни цени. През всичките тези години след 2014 г., когато бе спрян проекта „Южен поток“, който трябваше да превърне България във вратата за руския газ за ЕС, правителствата на премиера Бойко Борисов съвместно с водещи енергийни експерти като покойния вече проф. Атанас Тасев и много други, работеше за запазването на България на газовата карта на Европа. Бяха изградени нови тръбопроводи, нови компресорни станции, така че да се позволи изпадането на страната ни от енергийната карта.

В същото време на юг от нас между Гърция и Турция се разгаряше битка за „българското наследство“ - кой да бъде главният транзитьор на „синьото богатство“. Битка между две периферии, които противно на всяка логика и география искаха да изземват функциите на центъра - България. В началния етап на този сблъсък Турция изглеждаше, че има предимство заради географската си близост с богатите на въглеводороди държави от Близкия изток и Каспийския регион, а също така и благодарение на Русия, която в крайна сметка я избра за „Турски поток“ вместо „Южен“. Може да се каже, че десетилетието между 2009 и 2020 г. наистина бе благосклонно към Турция.

Но победителят обаче се оказа друг - страна, която на пръв поглед нямаше никакви шансове. Авторът на тези редове си спомня една среща в Министерски съвет в София, годината е може би 2015 или 2016, една от многото с участие на български, американски, гръцки и други представители. На нея гръцкият представител даде ясна заявка, че страната му ще бъде енергиен център. В същото време и българският говореше за същото. Тогава някак си с малко усмивка посрещнах гръцката претенция. 

Времето показа, че Атина работи целенасочено и успешно и доведе до края идеята си да бъде такъв център. „Гърция, която някога се считаше за енергийна периферия на Европа, се премести в нейния център“. Тези думи на министъра на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру във „Форин полиси“ от февруари 2026 г. са точна оценка за случилата се трансформация.

България също разширяваше възможностите си за пренос. Двете държави се оказаха на правилното географско място и „вратата“ за американския втечнен природен газ не само за държавите от Европейския съюз, но и за Молдова и Украйна.

Войната на Русия срещу Украйна създаде благоприятната възможност за отказ от руския тръбопроводен газ и замяната му с американския втечнен, но за да бъде последният конкурентен на руския, според изчисленията на американските и руски експерти (тук имаме рядко съвпадение на анализа и на двете противникови страни), той трябваше да мине през Балканите, да влезе през Гърция и оттам от България да достигне големите газови хранилища в Западна Украйна. Според американските експерти само така още „в зародиш“ ще се отсече достъпа на руския тръбопроводен газ до ЕС. Америка избра Балканите, а не Франция, която е много по-близо до нея за доставка на втечнен газ, който както знаем е много по-скъп от тръбопроводния заради транспортиране и регазификацията. 

Историята се пренаписа по интересен начин. По време на Втората световна война САЩ и Великобритания избраха Франция за откриването на Втория фронт срещу хитлеристка Германия, а не Балканите. Сега в „газовата война“ САЩ заложиха на Балканите, а не на Франция. 

Гръцката периферия се превърна в център, но този нов център не може без България. Въпреки всички опити да бъдем изтривани, изчегъртвани, омаловажавани и наказвани, България ще запази позициите си благодарение на свършеното от правителствата след 2009 г. до днес. Винаги ще се намерят критици, но обективната истина е такава! І БГНЕС

---

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.