Учени предупреждават: Само климатикът не може да се справи с екстремните горещини

Понастоящем охлаждането формира близо 10% от световното потребление на електроенергия.

Климатиците играят все по-важна роля в условията на затоплящия се климат и помагат за предпазването на хората по време на горещи вълни. Експерти обаче предупреждават, че разчитането единствено на климатизацията не е устойчиво дългосрочно решение, съобщава уебсайтът "Knowridge".

Това е заключението на нов обзор, ръководен от професор Мат Сантамурис от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни и публикуван в списание „Нейчър Ривюс Клийн Текнолоджи“. Изследването разглежда нови подходи за поддържане на по-ниски температури в сградите при значително по-малко потребление на електроенергия.

Понастоящем охлаждането формира близо 10% от световното потребление на електроенергия. По света всяка секунда се продават около 10 нови климатика, а до 2050 г. броят на жилищните климатични системи се очаква да достигне почти 5,6 милиарда.

Специалистите отбелязват, че климатизацията е жизненоважна при екстремни жеги, но същевременно създава допълнителни проблеми. Голямото потребление на електроенергия може да претовари електропреносните мрежи по време на горещи вълни, а в държавите, където електричеството все още се произвежда основно от изкопаеми горива, по-широкото използване на климатици допринася и за увеличаването на парниковите емисии. Освен това климатичните системи отделят топлина навън и засилват ефекта на „градския топлинен остров“, който прави градовете още по-горещи.

Изследователите препоръчват по-широко използване на пасивното охлаждане – подход, който разчита на архитектурни решения и строителни материали вместо на електроенергия. Сред ефективните мерки са засенчването на сградите, използването на силно отразяващи покриви и фасади, подобряването на естествената вентилация и прилагането на специални материали, които отвеждат топлината обратно към атмосферата.

Прегледът посочва и нови технологии, включително усъвършенствани охлаждащи покрития, интелигентни системи за засенчване и персонализирани вентилационни системи, насочващи хладния въздух само там, където е необходим. Съчетаването на тези решения с добър архитектурен дизайн може да намали необходимостта от климатизация с до 80% в районите с горещ климат.

Авторите на изследването подчертават, че бъдещите сгради трябва да бъдат проектирани за по-топлия климат, който се очаква през следващите десетилетия, а не за климатичните условия от миналото. Те призовават правителствата да въведат по-строги строителни стандарти, да насърчават екологично устойчивите архитектурни решения и да осигурят по-добър достъп до достъпни средства за охлаждане за домакинствата с по-ниски доходи. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон