Печалбите на президента Доналд Тръмп по време на мандата му достигат равнище, което доскоро беше немислимо за лидер на либерална демокрация, особено за действащ американски президент.

Силвио Берлускони – италианският министър-председател и милиардер, починал през 2023 г. – често е смятан за политик, който в много отношения предвещаваше появата на Доналд Тръмп със способността си да доминира медиите, със склонността си към разкош и най-вече с прокарването на закони, за които беше обвиняван, че обслужват личните му интереси.

Берлускони прие закони, които според критиците бяха създадени така, че да защитят и облагодетелстват огромната бизнес империя на семейството му. Годишните му декларации за доходите показваха, че докато е бил министър-председател, е получавал десетки милиони долари.

Тази седмица новите финансови декларации показаха, че Тръмп е надминал този модел, като е спечелил най-малко 2,2 милиарда долара през първата си година след завръщането си в Белия дом. Около 1,4 милиарда долара от тази сума идват от криптовалутния бизнес на семейството му.

Тези печалби представляват финансов успех в мащаб, който досега беше немислим за лидер на либерална демокрация, особено за действащ президент на Съединените щати. Нито един съвременен западен лидер никога не е декларирал публично толкова големи приходи, докато е бил на власт.

Според експерти богатството, натрупано от семейство Тръмп, го поставя в категория, която по-често се свързва със силните лидери в Русия и Турция.

Печалбите му изглеждат още по-впечатляващи, като се има предвид, че Съединените щати дълго време се представяха като пример за финансово регулиране, борба с корупцията и върховенство на закона. Приходите на Тръмп от криптовалути обаче подчертават особено очевиден конфликт на интереси – като президент той контролира регулирането на индустрия, от която като бизнесмен извлича огромни печалби.

Белият дом отрича Тръмп или семейството му да са в конфликт на интереси, а самият президент тази седмица заяви:

„Никога не разговарям с хората, които управляват парите.“

Според експерти нежеланието да се признае подобен конфликт вече затруднява работата на антикорупционните органи по света. Държави, които доскоро следваха стандартите, насърчавани от САЩ, сега могат по-лесно да оправдават подобно поведение.

„Начинът, по който се държаха Съединените щати, оказваше огромно влияние върху формирането на международните норми“, казва проф. Лиз Дейвид-Барет, директор на Центъра за изследване на корупцията към Университета на Съсекс.

Според нея огромните печалби на Тръмп подкопават идеята, че съществува стандарт, към който всички трябва да се стремят.

„Сега за други световни лидери е много по-лесно да попитат: „Защо аз трябва да ограничавам поведението си, след като най-могъщата държава в света не регулира собствения си президент?“

Разбира се, Тръмп далеч не е единственият политически лидер, обвиняван, че използва публичната си длъжност за лична облага.

Самият Берлускони дойде на власт след мащабен корупционен скандал, който доведе до краха на тогавашния италиански политически елит. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху също се защитава срещу обвинения в подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Според обвинението той е предоставял регулаторни облекчения на влиятелни бизнесмени в замяна на подаръци или благоприятно медийно отразяване.

Бившият испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро е обект на официално разследване по подозрения за търговия с влияние, които той отрича. Настоящият министър-председател на Испания Педро Санчес също беше принуден да се защитава в парламента заради обвинения в корупция, отправени към неговата съпруга, брат и бивши политически съюзници.

Според експертите обаче мащабът на печалбите на семейство Тръмп го поставя в съвсем различна категория.

Тръмп и членовете на семейството му не са обвинени, че са нарушили закона, за да реализират тези приходи. Освен това американският президент е освободен от правилата, които задължават висши държавни служители да се разделят с активи, ако те могат да бъдат повлияни от политическите им решения.

Въпреки това размерът на печалбите поражда сравнения с руския президент Владимир Путин.

Официално Путин притежава само скромен апартамент, два стари съветски автомобила, джип „Лада“ и къмпинг ремарке. Критиците му обаче твърдят, че контролира огромна мрежа от олигарси и държавни ресурси, която го е превърнала в един от най-богатите хора в света.

Антикорупционната фондация на руския опозиционер Алексей Навални, който почина в руски затвор през 2024 г., твърди, че Путин е натрупал огромно лично богатство. Според фондацията то включва имения в Русия, яхти в Европа и огромен дворцов комплекс на брега на Черно море, оценяван на около 1,3 милиарда долара. Комплексът разполага с многоетажен подземен бункер, тунел към плажа, луксозни лозя и хокейна пързалка. Путин отрича да притежава този имот.

В Африка нигерийският генерал и бивш диктатор Сани Абача, починал през 1998 г., беше обвинен от нигерийските власти, че е присвоил милиарди долари, включително средства от централната банка.

Диктаторът на Заир (днешна Демократична република Конго) Мобуту Сесе Секо, който идва на власт с преврат през 1965 г., е обвиняван, че е изпрал огромни суми чрез покупки на недвижими имоти в Европа. Сред тях са имение на Френската ривиера и разкошен дворцов комплекс в родния му град.

Проф. Дейвид-Барет смята, че бизнес дейността на семейство Тръмп напомня и за политическите династии в Азия, където управляващи фамилии често са обвинявани в смесване на политическата власт със семейните си бизнес интереси.

Семейната компания Trump Organization лицензира името „Тръмп“ за недвижими имоти в държави, които разчитат на подкрепата на американската администрация, включително Саудитска Арабия и Катар. Белият дом многократно е отхвърлял опасенията за конфликт на интереси с аргумента, че компанията се управлява от децата на президента, а не от самия него.

Сред азиатските политически династии, обвинявани, че са използвали близостта си до властта за лична изгода, е и семейството на Таксин Шинаватра – телекомуникационен магнат и бивш министър-председател на Тайланд. Той беше осъден на затвор за това, че е използвал престоя си във властта, за да облагодетелства семейството си, включително след като съпругата му придобила атрактивен държавен имот. Шинаватра твърди, че присъдата е политически мотивирана.

Друг пример е бившият министър-председател на Малайзия Наджиб Разак, който до 2018 г. оглавяваше правителството. По време на управлението му милиарди долари бяха присвоени от държавния инвестиционен фонд 1MDB, чието създаване той самият подкрепи. Средствата са били използвани за закупуването на суперяхта, произведения на изкуството и стотици луксозни дамски чанти, открити в гардероба на съпругата му. Разак беше осъден за злоупотреба с власт, пране на пари и нарушаване на общественото доверие, като досега е получил присъди за над 20 години затвор.

Според проф. Лиз Дейвид-Барет нарастващата политическа поляризация в много държави улеснява лидерите да избегнат отговорност.

В силно поляризирани общества избирателите често възприемат обвиненията срещу предпочитаните от тях лидери като политическа атака, а не като основателен повод за тревога. Дори когато вярват на обвиненията, партийната лоялност ги кара да си затварят очите за подобни действия.

Както самият Тръмп каза през януари по повод собствените си бизнес сделки:

„Разбрах, че на никого не му пука“.

Близкият приятел на Силвио Берлускони Феделе Конфалониери изрази сходна позиция още през 2011 г., когато Италия беше силно разделена между привържениците и противниците на тогавашния премиер.

„Разбира се, че Берлускони има конфликт на интереси“, каза тогава Конфалониери.

„Но това е толкова очевидно и толкова прозрачно, че едва ли си струва изобщо да се говори за него.“

Според експертите именно подобно безразличие отслабва способността на традиционните механизми за контрол да държат политическите лидери отговорни.

Ако избирателите отхвърлят значението на обвиненията срещу своите лидери, с времето те могат да престанат да вярват и на институциите, които отправят тези обвинения, смята Фернандо Хименес Санчес – политолог от Университета в Мурсия, Испания, специализиран в изследването на корупцията.

Обвиненията в корупция все още могат да бъдат мощно политическо оръжие. Бившият унгарски министър-председател Виктор Орбан загуби властта след последните избори, след като избирателите се обърнаха срещу него, отчасти заради широко разпространените обвинения в корупция срещу неговото управление. В годишните класации на организацията „Трансперънси интернешънъл“ Унгария често заемаше последно място сред държавите от Европейския съюз по възприятие за корупцията.

Според Санчес обаче за много избиратели в държави, управлявани от популисти, механизмите за контрол и баланс вече се възприемат като част от политическия елит, срещу който самите популисти твърдят, че се борят.

„Механизмите за контрол като цяло се възприемат просто като още една част от елита, който те критикуват“, казва той.

По думите му след аферата „Уотъргейт“ Съединените щати са помогнали за утвърждаването на международните стандарти за борба с корупцията.

Сега обаче, смята Санчес, Тръмп налага различен модел, който може да отслаби демократичните механизми за контрол и да насърчи конфликтите на интереси и в други държави.

„Именно това“, казва Санчес, „е онова, което се губи“. | БГНЕС 

-------- 

Джейсън Хоровиц, „Ню Йорк Таймс“