Днес се завършват 35 години от първите демократични избори в България след падането на мракобесния и обявен за престъпен комунистически режим. 

10 ноември 1989 г. първият човек в държавата – Тодор Живков, е свален от власт, с което се слага край на най-дългото управление в историята на България. Тогавашният министър на външните работи (1971 – 1989 г.) и негов дългогодишен сътрудник – Петър Младенов, който играе ролята на главен инициатор на преврата срещу Тодор Живков, заема неговото място като генерален секретар на ЦК на БКП. 

„По-добре танковете да дойдат!“, или репликата, която „взе главата“ на Петър Младенов 

Провелият се на 14 декември 1989 г. спонтанен митинг пред Народното събрание (НС), организиран от интелектуалци и представители на демократичните сили, с искане за реални промени, а именно премахване на чл. 1 от Конституцията, който гарантира ръководната роля на БКП, стряска властта, което кара Петър Младенов да изрече думите „По-добре танковете да дойдат!“, а репликата му е записана от оператор от държавната телевизия. Записът е пуснат няколко месеца по-късно – на 14 юни 1990 г. между двата тура на изборите, когато Петър Младенов вече е президент, което води след себе си до непоправими имиджови щети и протести с искания за неговата оставка, която той подава през юли същата година. 

Кръглата маса 

В първото 3-месечие на 1990 г. се провеждат преговори, известни още и като Кръгла маса, между БКП, която вече се нарича БСП, СДС и други политически сили, като е постигнато съгласие за провеждане на свободни избори за Велико Народно събрание (ВНС), което да изработи нова Конституция. 

Полагане на основите на прехода от комунизъм към демокрация 

10 юни 1990 г. е паметна и ключова дата в новата българска история, тъй като тогава се провеждат първите демократични избори за ВНС с мандат да изработи нова Конституция. Избирателната активност е над 90% и това се дължи на огромната гражданска мобилизация. Бившата комунистическа партия, определяща се вече като социалистическа, печели приблизително 47% от гласовете на избирателите (или това е мандат от 211 народни представители), СДС получава приблизително 36% от гласовете (мандат от 144 депутати), за ДПС гласуват приблизително 6% (мандат от 23 народни представители), други партии, сред които БЗНС, независими и пр., получават приблизително 11% от гласовете на избирателите (мандат от 22 депутати). 

Победата на „червените“ разочарова много граждани, които първоначално посрещат с много голям ентусиазъм и надежда новината за провеждането на първите демократични избори у нас. Хората са изненадани, че демократичните сили губят изборите и разочарованието на българските граждани води след себе си до масови протести и гладни стачки от страна на свободомислещите и смели студенти. 

Формирано на 10 юни, ВНС започва работа на 10 юли 1990 г. Негова основна задача е изработването на нова Конституция. ВНС работи в продължение на една година – до 12 юли 1991 г., когато е приета новата Конституция на Република България, с което се отбелязва приключването на прехода от комунистическия еднопартиен режим към демократична парламентарна република. Конституцията от 1991 г., въпреки критиките, е смятана за една от най-напредничавите в посткомунистическа Европа. 

На 1 август 1990 г. за президент е избран Жельо Желев. Считан за компромисна и приемлива фигура, той получава подкрепата на СДС, ДПС и част от БСП. Като президент той има ограничени правомощия в период на тежка политическа и икономическа кризи. 

На провелите се през 1992 г. първи преки президентски избори, Жельо Желев е избран с пряк вот с около 52% от гласовете на избирателите и така се превръща в първия демократично избран президент на България в новата българска история. 

Изборите от 10 юни и демократичният път на България

Красимир Премянов е една от ключовите фигури на социалистическата партия в първите години след края на комунистическия режим, който играе важна роля в опитите БСП да се адаптира към новата демократична реалност. Премянов, който е председател на Съюза на тракийските дружества в България, разказа за БГНЕС от дистанцията на времето какви бяха тези първи демократични избори и какво е тяхното значение. 

„Те бяха функция на наболелите проблеми от глобален, а не регионален мащаб, и България реагира по един достоен за историята на българския народ начин – чрез преговори и уточнения, които бяха постигнати от различни политически сили, се отиде на тези избори като една възможност чрез процедурен и частично политически консенсус да се намери решение на настъпилите противоречия и проблеми в обществото“, каза той и отбеляза, че Конституцията, която беше приета, даде една демократична основа на промените в страната. 

Според него заложените намерения и цели, в сравнение със сегашните резултати, не могат да носят удовлетворение на поставилите началото на тези промени. По думите му, освен добрите промени и резултати, има доста отстъпления от това равнище на развитие на страната – „ново население от около 9 милиона, широко развитие на икономиката, покриването на един голям спектър от икономически характеристики на България, мощна индустрия, големи пазари“. „Доброто начало беше демократичният път на промяна, резултатът беше недобрата реализация на много от посоките, които бяха заложени в Конституцията на страната“, добави той. 

Премянов допълни, че трябваше да се спази демократичният път на развитие, но трябваше да се постига по-широк консенсус за промените, които бяха полезни за България и водеха до развитие, до прогрес, а не до това състояние, в което е България в демографско отношение, голямата поляризация в социално положение, голямата миграция навън и загубата на младото, дееспособното население. 

Политическата система днес не е в добра кондиция, смята той и даде пример с кризисните следизборни ситуации, когато не можеше да се състави редовно правителство. „Това всичко говори за кризисни поледици към започнатите промени“, каза Премянов и призова политиците да сложат пред скоба интересите на страната, да се захванат с проблемите на възстановяване на състоянието на обществото, което трябва да е дееспособно, активно, културно, образовано, грамотно и с една силна, но не силова държава. 

Държавата трябва да е силна, институциите трябва да са работещи и това е дълг на всички, които влизат в политиката и тези, които са в парламента, категоричен е той. „Мисля, че много често конюнктурни ситуации и лични, или корпоративни изгоди стоят на преден план“, каза още Премянов. 

В заключение той призова да не губим надежда и да работим за България като цяло, защото все още имаме потенциал като народ да изведем на едно по-високо равнище състоянието на българското общество и държава, но и избирателите и българският народ трябва да бъдат по-бдителни и по-взискателни, за да може да се постигат подобни резултати. І БГНЕС

----------

Христина Владимирова, журналист в Агенция БГНЕС.