Настоящият премиер на Косово Албин Курти очаква да си осигури нов мандат на предстоящите парламентарните избори в Косово, които ще се проведат в неделя, 9 февруари.

Опозицията, която е силно разединена, сочи с пръст Курти заради икономическото състояние на страната, които смята за разочароващи. Курти обаче следва неотменно твърдата си политика спрямо Сърбия и това му печели популярност, особено сред по-младите поколения.

Министър-председателят е на власт от 2021 г., лидер е на партията „Самоопределение“. Неговото правителство се съсредоточи през последните месеци върху премахването на последните останали паралелни сръбски институции, финансирани от Белград, в населените предимно със сърби райони на Косово.

Банки, пощи, данъчни служби, издаване на сръбски регистрационни номера... всички те бяха закрити или възпрепятствани. Използването на сръбския динар, което преди беше толерирано, е забранено от 1 февруари 2024 г.

„Престъпните групи вече нямат и никога няма да имат никаква власт. Никога повече няма да има незаконни регистрационни номера“, каза Курти на митинг в Митровица.

Тези решения вероятно ще осигурят на Курти голяма победа: последните социологически проучвания дават на партията над 50% подкрепа, колкото и на предишните избори през 2021 г.

През април 1999 г., по време на натовската операция "Съюзна сила" срещу Югославия на диктатора Слободан Милошевич, Курти е арестуван и пребит от югославските сили. Прекарва месеци в няколко затвора. По-късно същата година е обвинен в „застрашаване на териториалната цялост на Югославия и заговор за извършване на вражеска дейност, свързана с тероризъм“. Осъден е на 15 години затвор. Белград е принуден да прекрати войната в Косово, а Курти е освободен на 7 декември 2001 г. след международен натиск над режима на Милошевич.

Годините на управление на Курти бяха белязани от напрежение със сръбското малцинство и сръбския президент Александър Вучич, особено след тоталния провал на преговорите, организирани от Европейския съюз през 2023 г.

През май същата година десетки миротворци от Мироопазващата мисия на НАТО /КФОР/ бяха ранени при сблъсъци със сърбите, които първо бойкотираха местните избори, а впоследствие отказаха да допуснат избраните албански кметове до общинските сгради.

През септември 2023 г. сръбска тежковъоръжена група навлезе в Северно Косово и се барикадира в манастир в село Банска. При престрелката загина един косовски полицай, а през следващите седмици бяха намерени редица укрития, пълни с оръжия. Косово определи нападението за терористичен акт и обвини властите в Сърбия, че пряко са участвали в организацията му. Отговорност пое бившият политик от "Сръбска листа", най-голямата партия на косовските сърби, Милан Радойчич, съюзник на президента Александър Вучич. Косовските власти искат неговото екстрадиране, но Белград отказва.

В края на ноември 2024 г. беше извършена нова атака в северния косовски град Зубин Поток. Експлозия повреди водния канал Ибър-Лепенац, който доставя вода на две въглищни електроцентрали в страната. Курти обвини отново Белград в тероризъм и заподозря руска намеса.

Тези събития никога не са разколебавали Курти в твърдата му политика спрямо Сърбия, дори ако това означава проблеми с международната общност, която го обвинява, че обръща гръб на диалога.

Още в средата на януари посолството на САЩ в Прищина изрази съжаление, че „продължаващите и некоординирани действия на косовското правителство за закриване на подкрепяните от Сърбия институции подкопават стремежа на Косово да се присъедини към евроатлантическата общност“.

Някои гласоподаватели, като 31-годишния Аднан Брахими, смятат, че политиката на Курти се отразява зле на Косово.

„Той вече не може да управлява успешно страната, скара ни с всички наши съюзници“, каза той пред АФП.

Други виждат в Курти символ на независимостта от Сърбия, обявена през 2008 г.

„Всички бивши премиери бяха слепи, когато Сърбия правеше каквото си поиска в районите с преобладаващо сръбско население“, заяви Бекир Байтики, 33-годишен учител от Прищина, който без колебание ще гласува за Курти.

Но за неговите критици и опозиционните партии Курти се е провалил на икономическия фронт. Косово продължава да бъде една от най-бедните държави в Европа, а от 2011 г. насам почти 12% от населението му е напуснало страната.

Кшавит Халити, кандидат на дясната Демократическа партия на Косово (ДПК) и един от най-яростните противници на Курти, обвини социалдемократите от „Самоопределение“, че „не са направили нищо полезно за страната“.

„Курти даде празни обещания“, каза Абдишику по време на предизборната кампания, твърдейки, че „на хората им е писнало от него“.

Според последните данни на Световната банка през 2024 г. равнището на бедност е 19,2%, а растежът се основава главно на потреблението и инвестициите в строителството, финансирани до голяма степен от диаспората. | БГНЕС