Доскоро традиционните събори и регионални празници в България се асоциираха предимно с едно: ухание на скара, студена бира и силна фолк/лорна/ музика. Независимо дали става дума за Празника на лавандулата, събора на Юндола, Празника на розата в Розовата долина или някой от десетките есенни панаири, картината изглеждаше позната и предвидима. Днес обаче, ако се вгледате внимателно отвъд дима от кебапчетата, ще забележите една тиха, но мощна икономическа революция.

Тези събития вече не са просто място за народно веселие. Те се трансформираха в сериозна икономическа сцена и жизненоважен трамплин за новото поколение български предприемачи, занаятчии и творци.

За един млад автор, който произвежда модерни мебели от епоксидна смола, бутиков текстил или съвременна керамика, навлизането на пазара традиционно е свързано с огромни разходи. Наемите в големите столични и регионални молове, както и по главните търговски улици, са непосилни за стартиращ бизнес, който тепърва тества продуктите си.

Тук на сцената излизат регионалните фестивали и специализираните арт базари.

За разлика от онлайн търговията, живият контакт позволява на създателите да видят как клиентите реагират на продуктите им, какво харесват и какви въпроси задават.
Например, събития от ранга на Празника на розата в Карлово - покрай кулинарните изложби и тиквените изкушения, събитието вече привлича изложители от цялата страна. Млади производители на модерна декорация за дома, ръчно изработени свещи с нестандартни аромати и устойчив текстил използват точно този тип локални празници, за да изградят клиентска база.

Еволюцията на тези бизнеси обикновено следва ясен и много успешен модел, като началото му задължително започва в гаража, двора или хола, често като начин за разтоварване след работа от 9 до 5. Открива се онлайн-магазин в някоя от социалните мрежи, поръчките набъбват, и хобито се формализира и регистрира като фирма - ЕТ, ЕООД или ООД. Ако бизнесът е успешен, се наемат и  първите помощници.

Днешните занаятчии, обаче, вече рядко отговарят на стереотипа за възрастния майстор-грънчар. Те са модерни предприемачи, съчетават традиционни техники със съвременен дизайн. 

Бърз поглед по участниците в базари и панаири сочи, че най-често присъстват щандове за модерно дървообработване, създаващо модерна мебелировка - маси от масив и смола, реставрирани винтидж мебели с еко бои; както и дрехи от лен и коноп с модерна кройка, крафт бири, люти сосове с екзотични съставки, био козметика от локални билки.

В последните години регионалните фестивали и традиционните събори в България претърпяха забележителна метаморфоза. Те успяха да запазят своя фолклорен и социален характер, но същевременно отвориха вратите си за модерната икономика. Като предоставят достъпна платформа за изява на малките производители, те на практика се превърнаха в едни от най-ефективните неформални бизнес инкубатори в страната. IБГНЕС