Руската православна църква е инструмент за политическо влияние, обслужващ Кремъл, а идеологията на "Руски свят" (Русский мир) бива проектирана в Европа чрез църковни структури. Това заяви адвокатът и писател Мийхол О'Хърли в интервю за БГНЕС.

Заедно с украинската изследователка Оксана Шадрина, той е съавтор на новоиздадената книга "Вълци в овчи кожи" (Wolves in Sheep's Clothing), която разглежда как Московската патриаршия е превърната в оръжие, служещо на руските държавни интереси и хибридното влияние зад граница.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Мийхол О'Хърли:

БГНЕС: Заглавието на Вашата книга, "Вълци в овчи кожи", е много смело. Кои са "вълците", които разобличавате във Вашето изследване? И до какви нива на църковната и социалната йерархия се простира тяхното влияние?

О'Хърли: Не знам дали моята съавторка и аз разобличаваме някого. Мисля, че всеки, който се събуди и чуе новините, вижда, че Руската православна църква (РПЦ) сама се разобличава като руски държавен орган - пропагандно звено на руската държава - много повече, отколкото като Православна църква.

Тя е изпаднала толкова дълбоко в ерес, че става трудно да се говори за всички начини, по които това се е случило.

Написахме тази книга, за да могат хората, предимно в Западна Европа и Америка, да разберат по-добре руския начин на мислене. Те са такива, каквито са. Независимо дали сменяте Хрушчов за Брежнев или Елцин за Путин, има нюанси, но те си остават същите. Докато те не постигнат своя "Руски свят", не знам дали някой от нас може да бъде спокоен за собствената си сигурност, собствените си ценности, култура или общество.

БГНЕС: Проследявате трансформацията на Руската православна църква от духовна общност в инструмент на държавното разузнаване - или, ако мога да кажа, инструмент за хибридна война. Как точно се е развил този исторически процес и кога според Вашето изследване е била повратната точка?

О'Хърли: Мисля, че повратната точка - и това вероятно е противоречиво - настъпва, когато Московското княжество е поискало да се отдели от чингизидите. То се обръща към християнската вяра, към православието и към ранната Руска православна църква, която след това го облича в митичната история за Рюриковичите - онези западноевропейци.

С други думи, те са искали да се изчистят от това, че са чингизиди, и да станат европейци, християни и приемливи. На всеки стотина години те се преоткриват. Русия не е много стара. Преминаваме от Московското княжество към по-големи политически идентичности, след това към Руската империя, после към комунизма и накрая към Руската федерация.

Това е постоянна еволюция на Русия, която винаги иска да се утвърди като християнска нация - и нещо повече, като „превъзхождаща“ християнска нация, пазител на ценности, морал и етика. И все пак, ако погледнем реалността, виждаме, че те са всичко друго, но не и християни, морални или етични.

БГНЕС: Може би имате предвид войната в Украйна, а преди това и агресията срещу Грузия?

О'Хърли: Погледнете Молдова. Става въпрос за "разделяй и владей". Става въпрос за подмяна на местния език, култура, поезия, музика - дори облекло - и тяхното "саниране", така че хората да се обличат като руснаци, по същия начин, по който руснаците се облякоха като християни.

Вълци в овча кожа.

Целта винаги е да се разшири Русия и руското влияние, като същевременно се внушава на местните хора, че Русия е техен освободител, техен спасител, техен брат. Мисля, че през този век хората имат достатъчно знания, за да разберат, че каквото и добро да им е направила Русия, то е било най-вече в полза на Русия, а не в тяхна полза. След това те платиха висока цена. Дори днес те се борят да имат собствена идентичност.

БГНЕС: Наричате Московската патриаршия политически властови синдикат, работещ за утвърждаването на концепцията за "Руския свят". Бихте ли обяснили как действа този синдикат на практика и какви са методите му за влияние в цяла Европа - не само в Източна?

О'Хърли: Едно от нещата, които нашето изследване разкри, е, че доверието в Руската православна църква се е запазило независимо от това кой е бил на власт в Русия - дали Московското княжество, царете или дори комунистите, които възстановиха Московската патриаршия и сергианството (подчинение на църковното ръководство на тоталитарната държава).

Светът прегръща идеята за непрекъснатостта на християнското послание. Путин използва това доверие, за да придобие политическа власт, а сега го използва, за да разшири тази власт отвъд границите.

Там, където има енории на РПЦ в чужбина - независимо дали в Молдова, Париж, Ню Йорк или сега в Африка - те не просто популяризират православната вяра. Те проектират руската изключителност, руската политическа мощ и идеята за руската правота. И това винаги става за сметка на собствената идентичност на хората.

Начинът им на действие като цяло е да използват авторитета на Църквата и нейното присъствие в чужбина - обикновено гарантирано от либералните демократични ценности и свободата на вероизповеданието (свобода, която те не предоставят на собствения си народ в Русия) - за да култивират любов към Майка Русия и да разпространяват идеята, че Русия е майката на всички славянски народи. Нещо, което просто не е вярно нито етнически, нито исторически.

Те използват всеки инструмент в арсенала си. А там, където нямат инструмент, благославят инструмента на въоръжената агресия - независимо дали го направиха в Грузия, при разделянето на Молдова, в Украйна или чрез постоянните заплахи, насочени към Западна Европа.

БГНЕС: Един от най-силните аргументи във Вашата книга е, че самото православие е станало жертва на Московската патриаршия. Какво въздействие е оказала тази злоупотреба с вярата върху местните църкви и вярващите в страни с дълбоки православни традиции, като България?

О'Хърли: Православието винаги се е борило за единство, докато Руската православна църква намира за изгодно да разделя православието, за да гарантира, че хората остават в руската сфера на влияние.

Правейки това, те пожертваха православието и единството заради руските политически стремежи. Независимо дали става въпрос за отказа им да присъстват на Събора на остров Крит, или за самоотлъчването им от Вселенския патриарх - нека бъда ясен, Вселенският патриарх не е отлъчил Русия; те сами отлъчиха себе си от нас - това показва, че са готови да дадат приоритет на политическите си цели пред традицията на православното единство.

Така че смятам, че трябва да бъдем много внимателни винаги, когато имаме взаимоотношения с Руската православна църква. Трябва да питаме: Какви са вашите цели? Какво ми казвате? Истина ли е? Кой печели?

Cui bono? Великият правен въпрос.

Обикновено отговорът разкрива, че Руската православна църква се е превърнала в продължение на руската държава.

БГНЕС: Като се имат предвид разкритията във Вашата книга, пред какво предизвикателство са изправени днес европейските демокрации? И как европейските държави могат да неутрализират тази заплаха за сигурността, без да нарушават основното право на свобода на вероизповеданието? Още един въпрос: съгласни ли сте, че европейските политици изглежда се страхуват да говорят открито за този проблем? Или може би просто не разполагат с механизмите за противодействие на тези заплахи?

О'Хърли: Нека отговоря на това накратко по три начина:

На първо място е европейският манталитет. Съществува идеята, че свободата е най-фундаменталният аспект на човешкото съществуване и общество. Има страх, че ограничаването на каквато и да е форма на религиозна свобода се равнява на атака срещу самата идея за свобода и демокрация. В резултат на това се наблюдава една първосигнална либерално-демократична реакция да не се месим в делата на Руската православна църква.

Вторият аспект е, че Русия разбира много добре това. Следователно тя прокарва влиянието на РПЦ навсякъде, където стъпи.

На трето място е практическата страна. Аз вярвам в свободата на вероизповеданието. Тя е в основата на моите убеждения като адвокат, гражданин и европеец. Но когато видя, че Руската православна църква строи огромна църква и камбанария само на трийсет метра от писта на НАТО - където шумът от самолетите би оглушил всеки, който се опитва да се моли - знам, че целта на тази църква не е духовното издигане на човечеството, не е обожението (теoзис) и не е прославянето на Христос и Светите тайнства. Целта е да се наблюдава пистата на НАТО.

Когато разгледам портфолиото от имоти на РПЦ в цяла Европа и видя църковни имоти, разположени в близост до критични съоръжения за пречистване на вода, мостове и важни правителствени служби, това ми подсказва, че целта не е нито филантропска, нито религиозна. Тя е политическа.

Затова трябва да разделим идеята, че религията не може да бъде ограничавана, от факта, че правителствата трябва да се намесят, когато религиозната дейност се превърне в средство за насърчаване на насилие, война и смърт.

Видяхме как бежанци бяха разстрелвани в парковете на Берлин, където си играят деца, просто защото са руски политически дисиденти. Видяхме, че ако изпаднеш в немилост пред руското правителство, може просто да паднеш от прозорец и да умреш. Трябва да разделим двете неща.

Това, което получаваме от Москва, е или оправдаване на убийствата - било то чрез молитви за "Света Рус" или чрез идеята, че това е "свещена война", което не е нито православно, нито християнско - или мълчание пред лицето на зверства като масовите убийства в Буча, Ирпин и Херсон. Видяхме също как руски православни духовници биват залавяни на местопрестъплението да шпионират в Европа и да работят за подкопаване на социалното сцепление и демократичните процеси.

Като европейци трябва да се замислим сериозно къде са границите на регулирането на религията, вместо да започваме с презумпцията, че религията никога не може да бъде регулирана.

БГНЕС: В контекста на европейската политика, имате ли обяснение за позицията, заета от настоящото българско правителство и от Българския патриарх?

О'Хърли: Нека само да кажа, че още от детството си изпитвам огромно уважение към Българската църква като първата автокефална църква, станала Патриаршия. 

Не бих искал отговорностите на Патриаршията да тежат на моите плещи. Иска ми се да вярвам, че в даден момент Светият дух и православната общност тук, в България, знаят какво е най-добро за тях.

Българската православна църква и нейният Свети синод проявиха голяма мъдрост тази седмица, като заявиха, че санкционирането на Кирил не е църковен, а граждански и политически въпрос. И все пак ме притеснява, че сред някои в Българската църква съществува усещането, че търсенето на отговорност от Кирил като личност по някакъв начин е равнозначно на търсене на отговорност от патриарха.

Нека бъда ясен: Европа не санкционира Московския патриарх. Европа санкционира Владимир Гундяев - човека - за насърчаване на война и убийства.

Като православен християнин намирам за анатема идеята, че мъжете, които умират, сражавайки се в Украйна, са мъченици по същия начин като ранните християни, които са се отрекли от насилието заради вярата си. Така че не разбирам какво прави Българският патриарх. Той е по-мъдър и по-могъщ от мен.

Но това, което прави българското правителство, е просто погрешно. Те не възразиха срещу санкционирането на други руски православни епископи. А сега се опитват да предотвратят санкционирането както на ръководители на руски петролни компании, така и на Московския патриарх, въз основа на едно и също правно разбиране. Трябва ли да приема, че ръководителят на петролна компания е равен на Московския патриарх просто защото и двамата са руснаци?

Това са политически позиции. Те не са морални, не са етични и дори не мисля, че са добри за България.

Политически бих осъдил тези решения. В религиозно отношение обаче работя чрез Светия дух и се моля за Патриарха на България. Той е Патриархът. Целувам десницата му. Но също така се моля за свята мъдрост, за да бъде разбрано, че позицията на Църквата и позицията на държавата трябва да останат разделени. | БГНЕС