Преди 35 години в България се проведоха първите демократични избори, които промениха общественото и политическото развитие на страната. Промяната в държавното устройство доведе и до промяна в София.

От лицето на столицата изчезнаха знакови сгради и паметници, които бяха свързани със стария тоталитарен строй.

Една от първите промени беше свързана с премахването на паметника на вожда на световния пролетариат Владимир Ленин. Той се намираше в началото на днешния бул. „Тодор Александров“, който в 90-те години започна да се изгражда, и в непосредствена близост до централната сграда на „Булбанк“. На негово място, десетина години по-късно беше поставен монументът на София. Това се случи по времето на кмета Стефан Софиянски. Автор на скулптурата е покойният вече Ставри Калинов.

Друга промяна е свързана с триъгълника на властта, където днес са новата сграда на Народното събрание, Министерският съвет и Президентството. Фасадите на последните две сгради още през 1990-1991 г. се разделиха с орнаментите от съветската епоха – сърпове и чукове, които бяха умело заличени, така че да не се загрози целия архитектурен ансамбъл. 

Голяма промяна претърпя и Партийният дом. През лятото на бурната 1990 г. там дори имаше пожар, причините за който и до ден-днешен не са напълно изяснени. Някои дори допускат, че пожарът е нарочно предизвикан, за да се заличат архивите на БКП. През есента на 1990 г. с хеликоптер беше демонтирана и петолъчката.

И ако тези козметични, но в същото време знакови промени минаха почти безболезнено, съвсем друга беше съдбата на мавзолея, паметника на Съветската армия и монумента пред НДК.  Техният демонтаж се проточи с години и предизвика сериозно обществено и политическо напрежение. Според някои анализатори този демонтаж беше използван, за да се пренасочва вниманието на обществото от важните проблеми, които не намираха решение, към дребнотемия.

Първи бе унищожен мавзолеят на вожда и учителя на българския народ Георги Димитров. По-старото поколение си спомня, че в продължение на 40 години в училищата ни учеха как за пет дни българският народ е издигнал тази гробница в центъра, за да почете „любимия“ си ръководител. През лятото и есента на 1990 г. мумията бе преместена в Централните гробища, след което това място беше оставено да пустее и се бе превърнало в една от големите язви на София заради своя ужасен и отблъскващ вид. Ужасът бе приключен от Евгени Бакърджиев през 1999 г., когато в продължение на няколко дни като опълченци на Шипка тежка строителна техника се бори, докато го събори. 

На мястото на мавзолея се появи градинка, а преди около две години там беше поставена и модерна арт инсталация. 

Трудна бе борбата и с други два паметника, които предизвикваха през годините разделение в българското общество. Става дума за монумента на Съветската армия и този в градинката на НДК. С тях се разделихме едва през последните няколко години. В случая с паметника на Съветската армия се стигна до сблъсъци, дела и в крайна сметка до спиране на демонтажа, като бяха премахнати само фигурите на съветския воин с вдигната ръка с шмайзер. 

Почти всички демонтирани скулптори и орнаменти от комунистическото ни минало днес се намират в Музея на тоталитарното изкуство в София. Все пак те са запазени, за разлика от унищожените паметници от епохата преди 9 септември 1944 г., които са безвъзвратно загубени. 

През 1989-1990 г. бяха променени и имената на много булеварди и улици в центъра на София. Изчезнаха булевардите „Георги Димитров“ и „Ленин“, на тяхно място се появиха „Княгиня Мария Луиза“ и „Цариградско шосе“. Улица „Руски“ отново стана „Цар Освободител“, а пазарът Георги Кирков си върна старото название – Женски пазар. 

И ако в страните от т.нар. „Вишеградска четворка“ скъсването с тоталитаризма и неговите символи прочете още през 1989-1990 г., в България този процес се проточи цели 30 години. Той протече със закъснение и всички българи платиха и продължават да плащат цената на дългата раздяла с тоталитарната символика и начин на мислене. І БГНЕС

-----------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.