Лидерът на Армения Никол Пашинян, известен с умението си да свири на барабани и активното си присъствие в социалните мрежи, е на път към нов изборен успех в неделя, 7 юни. В продължение на години той лавира между Русия и Запада в сложен геополитически баланс, докато същевременно е обвиняван в постепенно налагане на авторитарни практики.

51-годишният бивш журналист дойде на власт след мирната улична революция през 2018 г. и изгради голяма част от политическата си популярност върху внимателно поддържан образ на достъпен и близък до хората лидер.

За неговите поддръжници Пашинян остава същият човек от 2018 г. - нестандартният политик, който измина стотици километри пеша през Армения, за да се противопостави на корумпирания постсъветски елит, спейки под открито небе и разговаряйки с хората от пейки, покриви и дворове.

„За мен най-важната промяна е, че правителството и народът на Армения се обичат“, заяви той пред избирателите по време на кампанията, като определи предстоящия вот като „деня на победата на нашата любов“.

Осем години след революцията обаче отношението към Пашинян е далеч по-разделено.

Когато през 2020 г. избухна войната с Азербайджан за спорния регион Карабах, елегантният политик с меко ръкостискане и срамежлива усмивка почти мигновено се превърна във войнствен военен лидер.

Той редовно се обръщаше към нацията по телевизията с пламенни призиви за борба, настоявайки арменците да „се обединят и да пречупят гръбнака на врага“, като твърдеше, че конфликтът няма дипломатическо решение.

След две военни поражения, загубата на Карабах и приемането на около 100 000 етнически арменски бежанци, Пашинян днес се представя като единствения политик, способен да осигури траен мир.

Конфликтът го подтикна и да търси нови съюзници. Армения постепенно намали зависимостта си от традиционния си покровител Москва - ход, който предизвика недоволството на Кремъл - и задълбочи отношенията си с Европейския съюз и Съединените щати.

Социологическите проучвания сочат, че партията му „Граждански договор“ има комфортна преднина.

Още преди да поеме властта, Пашинян беше утвърден критик на проруското ръководство на страната.

След като беше обвинен, че е подстрекавал безредици след президентските избори през 2008 г., при които загинаха 10 души в сблъсъци между полицията и привърженици на победения опозиционен кандидат, той прекара повече от година в укритие.

Предаде се през 2009 г., остана в затвора до 2011 г., а година по-късно беше избран за депутат.

Активисти и анализатори смятат, че управлението му не отговаря на представата за безкомпромисен демократичен реформатор, която мнозина имаха през 2018 г.

Критиците го обвиняват, че използва съдебната система, полицията и държавната администрация, за да оказва натиск върху политическите си опоненти, включително върху влиятелната Арменска апостолическа църква.

„Състоянието на демокрацията в Армения може да бъде описано като постепенен преход от популизъм към авторитарни методи на управление“, коментира анализаторът Геворг Погосян.

Друг анализатор, Виген Акопян, твърди: „Затворите са препълнени с хора, преследвани заради политическите си възгледи.“

Самият Пашинян е сравнявал опозиционни лидери с „мафиотски босове“, които „трябва да работят в наказателни колонии“.

По време на предизборната кампания Пашинян обикаля Армения с автобус, като на всяка спирка поздравява поддръжниците си с характерната реплика: „Здравейте, скъпи хора. Как сте, как вървят нещата?“

Между срещите той излъчва на живо от автобуса, показвайки как похапва местни закуски - част от непрекъснатия поток съдържание в социалните мрежи, чрез който се стреми да демонстрира, че не се е изолирал зад стените на властта.

„Обичам всички вас“, написа наскоро той в Инстаграм, отбелязвайки, че видеата му - често показващи го просто седнал в кабинета си на фона на популярна музика - са събрали 100 милиона гледания.

Тази година Пашинян създаде музикална група, в която свири на барабани, и изнесе концерти в Ереван и други населени места пред свои лоялни привърженици.

През май той демонстрира своеобразна дипломатическа театралност, когато по време на посещение на френския президент Еманюел Макрон седна зад барабаните, докато гостът му взе микрофона и изпълни популярна балада на френско-арменския певец Шарл Азнавур.

Телевизионният момент беше ясен сигнал кого Европа предпочита да вижда начело на Армения.

Роден през 1975 г. в северния град Иджеван, Пашинян изучава журналистика в Ереванския държавен университет през първите години след разпадането на Съветския съюз.

Той е изключен от университета - по собствените му думи заради политическата си дейност, а според ръководството на учебното заведение заради отсъствия.

В предишни предизборни кампании размахваше чук като символ на политическа конфронтация.

Този път неговият отличителен знак са ръце, оформени във формата на сърце. | БГНЕС

---

От Иракли Метрвели за АФП.