Водата трябва да бъде включена като приоритет в националната сигурност и икономическото планиране. Това заяви в интервю за БГНЕС Асен Личев, хидрогеолог и министър на околната среда и водите от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Асен Личев:

БГНЕС: Какви конкретни стъпки са необходими, за да бъде водата реално третирана като стратегически ресурс, а не като секторен проблем?

Асен Личев: Водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем. За целта са необходими няколко конкретни стъпки:

Първо, създаване на единен, постоянно актуализиран и публичен Воден баланс на България, който да обхваща всички ресурси – валежи, речен отток, подземни води, язовири, водоползване, загуби, качество на водата, напояване и енергийна употреба. Без тази база всички решения са на сляпо.

Второ, водата трябва да бъде включена като приоритет в националната сигурност и икономическото планиране. Това означава всяко министерство – от енергетиката до земеделието – да отчита водния отпечатък на своите политики.

Трето, необходима е деполитизация на целия сектор. Управлението и на ВиК, и на напоителните системи трябва да се основава на компетентност, а не на партийни квоти.

Изводът е, че водата трябва да се определи/обяви като стратегически ресурс за националната сигурност. Без тази промяна на мисленето, дори най-големите инвестиции няма да доведат до трайно решение на проблема.

БГНЕС: Как може да бъде преодоляна институционалната разпокъсаност и липсата на координация между различните органи, отговорни за управлението на водите в България?

Асен Личев: Това е един от най-тежките проблеми. В момента отговорността е разпиляна между няколко министерства и агенции, които често работят без координация и с размити отговорности. Ето как може да се преодолее този проблем:

Първо, необходимо е създаването на постоянен междуведомствен координационен съвет на експертно ниво, който да работи не ad hoc, а непрекъснато.

Второ, трябва да бъдат прецизирани и регламентирани в отделни закони отговорности по цялата верига – от ресурса (МОСВ за водите) през водната инфраструктурата (МРРБ, МЗХ, МЕ) до контрола (КЕВР, РЗИ) и кризисното управление (МВР, области, общини).

Трето, наложително е изграждането на единна информационна система, която да свързва всички отговорни органи и да осигурява актуални данни в реално време – за водните обеми, качеството, загубите и потреблението. Без обща картина, координацията е невъзможна.

В доклада на МОСВ се посочва, че управлението трябва да се основава на реален и постоянно актуализиран воден баланс/странно защото това е отговорност на министъра на околната среда и водите, който одобрява националните водни баланси?/, както и задължително измерване и цифрово наблюдение. Това е основата за преодоляване на разпокъсаността.

БГНЕС: При положение че загубите във ВиК мрежата надхвърлят 60%, какви са най-ефективните механизми за ускорена модернизация на инфраструктурата и осигуряване на устойчиво финансиране?

Асен Личев: Загубите от 60% са не просто технически дефект, а системен провал в управлението. Нужни са следните мерки:

Първо, зониране и активно управление на налягането. Трябва да се поставят автоматични редуциращи клапани, които да намаляват налягането през нощта, когато потреблението е ниско. Това е най-бързият и евтин начин за намаляване на загубите.

Второ, агресивна политика за подмяна на водомерите и дигитализация. Делът на внедрените ГИС и регистри на активите е недопустимо нисък. Нужна е мащабна програма за дистанционно отчитане и контрол.

Трето, финансирането трябва да се обвърже с резултати, а не с планове. Това означава, че достъпът до европейски и национални средства трябва да зависи от реалното и документирано намаляване на загубите и аварийността.

Четвърто, нужна е пълна деполитизация на управлението на ВиК дружествата и превръщането на МРРБ в реален принципал, който не само финансира, но поставя цели, контролира и санкционира.

БГНЕС: Какви са реалистичните възможности за възстановяване и развитие на напоителните системи в България и как това може да подпомогне земеделието в условията на климатични промени?

Асен Личев: България има наследена инфраструктура – язовири, канали, тръбни мрежи – но тя е силно амортизирана. Реалистичните възможности включват:

Първо, рехабилитация на магистралната инфраструктура в райони с все още активни ядра на напояване – Марица, Тополница, Тунджа. Целта не може да бъде възстановяване на социалистическите 1,2 млн. ха, а създаване на съвременна система, фокусирана върху икономически ефективни култури.

Второ, масово внедряване на модерни технологии на ниво стопанство – капково напояване, сензори за влажност, автоматизация. Добрите практики показват, че те могат да намалят водния разход с 40-60% и да стабилизират добивите.

Трето, законодателни промени за улесняване на достъпа до вода. На 29 април 2026 г. служебното правителство прие промени в Закона за водите, които въвеждат уведомителен режим за водовземане от река Дунав за напояване.

Четвърто, приоритетен план за напояване с ресурсите на Дунав, особено за Северна България.

Възстановяването на напояването е ключово за адаптация към климатичните промени. Докладът на МОСВ подчертава, че основният проблем не е недостигът на вода, а липсата на работеща и добре управлявана напоителна система.

БГНЕС: Каква роля могат да играят новите технологии и публичните системи за данни за по-добро управление на водния баланс и повишаване на прозрачността в сектора?

Асен Личев: Ролята е ключова и незаменима. Без данни няма управление. В сектора липсва надеждна, точна и навременна информация, което води до вземане на решения на сляпо. Ето какви са нуждите:

Първо, цялостна дигитализация на ВиК мрежите – внедряване на ГИС регистри на активите, дистанционни измервателни уреди (логери) и единна информационна система.

Второ, изграждане на Национална система за управление на водите в реално време – тя трябва да следи нивата на язовирите, речните нива, подземните води и потреблението в реално време.

Трето, отворени данни. Водният сектор страда от липса на публична, качествена и навременна информация. Показателите за загуби, аварии, налягане и качество трябва да са публично достъпни.

Сред препоръките на МОСВ са именно изграждането на публични системи за данни и въвеждането на цифрово наблюдение.

БГНЕС: Какво е предвидено за режимите на питейно водоснабдяване в Плевен, Ловеч и Южното Черноморие?

Асен Личев: В самия доклад  на МОСВ не се съдържа конкретно описание на проблема с водоснабдяването в Плевен, Ловеч и Южното Черноморие. Документът описва кризата в национален мащаб и идентифицира най-тежките случаи единствено чрез данни за загуби на вода и аварии, от които Плевен, Ловеч и Южното Черноморие не фигурират.

Плевен и Ловеч: Питейното водоснабдяване на двата града се осигурява от водоснабдителна група „Черни Осъм“. В момента поради липса на вода в реката няма вода за редовно водоснабдяване. Стратегическата мярка е стартирането веднага на строителство на язовир „Черни Осъм“. Това е единственият дългосрочен вариант за сигурно водоснабдяване.

Южно Черноморие: В крайните части на Южното Черноморие почти ежегодно настъпват кризи във водоснабдяването. Стратегическата мярка е строителство на язовирите „Раков дол“ и „Индже войвода“ в Странджа планина. За Бургас се налага преосмисляне на водоснабдяването, тъй като т.нар. резервно водоснабдяване от язовирите „Ахелой“ и „Порой“ се оказа неефективно.

БГНЕС: Има ли финансова обосновка и план за действие по препоръките?

Асен Личев: Докладът на МОСВ от март 2026 г. сам по себе си е анализ, който поставя основите за финансова обосновка и план за действие, но не ги съдържа в детайли. Той очертава проблема, принципите и над 15 конкретни препоръки, сред които: изграждане на единен координационен механизъм, воден баланс, задължително измерване, обвързване на финансирането с резултати, деполитизация, развитие на напояването като национална инфраструктура и други.

БГНЕС: Предвидени ли са спешни действия за намаляване на загубите във ВиК Плевен, Ловеч и Южното Черноморие?

Асен Личев: В публичните становища на МОСВ и в доклада не са описани специфични, само за тези региони, аварийни мерки. Политиката е насочена към системна, национална реформа, която да обхване всички региони. Информацията за Плевен описва ежедневни аварийни и планирани ремонтни дейности от местното ВиК дружество.

В доклада на МОСВ се предвижда обвързване на финансирането с резултати, което би принудило и ВиК дружествата в тези региони да намалят загубите.

БГНЕС: Включени ли са язовирите Въча, Тракиец и Цонево във водоснабдителните системи вместо съмнителното водоснабдяване от подземни води?

Асен Личев: Това е един от най-важните въпроси.

В предоставения файл с анализа на МОСВ не се прави конкретно споменаване на язовирите „Въча“, „Тракиец“ и „Цонево“. Документът анализира водната криза на системно ниво и не навлиза в детайли с конкретни имена на язовири.

Язовир „Въча“: Той е най-големият и най-важен проект. Той трябва да замени сегашното водоснабдяване на Пловдив и Пазарджик и още 40 населени места от подземни води. Стратегическото решение е включването на язовир „Въча“ (143,198 млн. м³) в питейното водоснабдяване. Забавянето идва от факта, че община Девин няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води.

Язовир „Тракиец“: Трябва да бъде включен във водоснабдяването на Пловдив и Пловдивско, осигурявайки втори надежден водоизточник.

Язовир „Цонево“: Той е стратегически за Варна и Добрич, като трябва да замени зависимостта от язовир „Камчия“.

Макар и с години забавяне, тези три язовира са именно стратегическите решения, предвидени да заменят уязвимите подземни води.

БГНЕС: Какви са плановете за усвояване на кинетичната енергия на водата – хидроенергийния комплекс Никопол-Турну Мъгуреле, каскада Горна Арда и два нови ПАВЕЦ?

Асен Личев: В предоставения за анализ текст на доклада на МОСВ конкретни имена на проекти като Хидрокомплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“, каскада „Горна Арда“ или нови ПАВЕЦ не се споменават.

Хидрокомплекс Никопол-Турну Мъгуреле: Най-големият съвместен проект с Румъния. Прогнозна стойност около 6 млрд. евро. България и Румъния са подали заявление в Брюксел за финансиране на ново предпроектно проучване. Инсталирана мощност – 840 MW.

Каскада „Горна Арда“: Продължение на съществуващата каскада. Проектът е възобновен. Реализацията би осигурила допълнителни 175 MW чиста електроенергия.

Нови ПАВЕЦ: Оповестени са 10 нови потенциални локации, сред които ПАВЕЦ „Чаира 2“, „Доспат“, „Батак“, „Яденица“. НЕК работи по възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ и новите мощности.

БГНЕС: Предвиден ли е приоритетен план за възстановяване на напоителните системи от река Дунав?

Асен Личев: Докладът на МОСВ сам по себе си не предлага и не съдържа приоритетен план за възстановяване на напоителната мрежа от река Дунав.

Да. Това е една от най-актуалните теми към момента. На 29 април 2026 г. служебното правителство прие промени в Закона за водите, въвеждащи уведомителен режим при водовземане от река Дунав за напояване, за да се облекчат процедурите.

Освен това, през 2025 г. е стартиран конкретен етап:

• До поливния сезон на 2027 г. се предвижда да бъдат въведени в експлоатация четири възстановени помпени станции.
• Това е част от капитализацията на "Напоителни системи" ЕАД с 350 млн. лева годишно за четири години.
• Очаква се вода за около 30 000 декара.

Ключовият елемент, който липсва в целия този план за възстановяване на напояването от река Дунав, е именно напоителната мрежа. Възстановяването на помпените станции е само първата крачка. Без функционираща канална мрежа, която да отведе водата до земеделските земи, инвестицията в помпените станции няма да доведе до желания резултат.

В миналото: Свързана, но сега разрушена мрежа

Да, исторически погледнато, голяма част от дунавските напоителни системи са били свързани с обширна мрежа от магистрални и вътрешни канали. Проектиран е бил капацитет за напояване на цели 5,376 млн. декара, като напоителният фонд на страната е включвал около 5 441 км открити канали и близо 9 269 км закрита тръбна мрежа.

В момента обаче тази мрежа е в състояние на дълбок структурен разпад:

• Много от каналите са разрушени, обрасли или не се поддържат, което прави невъзможно достигането на вода до земеделските площи.
• Голяма част от хидромелиоративната инфраструктура е силно амортизирана, като съоръженията са на по 50-60 години и не са ремонтирани основно от десетилетия.
• В резултат на това, от историческите 21 помпени станции по поречието на реката, в момента нито една не функционира.

Вече са подадени заявки за ползване на дунавска вода от земеделски производители в областите Плевен, Русе и Видин, но без възстановяване на каналната мрежа дори и пуснатите помпени станции няма да могат да доставят вода реално до полетата.

БГНЕС: Защо националната система за управление на водите в реално време не е завършена?

Асен Личев: В доклада на МОСВ не се дава еднозначен отговор защо Националната система за управление на водите в реално време не е завършена. Вместо това документът диагностицира системни дефицити, които обясняват защо подобна система все още липсва и защо без нея е невъзможно ефективното управление.

Системата не е завършена по същите причини, поради които и цялата водна политика е в криза: липса на политическа воля, липса на системен подход и размиване на отговорността между твърде много институции.

За да функционира такава система, трябва да се слеят данни от МОСВ, басейновите дирекции, ВиК операторите, НИМХ, МЗХ, НЕК и други. Това изисква единен стандарт, единна платформа и единен отговорен орган. Докато отговорността остане разпокъсана, системата няма да бъде завършена.

************

И преди да завърша, искам да отправя едно изключително важно изискване към нашите южни съседи – Република Турция и Република Гърция. То касае милиардите кубични метри вода, които всяка година изтичат от българска територия към техните земи по време на пролетното пълноводие. Става дума за реките Марица, Тунджа, Струма и Места, които се раждат в България, но през април и май, когато топят снеговете в Рила, Пирин и Родопите, носят огромни водни маси – според данните на Басейновите дирекции средно между два и три милиарда кубични метра годишно само за Марица и нейните притоци. Тази вода в момента изтича безконтролно, нанася наводнения в българските и гръцките и турските територии, а през лятото същите тези държави страдат от недостиг за напояване през поливния сезон и засухите. Затова моето изискване е следното: Гърция и Турция трябва спешно да изградят на своя територия големи ретензионни обеми – съоръжения за временно задържане на високите води. Тези ретензии трябва да бъдат проектирани така, че да приемат пролетните вълни от българска страна и да ги съхраняват за поливния период – юли, август и септември – когато земеделските производители и в трите държави имат най-голяма нужда от вода. Става дума за десетки милиони евро инвестиции от тяхна страна, но ползите са огромни: вместо разрушителни прииждания през пролетта, те ще имат регулиран отток през лятото, което ще увеличи напояемите площи и ще намали риска от суши. Отказът да предприемат тези действия е безотговорен и към собствените им граждани, и към нас като държава, която губи ценен ресурс заради липса на съхранение.

А не да насилват продажните български управници да им осигуряват българска вода за напояване на гръцка и турска територии чрез български язовири от българска територия! 

Какво прави впечатление в доклада?

След като отговорих на Вашите въпроси  отбелязах, че "у мен възникнаха допълнителни въпроси, отговорите на които не намирам много ясно да са обсъдени в анализа на МОСВ". Това наблюдение е мотивирано от:

·     Липсва конкретика: Въпреки че тези ключови проекти съществуват като стратегически цели в плановете на МОСВ, в анализирания от мен доклад от 2026 г. те не са споменати поименно. Документът оперира с обобщени констатации за неефективността на системата, без да навлиза в детайли за конкретните проекти за решаване на кризата.

·     Липсва времева рамка и финансова обосновка: Докладът също така не съдържа конкретен план за действие, финансов ресурс или реален график за реализацията на тези мащабни инфраструктурни проекти.

С други думи, стратегическите намерения съществуват, но липсва тяхната конкретизация и финансово обвързване в анализирания документ.

Вашите читатели трябва да са запознати и със този абсурден факт:

Анализът на МОСВ има претенции да е основа за "Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор" след като в момента има завършен проект на  „Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор /2026 – 2045/?

Планираната дългосрочна стратегия за управление на водите (2026-2045 г.) не е в сила. Проектът ѝ е завършен и е бил актуализиран през октомври 2025 г., но процесът по официалното ѝ приемане е временно блокиран на етап екологична оценка.

Това забавяне е показателно за системния проблем с финализирането на важни управленски документи, което обсъждахме по-рано. Остава да видим дали настоящият редовен кабинет ще предприеме действия по обнародването ѝ или ще възлага абсурдно НОВА стратегия по Доклада на служебния министър на околната среда и водите? І БГНЕС