Предстоящата среща на върха на НАТО на 7 и 8 юли ще се проведе в Анкара, в резиденцията на президент, който според критиците системно демонтира последните остатъци от турската демокрация. Това трудно се вписва в ценностите, които политическият Запад, а най-вече НАТО и Европейският съюз, твърдят, че защитават. Въпреки това, в съответствие с дипломатическия протокол, още 31 държавни и правителствени ръководители ще бъдат посрещнати от Реджеп Тайип Ердоган и ще застанат редом с него пред камерите.

Възниква неизбежният въпрос дали международната общност не пренебрегва вътрешнополитическата ситуация в Турция. Отговорът е неудобен: Ердоган успя умело да позиционира страната си на международната сцена. В условията на геополитическото напрежение, засилено от политиката на американския президент Доналд Тръмп, Турция се превърна в незаменим партньор за различни сили.

Като член на НАТО Анкара подкрепя всички декларации на Алианса, осъждащи руската агресия срещу Украйна, но същевременно остава единствената западна държава, която не се присъедини към санкциите срещу Москва.

Турция доставя на Украйна значителни количества оръжие, без това да накърнява близките отношения между Ердоган и руския президент Владимир Путин. Освен това Анкара има статут на партньор за диалог в Шанхайската организация за сътрудничество - клуб, в който участват редица авторитарни държави. Така турската външна политика успява да поддържа отношения почти във всички геополитически посоки.

На фона на сегашния международен хаос Турция изглежда незаменим фактор за стабилността както за НАТО, така и за Европейския съюз. Страната се намира в непосредствена близост до Иран, Ирак и Сирия, както и до региона на Персийския залив, където военните действия засега са временно затихнали. Заради тази стратегическа роля западните съюзници все по-често пренебрегват вътрешнополитическите проблеми в Турция. През миналата година Белият дом даде ясен сигнал в тази посока, когато говорител на президента Тръмп заяви, че вътрешнополитическата ситуация в страната не представлява интерес за Вашингтон.

Ще смекчи ли войната с Иран позицията на Вашингтон?

Именно в тази сложна вътрешнополитическа и международна обстановка ще се проведе срещата на върха на НАТО. Възниква въпросът какво реално може да постигне форум, в който участва американски президент, чиито публични позиции често се променят в рамките на часове.

Основната задача на срещата ще бъде съхраняването на единството на Алианса и ограничаването на евентуални политически щети. Това означава най-вече европейските държави и Канада да се опитат да смекчат напрежението с Тръмп, като подчертаят напредъка си в изпълнението на ангажиментите за увеличаване на разходите за отбрана.

Все още не е ясно дали и в каква форма ще се състои обявената от американския държавен секретар Марко Рубио цялостна преоценка на отношенията в НАТО. Възможно е войната с Иран и последвалото напрежение в Близкия изток временно да са охладили най-радикалните позиции във Вашингтон.

И на тази среща генералният секретар на НАТО Марк Рюте ще има ключова роля в управлението на сложните отношения между съюзниците. Предпазливият му и дипломатичен подход към Тръмп не бива да се възприема като слабост, а като необходим инструмент за запазване на единството в Алианса.

НАТО трябва да мисли за периода след Тръмп

Сред основните теми неизбежно ще бъде и Русия. След масираните въздушни удари през последните седмици срещу Киев и други украински градове, при които само през май загинаха над 450 цивилни, лидерите на НАТО вероятно ще осъдят категорично действията на Москва. Очаква се те да заявят, че всяко ново продължаване на войната ще доведе до още санкции, по-висока политическа цена за Кремъл и по-големи бъдещи репарации.

В по-дългосрочен план основното предизвикателство пред Алианса е да се подготви за периода след Доналд Тръмп. Смятам, че рано или късно американският политически елит, армията, бизнесът, академичните среди и гражданското общество отново ще оценят стратегическото значение на трансатлантическите отношения.

За Съединените щати няма друга група от 31 държави, сред които 27 членки на Европейския съюз, на които Вашингтон може да разчита толкова последователно и които в такава степен защитават американските стратегически интереси.

Тази промяна може да започне още след междинните избори в САЩ през ноември или най-късно след следващите президентски избори. Дотогава европейските държави трябва да продължат да увеличават инвестициите си в отбраната и да съхранят единството на Алианса. Именно това трябва да бъде водещият ориентир за политиката на НАТО, вместо непрекъснатото поставяне под съмнение на бъдещето на организацията в обществения дебат. | БГНЕС

--------------

Мартин Ердман е бивш говорител на германското външно министерство, заместник генерален секретар на НАТО, постоянен представител на Германия в Северноатлантическия съвет и посланик на Германия в Турция. Неговият анализ е публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.