Пластмасата в Черно море: Невидимата заплаха, която стига до чинията ни

Преди месец водолази извадили от водите на пристанището във Варна тротинетки и дори пейки.

Замърсяването на Черно море с пластмаса се превръща в един от най-сериозните екологични проблеми по българското крайбрежие. Всеки ден над 3 тона пластмасови отпадъци попадат във водите на морето, главно пренесени от река Дунав и от крайбрежието вследствие на човешка дейност.

„Основният източник сме ние, хората“, заяви пред кореспондентът на БГНЕС от Варна Сабина Максимова, координатор в Обществения център за околна среда и устойчиво развитие. 

Рибарски мрежи, пластмасови опаковки, чаши и съдове попадат в морето, а с течение на времето и под въздействието на слънцето и вълните се разпадат на микропластмаси. Те се смесват с планктона, изяждат се от малки риби и оттам попадат в хранителната верига, достигайки в крайна сметка до човека.

Според Максимова пластмасата не е просто механично замърсяване. Тя съдържа над 16 000 различни химически вещества, които се отделят във водата и така застрашават здравето ни.

Рибарите също потвърждават, че пластмасовите отпадъци в морето стават все повече.

Пеньо – дългогодишен рибар, разказа как често вади найлонови торбички с въдицата си, а само преди месец водолази са извадили от водите на пристанището във Варна тротинетки и дори пейки.

„Тук е много мръсно. Всичко това се връща при нас, влияе и на рибата“, заяви рибарят.

Христо Ламбов, друг рибар, допълни, че много от едрия боклук идва от канализацията, която преминава през квартали без адекватна инфраструктура.

„Сто процента това влияе на рибата. Цялата Менделеева таблица е долу на дъното“, каза още Ламбов и продължи: Освен пластмаси, боя, нефтохимикали и тежки метали попадат в морето и замърсяват водата и организмите в нея.

Експерти припомнят, че пластмасовото замърсяване убива над 1 милион морски птици и над 100 хиляди морски бозайници всяка година по света.

В Черно море проблемът е особено остър, защото то е затворено и замърсяванията циркулират дълго време. Решението, според Сабина Максимова, започва от самите хора — ограничаване на употребата на еднократни пластмаси, отказ от ненужни опаковки и активен натиск върху индустрията и институциите за промяна в законодателството и контрола.

Докато пластмасата продължава да замърсява морето, тя неизбежно ще стига и до нашата чиния. Според последни изследвания в над 95% от пробите за кръв и урина при хора по цял свят вече се откриват следи от пластмасови замърсители.

Природозащитниците предупреждават, че промяната зависи от навиците на потребителите и от волята за ефективни мерки срещу тази дългосрочна и опасна заплаха. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон