Преди 39 години военният пилот полковник Радослав Димитров пожертва живота си, за да отклони своя аварирал самолет от Костинброд. В знак на почит към неговия подвиг, в общината беше открит нов военен монумент. Паметникът увековечава делото на летеца, загинал трагично при изпълнение на служебния си дълг на 1 юли 1987 г.

Във фаталния ден полк. Димитров извършва учебно-тренировъчен полет с МиГ-23МФ в зона за сложен пилотаж. След спиране на двигателя във въздуха, той прави опит да спаси машината и да извърши принудително кацане на летището. Малко преди Костинброд, на височина около 1800-2000 метра, става ясно, че изтребителят трябва да бъде напуснат аварийно.

Въпреки възможността да катапултира, летецът продължава да се бори за контрол над машината, за да не допусне тя да рухне върху жилищните райони. Времето за спасение се оказва недостатъчно и самолетът се разбива в източните покрайнини на града. Както подчерта пред БГНЕС каменоделецът Димитър Антов, проектант и изпълнител на новия паметник, полк. Димитров съзнателно жертва себе си, за да предпази цивилното население.

Години наред местната общност, близките и колегите отдаваха почит пред мемориална плоча. С решение на общинското ръководство вече е изграден настоящият паметник, който служи като траен знак, че тази саможертва не е забравена.

Радослав Славов Димитров е български пилот изтребител-прехващач, инструктор-методист и офицер с огромни заслуги за подготовката на поколения млади летци. В бойните части на военната авиация е заемал ключови длъжности, сред които командир на звено и на ескадрила, заместник-командир на изтребителен авиополк и старши инспектор по техника на пилотиране и бойно използване в ПВО и ВВС. Управлявал е 11 типа самолети и има зад гърба си близо 4000 летателни часа.

Колегите му го помнят като изключително хладнокръвен и решителен професионалист, преминал през редица сложни ситуации във въздуха. Така действа и в последния си полет, когато до последната секунда насочва авариралия МиГ-23 към безопасна зона.

Поклон пред паметта на полковник Радослав Димитров. | БГНЕС