В Близкия изток в момента е в сила своеобразно и крехко примирие. Съединените щати и Иран намалиха интензивността на враждебните действия след прекратяването на огъня, започнало на 8 април. В Ливан Израел и „Хизбула“ никога не са прекратявали напълно бойните действия, но значително намалиха тяхната интензивност. Въпросът е доколко подобни „паузи“ имат стойност, дали могат да се запазят и дали биха могли да доведат до по-трайни мирни споразумения.

В регион, където примирията често изглеждат като кратка пауза преди нова ескалация, мнозина са склонни да ги отхвърлят като безсмислени. Но дори когато не издържат дълго, те могат да имат реална стойност. Макар че е трудно да се предвиди поведението на американския президент Доналд Тръмп, опитът от последните две години и половина война между Израел и неговите противници показва, че примирията носят определени ползи, макар и ограничени.

Според авторите на анализа от нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. насам са били обявени не по-малко от седем примирия между Израел и неговите противници – три в Газа (едно през 2023 г. и две през 2025 г.), две в Ливан (2024 и 2026 г.) и две с Иран (2025 и 2026 г.). Тези примирия рядко спират бойните действия за дълго време – понякога само за няколко дни. След всяко възобновяване на огъня неизменно възникват дипломатически и медийни спорове коя страна първа е нарушила споразумението.

Западните наблюдатели често приемат, че примирието е успешно само ако води до пълно и трайно прекратяване на войната. Ако бойните действия бъдат възобновени, то се смята за провалено. Това кара скептиците да отхвърлят подобни договорености още от самото начало, а оптимистите да преминават през цикъл на надежда и разочарование.

В действителност обаче тези примирия са били важни, особено за Израел, където политическата система и институционалната логика често благоприятстват ескалацията във военни кризи. Макар често да се разпадат или да бъдат нарушавани, те създават пространство за дипломатически и хуманитарни действия. Най-малкото позволяват доставка на помощ до нуждаещите се и евакуация на цивилни от опасни райони.

Авторите посочват четири основни функции на примирията. Първо, те дават временно облекчение на цивилните в зоните на конфликта. Второ, позволяват на воюващите страни да се прегрупират и да анализират действията си. Трето, създават основа за бъдещи преговори, която може постепенно да доведе до по-трайни споразумения. И четвърто, дават политическо прикритие на лидери, които искат да намалят военната активност, без да признават грешки или поражения.

Пример за това е първото примирие между Израел и „Хамас“ през ноември 2023 г., когато бяха освободени над 100 израелски заложници и около 240 палестински затворници. То даде възможност на разселени палестинци временно да се върнат по домовете си и позволи на международните посредници да демонстрират дипломатически успех.

Подобно значение имаше и примирието от 19 януари до 17 март 2025 г. Въпреки отделни нарушения, осемте седмици на относително спокойствие позволиха на десетки хиляди палестинци да се завърнат в домовете си, улесниха доставката на хуманитарна помощ и дадоха възможност за прегрупиране на силите и от двете страни.

Според анализа примирията са били постигнати основно заради силния международен натиск върху страните в конфликта, особено върху Израел. За израелското правителство приемането на временно прекратяване на огъня е било начин да запази отношенията си със западните и регионалните съюзници. От своя страна противниците на Израел са използвали примирията, за да се представят като разумни и готови за преговори, въпреки че са търпели сериозни военни загуби.

Авторите подчертават, че ограничените ползи все пак са по-добри от липсата на каквато и да е пауза във военните действия. Благодарение на тези споразумения са били спасени човешки животи, освободени заложници и затворници и е било намалено страданието на цивилното население в Газа, Южен Ливан и Северен Израел.

Съществуват обаче и сериозни недостатъци. Примирията, наложени от външни посредници, които не са пряка страна в конфликта, обикновено са слаби и нестабилни. Нито една от страните във войната между Израел и неговите противници не е показала истинско желание за окончателно прекратяване на бойните действия. Рискът е дипломацията да започне да изглежда формална и безсмислена, а споразуменията – ненадеждни.

Израел все по-рядко разглежда примирията като възможност за изграждане на по-трайни дипломатически решения. Това води до загуба на доверие в преговорния процес – вреда, която надхвърля краткосрочните ползи от временните прекратявания на огъня.

Що се отнася до сегашните примирия между САЩ и Иран и между Израел и Ливан, анализаторите виждат различни перспективи. Според тях Вашингтон и Техеран имат сериозен интерес да избегнат продължителна война. САЩ искат да приключат конфликт, който може да стане твърде скъп и политически рискован, а Иран е изправен пред тежки икономически и вътрешнополитически проблеми.

При Израел и Ливан ситуацията е по-сложна. Израел смята, че „Хизбула“ продължава да представлява сериозна заплаха, независимо от военните успехи срещу движението. В същото време лидерът на Израел Бенямин Нетаняху е изправен пред избори и несигурно политическо бъдеще, което прави дипломатическите инициативи още по-важни.

Според авторите съществува историческа възможност за по-трайно споразумение между Израел и Ливан. Ако отслабената „Хизбула“ позволи на ливанската държава да възстанови контрола си над южната част на страната с подкрепата на западните партньори, това може да създаде условия за траен мир. Подобно развитие, съчетано с подобряване на отношенията със Сирия, би могло да постави началото на нов геополитически етап за целия Левант.

Дори когато се провалят, примирията не са безполезни. Те могат да създадат условия за бъдещи дипломатически решения, а историята показва, че понякога именно поредица от неуспешни прекратявания на огъня подготвя почвата за трайни мирни споразумения. | БГНЕС

------- 

Авишай Бен-Сасон-Гордис, "Форин Полиси"