В Сърбия темата за военните престъпления, извършени по време на войните в бивша Югославия, продължава да бъде представяна селективно, като общественото внимание е насочено основно към страданията на сръбския народ, докато престъпленията срещу други етнически общности често се премълчават, омаловажават или оспорват.

Това се посочва в нов доклад на неправителствената Инициатива на младите за правата на човека (Youth Initiative for Human Rights) под заглавие „Състояние на отричането – Сърбия 2025: Военните престъпници като заслужили граждани“.

Според изследването през 2025 г. са регистрирани най-малко 110 случая на отричане или оспорване на военни престъпления от представители на сръбските власти. Авторите твърдят, че официалният обществен разказ продължава да представя конфликта почти изцяло през перспективата на сръбските жертви, без равностойно признаване на страданията на останалите народи в региона.

Изпълнителният директор на организацията София Тодорович твърди, че подобен подход задълбочава последиците от войните и поддържа общественото разделение. По думите ѝ в публичното пространство доминира селективно отношение към жертвите, като страданията на несръбските общности често се релативизират или напълно се отричат.

Докладът обръща специално внимание и на начина, по който в сръбския обществен дебат се представя геноцидът в Сребреница. Според авторите представители на властта редовно поставят под съмнение международноправната квалификация на престъплението и използват темата в контекста на вътрешнополитически конфликти, включително студентските протести и опозиционните прояви. Според Тодорович това създава внушение, че международните инициативи, свързани със Сребреница, са насочени срещу сръбския народ, въпреки че резолюцията на Общото събрание на ООН е посветена на паметта на жертвите.

Авторите на изследването твърдят още, че в сръбските институции и медии продължава практиката осъдени или обвинени за военни престъпления да бъдат представяни като национални герои. По данни на доклада през 2025 г. са регистрирани 46 изказвания в Народната скупщина, съдържащи според организацията отричане или релативизиране на установени от международните съдилища факти.

Сред примерите, посочени в анализа, е решението държавата да окаже почести на генерал Небойша Павкович, осъден от Международния трибунал за бивша Югославия на 22 години затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени по време на конфликта в Косово през 1999 г. Според авторите подобни действия представляват форма на институционален исторически ревизионизъм.

Антивоенната активистка Сташа Зайович от организацията „Жени в черно“ смята, че в Сърбия липсва политическа воля за институционално разграничаване от престъпленията от 90-те години. По думите ѝ много от политическите дейци, които днес са на власт, са заемали влиятелни позиции още по време на разпадането на Югославия, а моделите на националистическа реторика продължават да се възпроизвеждат и във вътрешнополитическия живот.

Подобна оценка дава и социоложката Сенка Янков, според която сръбското общество остава дълбоко разделено по въпроса за отговорността за военните престъпления. Тя отбелязва, че неправителствените организации и независимите медии са сред малкото обществени фактори, които последователно документират престъпленията и представят решенията на международните съдилища. В същото време официалните медии продължават да изграждат образа на Сърбия предимно като жертва на войните.

Главният редактор на седмичника „Време“ Филип Шварм също предупреждава за системно изграждане на изкривена представа за войните от 90-те години. Според него в сръбското обществено пространство се говори основно за престъпленията срещу сърби, докато престъпленията, извършени от сръбска страна, се споменават рядко или се омаловажават. Шварм определя историческия ревизионизъм като съзнателен политически проект, свързан с факта, че част от сегашните управляващи са били активни представители на Сръбската радикална партия през 90-те години.

В доклада се посочва още, че практиките на отричане на военните престъпления намират израз и извън институциите – чрез графити, стенописи в чест на осъдени военни престъпници, националистически символи и лозунги по време на обществени прояви.

Според авторите на изследването без изграждането на култура на паметта, основана на съдебно установените факти и равнопоставено признаване на всички жертви, сръбското общество трудно ще преодолее наследството на войните от 90-те години. I БГНЕС