Град Дойран, намиращ се на територията на днешната Република Северна Македония, играе важна роля в българската история. Градът е известен не само с героичните сражения на полковник Константин Каварналиев и ген. Владимир Вазов, но е и един от центровете на българското Възраждане. Храмът „Свети Илия“ е свидетелство за борбата на местните българи за собствена църква. Точно под църквата се намира градският парк, разположен на самия бряг на Дойранското езеро. Сред озеленените площи и спортни площадки се издига и бюстът на българския възрожденец Христофор Жефарович (1690–1753).

В историята Жефарович остава като автор на „Стематографията“ – сборник с хералдически изображения, където разяреният, коронован лъв е представен като герб на България. В интервю за БГНЕС историкът и археолог проф. Николай Овчаров разказа, че между XV и XVII век в Западна Европа се появяват множество гербовници. Именно на базата на подобни документи Жефарович създава своята „Стематография“.

Гербът на българските императори

Макар и Жефарович да създава своя сборник през осемнадесети век, Овчаров разказа, че изправеният лъв се появява в българската история далеч по-рано. На базата на своя богат опит в археологията професорът твърди, че хералдиката, наред със строежа на замъци и навлизането на йерархия от западен тип, е един от признаците за формиращия се класически феодализъм в България и останалите балкански държави.

„Феодализмът от западен тип навлиза през XIV век много силно в балканските страни и съвсем логично е да се появи и хералдиката, която е, така да се каже, еманацията на тези сеньориални отношения“, каза археологът.

Той обаче добавя, че в Западна Европа хералдиката е започнала да се използва по-рано, като още по време на кръстоносните походи започват да се използват такива емблеми.

„Основната им цел, по всяка вероятност, е била да могат да се отличават по време на бой различните бойци в тази разноезична армия, каквато е била кръстоносната армия в края на XII век. В началото на XIII век вече имаме първите сигурни данни за използването на хералдически емблеми – преди всичко от Франция и Англия. Така че именно тогава можем да говорим за началото на хералдиката“, каза професорът.

Овчаров заяви, че български герб се появява за първи път през 30-те години на XIV век в гербовник, който днес се съхранява в Англия. Както в „Стематографията“, така и тук е представено изображението на изправен лъв, под който е написано, че „това е гербът на краля на България“. Този герб се отнася към времето на цар Теодор Светослав, а според Овчаров и цар Михаил Шишман е имал свой герб – грифон.

„Това се вижда от един капител, открит в двореца на Царевец, както и от някои негови (на Михаил Шишман) други паметници – пръстени и други подобни находки“, заяви професорът.

Според него изправеният лъв (lion rampant) се утвърждава като герб на България при управлението на последния търновски цар – Иван Шишман (1371–1395 г.). Това става ясно преди всичко от монетни емисии на владетеля, на които се вижда изправеният лъв. Овчаров разказа и за интересен арабски ръкопис, намиращ се в Националната библиотека на Мароко в Рабат.

„Става дума за анонимен арабски пътешественик, преминал през Търново, който описва най-вече какво е видял – златните кубета на църквите и т.н. Но там той пише и за царската гвардия – войниците, които носели щитове с лъвове върху тях. След това, което е много важно, той прави рисунка, показваща какво е видял. Става дума за три лъва, разположени един над друг. Нека хората си представят днешния английски герб или това, което виждаме върху фланелките на английските футболисти. Точно това е видял мароканският пътешественик и го е нарисувал“, каза археологът и историкът.

Той заяви, че Англия далеч не е единствената държава в Средновековна Европа, която използва трите лъва за свой герб. Овчаров заключава, че по времето на Иван Шишман окончателно се оформя българският герб, използващ се в два варианта – трите лъва и изправеният лъв.

Утвърждаването на тези изображения като символи на България продължава и след падането ѝ под османско робство. Това става ясно от серия гербовници, създадени през XV век.

„В повече от двадесет гербовника, сред които най-ранните са гербовникът от Констанцкия събор и Грюненбергският гербовник, съставени буквално няколко години след падането на България под османска власт, е записано, че „императорът на България“ (Kaiser von Bulgarien) има за свой герб както изправен лъв, така и трите лъва, разположени един над друг“, разказа професорът.

Той сподели своята хипотеза, че на Констанцкия събор са участвали Константин и Фружин – наследниците на последните български царе Иван Срацимир и Иван Шишман. Тази хипотеза се потвърждава от следващи гербовници, в които се възпроизвеждат същите гербове и е записано, че принадлежат на българските императори.

Българският лъв през Възраждането

Николай Овчаров заяви, че не само в „Стематографията“, а през цялата епоха на Възраждането изправеният, коронован лъв е централен идеологически символ на българската борба за независимост.

„През 1876 година въстаниците в Априлското въстание възприемат именно лъва rampant като свой символ. Те го поставят върху знамената си, върху калпаците и униформите си. Това означава, че и те са имали представа – именно чрез подобни, запазени в по-късни преписи гербовници – каква е била българската държавна символика през XIV век“, уточни експертът.

Той добави, че самият цар Иван Шишман става митологична фигура в съзнанието на нашите възрожденци.

„Неговата (на цар Иван Шишман) Рилска грамота е била почитана от видни български възрожденци като Неофит Рилски, Неофит Бозвели и други. Те пишат за него като за велик български цар. Тоест Иван Шишман има огромно значение за националното възраждане през XIX век и неслучайно именно неговият герб се появява върху знамената на въстаниците“, каза още археологът.

Той изтъкна, че авторът на „Стематографията“ е роден не другаде, а в Македония, което е още едно свидетелство за българския национален характер на тези земи векове назад.

От Средновековието до днес лъвът остава символ на българската сила
Проф. Овчаров е напълно убеден, че изправеният лъв е символ на българската държавност от Средновековието до наши дни.

„Много се радвам, че именно този символ беше възприет при приемането на съвременния държавен герб на България. През 90-те години, когато се обсъждаше новият герб, това съвсем не беше лесен процес. Тогава редица български историци защитиха идеята именно историческият български лъв да бъде възстановен като държавен символ“, каза археологът, добавяйки, че сегашният ни герб „отговаря на всички класически правила на хералдиката, установени още през XVI и XVII век“.

„Той действително отразява цялото историческо развитие на българската държавност“, каза в заключение Овчаров. | БГНЕС