Предложението ни за записването в Конституцията на таван на увеличението на държавния дълг от 0,5% от БВП е конституционна фискална котва и гаранция срещу политическата безотговорност. 

Това заяви съпредседателят на коалиция „Синя България“ Петър Москов по време на представянето на концепцията за промени в конституцията, свързани с въвеждането на правила относно държавния дълг, предаде репортер на БГНЕС. 

Предложението на „Синя България“ е по немски образец и на този етап е припознато само от една парламентарна група – тази на ГЕРБ-СДС. 

Депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Владислав Горанов посочи, че през последните години се видя, че независимо, че в българското законодателство има много строги фискални правила, когато има политическа криза единствената възможна котва е опората в Конституцията като базов закон за поведение в едно общество. „Публичните финанси са еманацията на обществените отношения, защото това е моментът, в който обикновеният човек предоставя собствените си блага на политиците и очаква от тях те да ги управляват максимално добре и в рамките на разумното без конфликт между отделните поколения, без това определена политическа класа в определен политически момент да реши да взима решения за бъдещите поколения и вместо тях – нещо, което често се случва тогава, когато правителствата излизат извън мандата си и започват да преразпределят несъздаден ресурс в икономиката, т.е. започват да живеят назаем от следващите поколения“, добави той. 

Горанов отбеляза, че независимо от това, че от 2014 г. в нашето законодателство са транспонирани всички европейски правила и дори са малко по-рестриктивни от тези, които съществуват в Европа, политическата класа не може да бъде възпряна да си прави каквото си иска с парите на хората. 

„Това, което се случваше в последните няколко години и това, което виждаме, че продължава да се случва, въпреки стабилната политическа конструкция, която в момента управлява, не може да въведе фундаменталните принципи на благоразумното фискално управление, които да не създават конфликти между поколенията и които да не ни връщат към годините, когато „синята“ идея се наложи да разчиства Авгиевите обори на последното комунистическо управление“, подчерта той. 

По думите му този разговор трябва да се води всеки ден и отбеляза, че Конституцията е последният пристан на разума по отношение на преразпределението на съвместно създадените блага в една икономика. 

Москов напомни, че коалиция „Синя България“ изпрати предложението си до президента, Министерски съвет и всички парламентарни групи. Според него понякога отсъствието също е позиция. 

„Предложението на „Синя България“ е таван за увеличението на държавния дълг от 0,5% от БВП за предходната година, което е по германски модел, закрепен в Конституцията. Това е конкретиката на предложението. Нарекли сме го конституционна фискална котва. След валутния борд България има нужда от нов фискален консенсус, твърдим го и сме постигнали единомислие с колегите от ГЕРБ по този въпрос, защото това, което е в момента, е нещо много по-различно от фискален консенсус и общо държавническо отношение към това какво е отношението към публичните пари“, каза съпредседателят на коалицията. 

Москов обясни, че конституционната фискална котва е правило, което връща отговорността в политиката и връща харченето на нашите пари в реалността. „Предложението ни представлява конституционна гаранция срещу политическа безотговорност“, изтъкна той и заяви, че следи със съжаление дебата в парламента по въпроса с бюджета. 

По думите му отсъствието на останалите парламентарни групи в дебата означава, че те искат да спонсорират разказа на парче, конюнктурния разказ, разказа за това кой е виновен, а не какво трябва да се прави. „Нека отсъствието на тези хора на този етап остане като клеймо върху тях за това, че са потънали в дребнотемието, в жълтината и отказват същностния разговор за това как трябва да бъде управлението на публичните финанси“, каза още Москов, като посочи, че хората, които са тук, са си дали сметка, че е добре да кажем „стоп“ и да тръгнем по нов път. 

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, обърна внимание, че историята показва, че само държави, които спазват правилата за фискална устойчивост, могат да вървят напред. „Без да държиш макрорамката на бюджета под контрол, никога не може да направиш нито една смислена реформа“, заяви той и уточни, че по това се отличават добрите финансови министри. 

За да се стигне до тази ситуация, каза Дацов, това означава, че повечето финансови министри са казвали повече пъти „да“, отколкото „не“. „Вашето предложение всъщност е бюджетът да може да плава във времето и да има отклонение спрямо баланса на структурния дефицит 0,5% на година“, добави той. 

Членът на Фискалния съвет отбеляза, че стигнахме до този момент да се чуват гласове, че превишаването на 3% дефицит не е нарушение на закона. „Ние имаме пропуски в законодателството, защото тогава, когато се внася бюджет, който противоречи на закона, това не би трябвало да е възможно“, каза още Дацов. 

Той определи предложението като една добра идея по швейцарски модел. Според него това е една чудесна идея и трябва да бъде сериозно политически обсъдена и подкрепена. „Изглежда ще има промени в Конституцията скоро, защо да не се помисли и за тези промени“, заяви Дацов. 

Икономистът Кузман Илиев също подкрепи идеята, наричайки я навременна, дори отлична. Той е категоричен, че моделът, в който чрез дефицит се помпа потребление и се захранват чужди икономики и това прави инфлация, не просто е вреден, той е опасен и ще доведе България до изключителни икономически сътресения и фискални кризи в бъдещето. „Това е темата за икономиката и стабилността на България и там няма много рецепти, правилното е едно. Темата за това, че в България вече свикнахме с дефицита, е всъщност тема за това, че свикнахме политиката да изяжда икономиката. Това, разбира се, става през дефицита – когато на политиците не им стигнат парите, те правят дефицити“, подчерта той. 

Илиев допълни, че вдигането на данъците означава загуба на конкурентоспособност, премазване на средната класа и изгонване на инвеститори. „Тоест ние днес говорим за това какво предстои пред България в следващите години, което е изключително опасно – темата за дефицита и темата за това как политиката и държавните нужди на хазната изтласкват частните спестявания и убиват частните инвестиции. Няма устойчив икономически растеж без добри частни инвестиции. В България те са замръзнали на 17 – 18%, а в Европа днес те са 23 – 24%, при положение, че страда от конкурентоспособност“, заяви още икономистът и заключи, че хората, които милеят за България, гледат с интерес и подкрепят тази инициатива с две, като призова политиците да си сложат тези белезници доброволно, за да се покажат като националноотговорни. І БГНЕС