Премиерът Румен Радев сравни българския патриарх с руския му колега патриарх Кирил, предаде репортер на БГНЕС.

Преди 8 години след посещението на руския патриарх в България, Радев заяви, че Кирил е дошъл като духовник, а си е тръгнал като политик. Попитан от БГНЕС какво се е променило в отношението му, че да откаже да подкрепи санкции срещу руския патриарх, премиерът отговори: "Нищо не се е променило, ако сте слушали внимателно мои заявления. Много ясно заявих, че мен не ме интересува изобщо личността на патриарх Кирил. Мен ме интересуват всички православни християни, да бъде уважавана тяхната религия“.

След уточнение от БГНЕС, че Кирил е излязъл от ролята си на духовник и е благословил агресия срещу друг православен народ (украинския), Радев заяви: "Ето тук на този площад и нашият патриарх извършва богослужение и водосвет на българските знамена и на българската армия“.

Преди срещата си с премиера Българският патриарх и софийски митрополит Даниил не пожела да отговори на въпрос на БГНЕС дали отказът да бъдат наложени санкции на руския патриарх Кирил е отстъпление от българския национален интерес.

На въпрос как ще коментира позицията да не бъдат налагани санкции на руския патриарх, Даниил отговори: „Това определено е една смела постъпка и не мислим, че санкциите спрямо главата на една поместна православна църква постигат този интерес и този ефект, който налагащите санкцията мислят. Мисля, че е правилно решението“.

Репортерът на БГНЕС припомня, че миналата седмица в Брюксел министър-председателят Румен Радев заяви, че България ще настоява руският патриарх Кирил да не бъде включван в санкционния списък на Европейския съюз. Премиерът аргументира позицията си с това, че санкционирането на духовен водач би задълбочило разделението и не би допринесло за усилията за мир. Според него по тези въпроси трябва да бъде чута и позицията на Българската православна църква. Тук трябва да има мнение и Българската православна църква, когато говорим за такъв тип санкции. С какво точно този тип санкции ще допринесат за края на войната?“, попита той и подчерта: „Да, ще наложа вето“.  Малко по-късно премиерът уточни, че ако патриарх Кирил бъде в санкционния списък, България ще поиска той да бъде изваден от него.

Позицията на българските власти предизвика остри политически реакции.

От ГЕРБ лидерът Бойко Борисов обвини премиера Румен Радев, че е отклонил общественото внимание с темата за руския патриарх Кирил, докато реалният резултат от заседанието на Европейския съвет е бил удължаването на санкциите срещу Русия от шест месеца на една година.

„Много майсторски Радев успя да вкара ПП-ДБ и по-кресливите хора от „Възраждане“. Пусна димката с руския патриарх“, заяви Борисов. Той подчерта, че именно при участието на Радев България е подкрепила удължаването на санкциите срещу Русия, а по темата за патриарх Кирил припомни и поведението му при посещението в България. „Самият Радев заяви, че той си е тръгнал като политик“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Бившият външен министър Даниел Митов постави под въпрос аргументите на правителството да защитава руския патриарх с цената на риск за целия санкционен пакет.

„Още по-трудно ми е да разбера как точно българският национален интерес се оказа свързан с това България да рискува да блокира целия санкционен пакет заради капелана на Путин“, заяви Митов. По думите му не става дума за православието или църковните канони, а за човек, „който от години използва авторитета на църквата, за да оправдава войната, руската агресия срещу Украйна и убийството на невинни хора“. Според него аргументът, че санкционирането на патриарх Кирил представлява намеса в църковните дела, „звучи повече като удобно оправдание, отколкото като сериозна външнополитическа позиция“.

На сходна позиция бе и Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС. Той предупреди, че България рискува да се дистанцира от общата европейска политика. „За нас буди недоумение с какво е толкова важен за нас руският патриарх, че сме готови евентуално да блокираме целия 21-ви санкционен пакет“, заяви Георгиев и попита дали страната е готова да повтори поведението на Унгария, поставяйки под съмнение европейското единство.

Критики отправиха и от ПП-ДБ. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев настоя правителството да обясни защо възразява срещу части от новия санкционен пакет и предупреди, че България не може да бъде „слабото звено“ в европейската политика срещу руската агресия.

„Нека е ясно – тук не става дума за църковен спор. Кирил-Гундяев не е просто религиозна фигура. Той е политически инструмент на Кремъл“, заяви Мирчев. Според него защитата на руския патриарх изпраща погрешен сигнал към европейските партньори и към Украйна.

Заместник-председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Божидар Божанов определи заявката за противопоставяне на санкциите като „стратегическа грешка“. „За съжаление виждаме, че България се превръща в Орбанова Унгария. Заявката за вето на санкциите е стратегическа грешка“, каза той. По думите му случаят няма отношение към религията, а представлява политически въпрос, който рискува да изолира България от вземането на ключови решения в Европейския съюз.

Бившият външен министър Ивайло Калфин също разкритикува действията на премиера. Според него България не налага вето, а настоява за изваждането на отделни имена от санкционния списък, но мотивите за това остават неясни.

„Много е опасно да се говори за православни семейства и кръстоносни походи. Разделянето днес на Европа на религиозни граници няма нищо общо с политическите реалности“, заяви Калфин. Той предупреди, че подобно говорене създава несигурност сред европейските партньори на страната. „Не действаме като Орбан, а търсим вътрешни дивиденти със странни аргументи“, добави той.

В защита на позицията на правителството застана президентът Илияна Йотова. Тя заяви, че приема аргументите на премиера Румен Радев срещу включването на патриарх Кирил в санкционния списък и не изключи възможността целият 21-ви пакет санкции да не бъде приет.

„Аз приемам неговите аргументи“, каза Йотова и предупреди, че темата е „силно преекспонирана“. Според нея не бива спорът да се пренася в религиозната сфера. „Трябва ли сега да пренесем спора за това дали Европа е срещу православието? Трябва ли да разделим вярващите хора тук, в България? Моят категоричен отговор е не“, заяви президентът. Тя подчерта още, че „гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото на останалите 26 държави“ и че страната има право да отстоява собствените си позиции в Европейския съюз. І БГНЕС