Тези дни се навършиха две години от идването на власт на правителството на Християн Мицкоски в Скопие. Това е достатъчен период, за да се направят ясни заключения за външнополитическата ориентация на Мицкоски и неговия кабинет.

Външната политика на правителството на ВМРО-ДПМНЕ, оглавявано от премиера Християн Мицкоски, беляза значителен геополитически обрат за Република Северна Македония. От момента на идването си на власт кабинетът изгради своята външнополитическа стратегия върху тезата, че преговорната рамка от 2022 г., известна като Френското предложение, не е окончателна и може да бъде предоговорена.

Основните твърдения на правителството в Скопие се концентрираха около опорната точка, че в Европейския съюз има държави членки, които споделят позицията му срещу „българския диктат“. Основен и практически единствен явен съюзник в това направление обаче се оказа Унгария на Виктор Орбан.

Правителството на Мицкоски лансираше пред македонската общественост тезата за конституционни промени с отложено действие. Според нея вписването на българите в основния закон може да бъде гласувано сега, но да влезе в сила едва когато страната приключи преговорите и стане пълноправен член на ЕС. Това беше представяно като сигурна стратегия, за която Скопие уж има мълчаливо съгласие от важни европейски столици.

В свои интервюта пред Македонското радио и телевизия премиерът Мицкоски аргументира отказа си за конституционни промени с липсата на реципрочност от страна на България по отношение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Анализатори в региона определят тези твърдения като вътрешнополитическа манипулация, тъй като всички водещи европейски институции, включително Европейската комисия, както и държави като Германия и Франция, многократно декларираха официално, че преговорната рамка е приета с консенсус от 27-те държави членки и няма възможност за нейното предоговаряне.

Историческото разделяне на Северна Македония и Албания и дипломатическата изолация

До есента на 2024 г. Албания и Република Северна Македония се движеха в общ пакет по пътя на европейската си интеграция. Заради системния отказ на правителството на Мицкоски да пристъпи към изпълнение на поетите международни ангажименти и да промени конституцията си обаче държавите членки на ЕС решиха единодушно да отделят двете страни.

Албания официално стартира същинските преговори за членство на 15 октомври 2024 г. по време на втората Междуправителствена конференция в Брюксел, като отвори Клъстер 1.

Официалното разделяне беше аргументирано с принципа на собствените заслуги, тъй като Тирана изпълни всички изисквания и ЕС не можеше да я държи като заложник на споровете между Скопие и София. В отговор премиерът на Северна Македония определи решението като „неправда“ и заяви пред медиите, че ще направят всичко, за да влязат в ЕС, но „не като модерни македонци, а като горди граждани“, опитвайки се да прехвърли вината върху европейските институции.

Отказът от диалог и конфронтационният тон към съседните държави членки на ЕС, включително България и Гърция по отношение на неспазването на Преспанския договор и използването на конституционното име, доведоха Скопие до сериозна политическа изолация.

Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски изрази официално „ужасно разочарование“ от дипломатическите отговори на Брюксел и София по отношение на изпратените от Скопие ноти и предложения за компромис. Позицията на Съюза обаче остава монолитна: Скопие трябва първо да изпълни преговорната рамка.

Обвързването на Скопие с икономически проекти и заеми от Унгария, съпътствани от сериозни доказателства за китайски капитали зад тях, отдалечи страната от ядрото на проевропейските партньори на Балканите. Докато съседните държави напредват, Северна Македония остава замразена на етапа след приключилия скрининг процес.

В този контекст премиерът Мицкоски дефинира Френското предложение пред парламента на Северна Македония като единственото в съвременна Европа, при което членството зависи от комисия, която тълкува историята. Официалните доклади на ЕК обаче ясно посочват, че липсата на конституционни промени е единствената юридическа и политическа пречка за преминаването към следващия етап.

Твърдият отказ на лидерите на ЕС и провалът на унгарското посредничество

Външнополитическата изолация на правителството на Мицкоски се потвърждава най-категорично от позициите на ръководителите на институциите на Европейския съюз, които ясно очертават червените линии пред Скопие.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрично посочи по време на посещенията си в Скопие, че целта е отваряне на първия преговорен клъстер възможно най-скоро, но за това е необходимо да се изпълнят поетите ангажименти за промяна на Конституцията, защото рамката е ясна и трябва да бъде уважена.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че няма план Б - разширяването е процес, основан на ясни правила, и че Европейският съвет вече се е произнесъл по преговорната рамка за Северна Македония. Промяна на тази рамка не е на дневен ред, а пътят напред изисква пълно изпълнение на критериите.

Върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас напомни, че Европейският съюз е съюз на споделени ценности и договори, а началото на същинските преговори минава през изпълнение на условията, договорени през 2022 г. Брюксел няма да направи компромис с принципите си.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос изпрати директни послания, като заяви пред Европейския парламент, че няма да има заобикаляне на правилата и че Северна Македония трябва да промени конституцията си, за да продължи напред, тъй като преговорната рамка е „законът“, по който се движи този процес.

На този фон Скопие се опита да потърси алтернативен изход чрез Будапеща. София реагира незабавно и категорично отказа предложеното от унгарския премиер Виктор Орбан посредничество за разрешаване на „спора“, като заяви, че преговорите се водят не между отделни държави, а с Европейския съюз при вече договорени условия.

Същевременно финансовата инжекция от Унгария за Скопие под формата на кредит от 1 млрд. евро беше подложена на тежки критики от икономически и политически експерти в региона. Според тях този заем по същество е с китайски произход, а Будапеща просто пренасочва капитали от Пекин с цел засилване на геополитическото влияние на Китай в Западните Балкани. Това допълнително компрометира европейските претенции на кабинета „Мицкоски“.

Системната физическа агресия и езикът на омразата срещу българската общност в Северна Македония

Паралелно с политическата конфронтация през последните две години се наблюдава рязка и опасна ескалация на физическата агресия, вандализма и палежите, насочени пряко срещу хората с българско самосъзнание, културни институции и дипломатически мисии в Република Северна Македония.

Основната сграда на Българското посолство в Скопие стана обект на вандалска проява, при която комплексът беше атакуван с камъни и беше сериозно повреден централният вход на дипломатическата ни мисия. Това последва по-ранни инциденти с разбиването на Българския културен център.

Ситуацията ескалира критично, след като пред самата сграда на Българското посолство в Скопие бяха умишлено подпалени дипломатически автомобили. Нападението предизвика остри реакции от страна на всички 17 български евродепутати, които в съвместна официална позиция до Европейския парламент определиха акта като подло нападение и умишлен акт на агресия срещу българската държава и европейските ценности.

Натискът срещу хората с българско самосъзнание в Северна Македония се изрази и в зачестили случаи на физическо насилие. Поредният брутален случай на физическа саморазправа беше насочен срещу популярния журналист и анализатор Владимир Перев в Скопие.

Нападението срещу него предизвика сериозни протести в София, включително пред сградата на Европейската комисия, под надслов „Нито един повече“. Българските организации алармираха, че масовото отразяване на случая в самата Северна Македония е било подложено на цензура и че новините са били изтрити от местните медии на следващия ден след побоя.

Тези събития продължават черната серия от предходния период, белязан от жестокия побой над секретаря на българския клуб „Цар Борис III“ в Охрид Християн Пендиков и стрелбите по културните центрове на българската общност.

Вместо да предприеме мерки за овладяване на езика на омразата, правителството на Християн Мицкоски използва инцидентите за вътрешна пропаганда. Премиерът лансира тезата, че зад провокациите в последно време всъщност стояла организирана българска кампания в Северна Македония.

Чрез тази реторика Скопие се опитва да превърне жертвите в извършители, внушавайки на обществото, че инцидентите са самоинсценировка с цел блокиране на европейския път на страната. За Брюксел обаче става все по-очевидно, че в Северна Македония липсва политическа воля за покриване на базовия Копенхагенски критерий за членство, свързан със спазването на човешките права и защитата на малцинствата. | БГНЕС

---

Анализ на Международния отдел на Агенция БГНЕС