През последното десетилетие отношенията между Руската православна църква и Сръбската православна църква се превърнаха в едно от най-стабилните партньорства в православния свят. На пръв поглед става дума за традиционна близост между две сестрински църкви, свързани от обща славянска и православна идентичност. Зад официалната реторика за духовно братство обаче все по-ясно се очертава и друг пласт – формирането на общо идеологическо пространство, в което религията, историята и геополитиката се преплитат по начин, който далеч надхвърля рамките на църковната дипломация.

В центъра на този процес стои руският патриарх Кирил, който през годините превърна концепцията за „Руския свят“ в една от основните идеологически опори на Московската патриаршия. Макар никога официално да не е използвал понятието „Сръбски свят“, анализът на неговите публични изявления и официалните документи на Руската православна църква показва, че между двете концепции съществуват очевидни идейни пресечни точки.

Най-близкият съюзник на Москва

Сред всички поместни православни църкви именно Сръбската православна църква остава най-последователният съюзник на Москва по ключови въпроси от последните години.

Това проличава особено ясно след началото на войната в Украйна и последвалото задълбочаване на разлома между Московската патриаршия и част от останалия православен свят.

Докато редица църкви избягват открито да подкрепят руските позиции, Белград продължава да поддържа тесни отношения с Москва. В официалните съобщения на Московската патриаршия Сръбската православна църква неизменно е определяна като братска църква, а сръбският народ – като един от най-близките до Русия православни народи.

Символ на тази близост стана визитата на сръбския патриарх Порфирий в Москва през април 2025 г. По време на срещата си с руския президент Владимир Путин и патриарх Кирил той припомни една от най-известните максими на своя предшественик, покойния патриарх Ириней:

„Нашата малка лодка винаги трябва да бъде привързана към великия руски кораб.“

След това Порфирий добави:

„Ние чувстваме и вярваме, че това е истина.“

Тези думи трудно могат да бъдат възприети като обикновен дипломатически жест. Те показват колко дълбоко е вкоренена в част от сръбския църковен и обществен елит представата за Русия като естествен покровител и стратегически съюзник на сръбския народ.

Не е случайно, че по време на същата визита патриарх Кирил подчертава, че отношенията между двете църкви имат „особено значение“ и че те „винаги са заедно“. Така Москва и Белград публично демонстрират не просто традиционно православно братство, а политико-цивилизационна близост, която все повече определя мястото на двете църкви в съвременния православен свят.

Косово като обединяваща кауза

Ако има тема, която най-силно обединява Москва и Белград, това е Косово.

За Руската православна църква Косово не е само политически въпрос. То е представяно като духовно ядро на сръбската идентичност и като пример за историческа несправедливост, нанесена върху православен народ.

В официалните си срещи със сръбски държавни и църковни представители патриарх Кирил последователно потвърждава подкрепата на Москва за сръбската позиция по Косово и Метохия. По този начин Московската патриаршия фактически се превръща в един от най-активните международни защитници на сръбската кауза в православния свят.

Тази линия има и по-дълбок смисъл. В руската интерпретация съдбата на Косово често се използва като аргумент срещу западния модел на международен ред и като доказателство, че Западът прилага двойни стандарти спрямо православните народи.

Украинският въпрос и общият фронт срещу Константинопол

Още по-съществено значение за отношенията между Москва и Белград има украинският църковен въпрос.

След решението на Вселенската патриаршия да предостави автокефалия на Православната църква на Украйна през 2019 г., Сръбската православна църква се нареди сред най-твърдите поддръжници на руската позиция.

За Московската патриаршия това беше стратегическа победа. Подкрепата на Белград показа, че Русия не е изолирана в православния свят и че около нея продължава да съществува влиятелен блок от църкви, които споделят нейните възгледи за каноничния ред и устройството на православието.

Така украинската криза окончателно превърна отношенията между Москва и Белград от традиционно приятелство в реален църковно-политически съюз.

„Руският свят“ и „Сръбският свят“

Най-интересният аспект от тази близост обаче е идеологическият.

През последните години концепцията за „Руския свят“ се превърна в централна част от публичните послания на патриарх Кирил. Според тази идея руснаци, украинци и беларуси принадлежат към едно общо духовно и историческо пространство, което съществува независимо от държавните граници.

Тази концепция съдържа няколко основни елемента: обща историческа памет, обща православна цивилизация, културно единство и специална мисия за защита на традиционните ценности.

Поразително е колко близки са тези принципи до политическата концепция за „Сръбския свят“, която придоби популярност в определени среди в Сърбия, Република Сръбска и Черна гора през последните години.

И в двата случая се говори за народ, който надхвърля държавните граници. И в двата случая Църквата е представяна като основен пазител на националното единство. И в двата случая традиционните ценности се противопоставят на либералния Запад.

Това не означава, че Московската патриаршия официално подкрепя проекта „Сръбски свят“. Подобно твърдение не може да бъде открито в официалните документи на Руската православна църква. Но съществува очевидна идейна близост между двата модела.

Църковна дипломация или геополитика?

През последните години Руската православна църква все по-често изпълнява функции, които традиционно принадлежат на държавната дипломация.

Срещите на патриарх Кирил със сръбски политически лидери, неговите изявления по въпроси като Косово и подкрепата за сръбските позиции в международните спорове показват, че ролята на Московската патриаршия далеч надхвърля духовната сфера.

Точно затова отношенията между Москва и Белград представляват много повече от сътрудничество между две православни църкви. Те са част от по-широк проект за съхраняване на пространство от държави и общества, които споделят обща историческа памет, православна идентичност и скептицизъм към западния политически модел.

Официалните документи на Московската патриаршия не дават основание да се твърди, че патриарх Кирил е идеолог или официален поддръжник на проекта „Сръбски свят“. Те обаче показват нещо друго – че Сръбската православна църква е най-близкият и най-надежден съюзник на Москва в православния свят.

Подкрепата по въпросите за Косово, Украйна и бъдещето на православието превръща отношенията между двете църкви в стратегическо партньорство. А сходството между идеите за „Руския свят“ и „Сръбския свят“ показва, че зад традиционната реторика за духовно братство стои обща визия за ролята на Църквата, народа и държавата в един все по-поляризиран свят.

---------

Материалът е подготвен от Отдел „Международна информация“ на Агенция БГНЕС.