Парламентарните избори, които ще се проведат в Армения на 7 юни, не могат да бъдат разглеждани просто като обикновена смяна на властта или рутинна борба за управление.

Тези избори представляват отражение в избирателните урни на новия геополитически избор на Армения, формиран от нейната постсъветска зависимост в сферата на сигурността, кризата на идентичността след Карабах, разрива в стратегическите ѝ отношения с Русия, търсенето на външнополитическа ориентация към Запада и продължаващия мирен процес с Азербайджан. Поради това вотът в Ереван се превърна и в регионален повратен момент, който внимателно се следи от Москва, Баку, Анкара, Брюксел и Вашингтон.

Основният въпрос на тези избори е следният: ще продължи ли Армения да остава в рамките на рускоцентричната архитектура на сигурността, или ще се стреми да институционализира прозападния курс, започнал при управлението на Пашинян?

Всъщност въпросът не се свежда до прост избор между „Русия или Запада“. На по-дълбоко равнище той поставя на преден план много по-фундаментален дебат: за преосмислянето на арменската държавност, способността на страната да се адаптира към новата геополитическа реалност и разпределението на силите в региона след Втората карабахска война, както и дали Армения ще се позиционира в Южен Кавказ чрез политика на мир или чрез ревизионистки дискурс за сигурност.

Нов държавнически мироглед чрез мира

Изборите в Армения се провеждат в момент, когато слабостите на глобалната система стават все по-видими и задълбочени. В този контекст партията "Граждански договор“ на министър-председателя Никол Пашинян олицетворява адаптацията на Армения към реалността след Карабах, възможността за мирно споразумение с Азербайджан, перспективата за нормализиране на отношенията с Турция и задълбочаването на институционалните връзки със Запада.

За Пашинян изборите не са просто борба за запазване на властта. Те функционират и като своеобразен референдум за отказа на Армения от стария ѝ модел на сигурност. Именно тук обаче се крие и най-слабата му страна. Част от арменското общество го смята за политически отговорен за загубата на Карабах. За него карабахският въпрос е едновременно тежко политическо бреме и отправна точка за изграждането на нова реалност. Вместо да залага на реторика за „отмъщение за загубената война“, неговият политически дискурс насърчава превръщането на Армения в суверенна, жизнеспособна и отворена към света държава в рамките на съществуващите ѝ граници.

Тази линия е болезнена от гледна точка на историческата памет на арменския национализъм. В същото време тя може да бъде определена като най-рационалния път към регионален мир. Ето защо евентуална победа на Пашинян не би означавала, че мирният процес в Южен Кавказ е напълно гарантиран, но би осигурила най-солидната политическа основа за неговото продължаване.

Тук обаче възниква двоен въпрос: как ще бъде оформена позицията и политическият курс на Армения оттук нататък?

Бившият президент Роберт Кочарян, който оглавява алианса „Айастан“, представлява линия, ориентирана към по-тясна стратегическа координация с Русия, по-твърд дискурс по въпросите на сигурността и по-максималистичен подход към карабахския въпрос в сравнение с Пашинян. Според тази позиция сигурността на Армения не може да бъде гарантирана чрез Запада, а чрез възстановяване на баланса в отношенията с Русия. Следователно изборите в Армения ще определят не само политическото бъдеще на Пашинян, но и модела на сигурност, чрез който страната ще действа в периода след Карабах.

Анти-Пашинян фронт

От едната страна стои линията на Пашинян, която се стреми да изгради нов държавнически мироглед чрез мир, нормализация и институционално сближаване със Запада. От другата страна е линията на Кочарян, която отново поставя стратегическото сътрудничество с Русия в центъра и разглежда сигурността през по-твърда призма, формирана от историческата памет. Поради тази причина резултатът от изборите ще окаже пряко влияние не само върху вътрешната политика на Армения, но и върху баланса на силите в Южен Кавказ, мирния процес с Азербайджан, възможностите за нормализиране на отношенията с Турция и капацитета на Русия да запази регионалното си влияние.

Сред участниците в изборите има и други значими фигури. Политическата линия, представена от партията „Процъфтяваща Армения“ на Гагик Царукян, не се отличава с ясно дефинирана външнополитическа визия в идеологически план. По-скоро тя представлява политическо пространство, основано на прагматизъм, популизъм и икономически обещания. Подобни играчи често придобиват значение в арменската политика чрез коалиционните баланси. Макар възможностите им самостоятелно да променят геополитическата ориентация на страната да са ограничени, те могат да изиграят ключова роля в следизборната парламентарна аритметика.

Друг важен участник в изборния процес е руско-арменският милиардер Самвел Карапетян. Освен че се позиционира в лагера на противниците на Пашинян чрез алианса „Силна Армения“, Карапетян черпи основната си политическа тежест от икономическата мощ, която е натрупал в Русия, от своите капиталови мрежи и институционални връзки в Армения.

В контекста на тези три фигури трябва да се добави и още един съществен елемент – влиянието на Русия върху изборите. Причината е, че недоволството на Москва от Пашинян вече е надхвърлило рамките на прикритото дипломатическо неудовлетворение. От гледна точка на Кремъл Пашинян не е просто настоящият министър-председател на Армения; той е и символична фигура, олицетворяваща отслабването на руските механизми за влияние в постсъветското пространство.

Днес Ереван на практика разглежда Организацията на Договора за колективна сигурност като неефективна структура, аргументирайки се, че Русия не е успяла да гарантира сигурността на Армения. Страната се обръща към държави като Франция и Индия за доставки на отбранително оборудване, задълбочава отношенията си с Европейския съюз и увеличава стратегическите си контакти със Съединените щати. Тази картина показва не просто тактическо търсене на нови външнополитически опции, а по-дълбока структурна трансформация в сферата на сигурността и националната идентичност.

Поради тази причина фигури като Кочарян и Карапетян не бива да бъдат разглеждани единствено като политически опоненти на Пашинян. Те са и потенциални инструменти, чрез които Русия би могла да възстанови и укрепи сферата си на влияние в Армения. Докато Кочарян олицетворява старите елити в сферата на сигурността и идеята за стратегическа координация с Москва, Карапетян поставя на дневен ред възможността за пренареждане на политическия баланс след Пашинян чрез икономическа мощ, връзки с диаспората и руски капиталови мрежи.

Значението на изборите за региона

На първо място стои въпросът за мирния процес между Азербайджан и Армения. Продължаването на управлението на Пашинян би могло да засили възможността за подписване на мирно споразумение. Това би означавало, че редът в Южен Кавказ, дълго време определян от логиката на войната и замразените конфликти, постепенно може да отстъпи място на дискусии за транспортни коридори, взаимно признаване на границите и икономическа интеграция. По-твърдо и ориентирано към сигурността правителство, доминирано от противници на Пашинян, вероятно няма напълно да прекрати мирния процес, но би могло да го забави и да внесе по-максималистични искания в преговорния процес.

На второ място стои въпросът за нормализирането на отношенията между Турция и Армения. Политическата линия на Пашинян е по-отворена към преодоляване на затворената граница с Турция, историческото недоверие и непреките форми на взаимодействие, осъществявани чрез посредници. Този процес е пряко свързан с мира между Азербайджан и Армения. Укрепването на по-проруски и концентриран върху карабахския въпрос модел на управление в Ереван би могло също така да ограничи перспективите за нормализация между Анкара и Ереван.

И накрая, остава въпросът за ролята на Русия в Южен Кавказ. Докато заради войната в Украйна Москва насочи значителна част от своя военен и дипломатически капацитет към западния фронт, тя изпитва все по-големи трудности да запази предишната си определяща роля в региона.

Ориентацията на Армения към Запада, вътрешнополитическото напрежение в Грузия и стремежът на Азербайджан към по-независима регионална политика означават от руска гледна точка преход от контролирано влияние към фрагментирано влияние в Южен Кавказ.

Поради това за Москва арменските избори не са просто избори, които се провеждат в Ереван. Те представляват и тест за границите на руското отстъпление в постсъветското пространство. Именно затова изборите на 7 юни не са само въпрос на вътрешната политика на Армения, а и част от търсенето на нов регионален ред в Южен Кавказ.

Ако Пашинян спечели, мирният процес и прозападната ориентация на страната могат да получат по-устойчива институционална основа. Ако опозицията укрепи позициите си, руското влияние в региона може отново да разшири пространството си за действие. Това обаче не би решило автоматично проблемите със сигурността на Армения. Днес основният въпрос пред Армения не е само с кого ще изгражда съюзи, а и как ще се справи с новата геополитическа реалност, възникнала след загубата на Карабах. Тези избори ще дадат отговор на въпроса дали страната ще продължи да се придържа към миналото или, въпреки всички трудности, ще приеме новата регионална действителност и ще преосмисли своето място в нея.  За Южен Кавказ именно това е ключовият въпрос. I БГНЕС

-------------------------

Мерве Суна Йозел Йозджан е доцент и заместник-ръководител на катедра "Международни отношения“ в Университета „Къръккале“ в Турция.