Вярата, любовта, надеждата, доброто – дори истината – липсват. Не присъстват сред около 45 000 думи, чието значение е разяснено в едноезичния „Тълковен речник на държавния език на Руската федерация“ на Санктпетербургския университет. Това не е обикновен справочник. Написаното в него има силата на норма, а нарушенията могат да бъдат санкционирани. Речникът е едно от четири издания за лексика, правопис и граматика на руския език, които Москва обяви през пролетта за задължителни.

Още при официалното му представяне през май университетът подчерта, че този първи по рода си речник „точно определя какво означават думите, в кои сфери могат да се използват и къде употребата им е забранена“. Ректорът отиде по-далеч: „Речникът ще бъде практичен инструмент за осъществяване на държавната политика по съхраняване и укрепване на традиционните руски духовно-нравствени ценности“, заяви Михаил Кропачов – пламенен поддръжник на руското нахлуване в Украйна и активен участник в кампании в подкрепа на президента Владимир Путин.

Формулировката „съхраняване и укрепване на традиционните руски духовно-нравствени ценности“ идва от указ на Путин от ноември 2022 г. В него се казва, че тези ценности, „предавани от поколение на поколение“, са основа за единството на Русия, а срещу тях действат терористи, екстремисти, САЩ и други „враждебни“ държави, чуждестранни организации, както и определени медии, организации и личности в самата Русия.

Определенията вече са задължителни
Чрез идеологическо и психологическо въздействие, се твърди в указа, на хората в Русия се внушава „чужда за руския народ“ разрушителна идеология. Тя насърчава егоизъм и безнравственост, отрича служенето на отечеството, творческия труд и „положителния принос на Русия към историята и културата на света“. Чрез „пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения“ целта била разрушаване на традиционното семейство. Отговорът, според текста, трябва да бъде системна държавна политика, в която най-важна роля има православното християнство.

Тъкмо към това се привързва и „Тълковният речник“. В предговора се посочва, че съдържа специални определения на ключовите понятия от указа на Путин. Те са изготвени „под контрола на Министерството на правосъдието“ и съгласувани с Руската православна църква. Така в тълкуванията на понятия като живот, хуманизъм, достойнство, брак, патриотизъм, милосърдие или колективизъм се появява пояснението, че става дума за „традиционна руска духовно-нравствена ценност“.

Дори примерите за „правилна“ употреба на думи са пропити с препратки към указа. Под „приоритет“ (странно отбелязан като дума с немски произход) е даден цитат от документа: „Приоритет на духовното над материалното“. Следва пояснение: това означава признание, че истинското щастие и удовлетворение не идват от материално богатство, а от дълбоките отношения между хората, основани на приемането на водещото значение на духовните ценности, „като вярата в Бога“.

Определенията от „Тълковния речник на държавния език на Руската федерация“ са задължителни навсякъде, където употребата на руски е уредена от „Закона за държавния език“: в администрацията и съдилищата, в училища и университети, но и в медии, реклама, кино, театър, музика – почти навсякъде, където езикът присъства публично. Различни тълкувания в учебници например вече не са допустими.

Речниците като инструмент за идеологическа експанзия
Опитът да се регулира езикът чрез речници връща практики от съветската епоха. В СССР е имало „политически движен бум“ в лексикографията, казва езиковедът Михаил Копотев от Университета в Хелзинки. Причината, по думите му, била „нуждата да се колонизират други народи“, а речниците се превръщали в инструменти за идеологическа експанзия. Разликата е, че съветските речници, въпреки функцията си, били и значими научни постижения. Новият петербургски речник, твърди Копотев, издава „поразително нехайство“ – с множество пропуски и фактически грешки. „Ако това беше истински речников проект, книгата никога не трябваше да бъде публикувана“, казва той. Реалната цел е друга: „да превърне езиковите норми в правни норми“.

Речникът на държавния руски език се превръща в речник на кремълската пропаганда. „Авторитаризмът“ е описан като „най-ефективната форма на държавно управление в трудни времена за страната“. За демокрацията се казва: „В практиката на политическия живот в страните на Запада: форма на управление, при която гражданите имат определени права и свободи, но държавните институции действат в интерес на по-влиятелни структури.“ При „режим“ примерът гласи: „Киевски режим (в Украйна от 2014 г.: установен модел на политическо ръководство, който представлява заплаха за основните права и интереси на рускоезичното население).“ Под „единство“ – също обявено за „традиционна духовно-нравствена ценност“ – е дадено: „Историческо единство на беларуси, руснаци и украинци.“

Включени са и думи като „лимитроф“, които навлязоха масово в руските медии след пълномащабната агресия срещу Украйна: „В Европа на XXI век: за държава, използвана като буфер между Западна Европа и Русия, неспособна политически, икономически и културно да бъде самостоятелна.“ Изрично се посочват балтийските държави, Финландия и Полша.

Съмнението вече се наказва
Подобни понятия – както и ценностите, пропагандирани от Путин – не подлежат на поставяне под въпрос. Критичните медии бяха принудени да напуснат Русия най-късно след нападението над Украйна през 2022 г., а който дръзне да изрази съмнение в страната, рискува да бъде подложен на тежки репресии. Въпреки това речникът предизвика шум и вътре в Русия малко след излизането си. Причината беше забраната за цяла серия думи, широко разпространени в разговорната реч.

И досега те почти не се появяваха в медиите. Редките споменавания в статии за речника бяха „обезопасени“ със звездички в средата на думите. Забраната обаче може да се усети в киното, театъра, песенните текстове или стендъп сцената – именно там, където хората търсят отдушник и където все още съществуват малки ниши на културна свобода.

Забраната е формулирана чрез определението на руската дума „нецензурен“ – обозначение за вулгарни и непристойни изрази, недопустими в публичното пространство. „Законът за държавния език“ ограничава употребата им от близо 20 години. Досега обаче не беше ясно кои точно изрази попадат в тази категория и правилото се прилагаше сравнително свободно. Речникът слага край на това: „за да се гарантира спазването на забраната“ са посочени четиринадесет словесни корена, чиято публична употреба вече е недопустима. Сред тях попадат и думи от разговорния език за физиологични нужди и части на тялото.

Досега за ориентир служеше определението за „четири общоизвестни думи“ и производните им – така ги определя руската медийна регулация „Роскомнадзор“ през 2013 г. В руския език тези изрази имат особен статут: от тях се образуват множество производни, които според контекста могат да предават различни нюанси – от изненада до крайно презрение. В Русия не е рядкост да се чуе как продавачи на пазара или строителни работници водят цели разговори, използвайки именно този базов „речник“.

Такъв език никога не е бил смятан за приемлив. В СССР върху него е имало пълно табу. Именно затова „нецензурната“ реч се разпространява в алтернативната култура: „Някои интелектуалци я използваха с удоволствие, защото това изразяваше антисъветската им позиция“, казва Копотев. След разпада на СССР, още от края на 80-те години, този език започва да навлиза в литературата, театъра, киното и текстовете на рок и рап изпълнители. В ежедневието днес той е много по-разпространен във всички социални слоеве, отколкото преди три десетилетия.

При Владимир Путин държавата още от 2000-те се опитва да върне тази тенденция назад. Медийният регулатор редовно санкционира или предупреждава медии, когато в материали се появят подобни думи. Преди дванайсет години на опозиционна новинарска агенция дори временно бе отнет лицензът – въпреки че изразите бяха цитати от публични изявления. След появата на речника, когато руските медии съобщиха за драстично разширената листа със забрани, „Роскомнадзор“ се опита да успокои ситуацията: нямало нови ограничения, всичко било както преди, нищо не се било променило. Очевидно е било важно реакцията да бъде туширана още в зародиш.

Правният статут на „Тълковния речник на държавния език на Руската федерация“ обаче оставя малко място за съмнение: списъкът е валиден. И така има сериозна вероятност изданието да се превърне в още един инструмент за произволни репресии: грешна дума на публично място или „правилна“ дума с „неправилно“ значение може да доведе до наказание.

Остава въпросът дали това ще важи и за „навални“. Владимир Путин така и не произнесе името на убития в наказателна колония опозиционер Алексей Навални. Би било в негов стил, ако някогашният му противник остане в паметта само като прилагателно, образувано от „навал“ – купчина, насип. Речникът на режима дава за пример „съхранение на картофи накуп“ като „правилна“ употреба на „навални“. | БГНЕС

---

Анализ на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (FAZ)