Националният съвет на „Продължаваме промяната“ се събира в неделя, за да се опита да намери решение за излизане от кризата, която връхлетя партията и се опитва да я събори от политическата сцена. 

Вътрешнопартийната криза се задълбочава все повече и повече и с всеки изминал ден сякаш скандалите около ПП се увеличават. И въпреки, че ситуацията, която ескалира в последната седмица, е обект на множество оценки от страна на политолози, анализатори, журналисти и граждани, има много неизвестни, както и въпроси, които остават без отговор, защото за пореден път ставаме свидетели на един безспорен факт, който от години се наблюдава в българската политика – липсата на предвидимост. 

Седмицата започна с тежки обвинения за оказване на натиск и корупционни схеми, свързани с обществени поръчки, напускане на членове на партията с мотива, че промяната се е оказала подмяна. Междувременно Комисията за противодействие на корупцията (КПК) влезе в кабинета на заместник-кмета на Столична община Никола Барбутов, който в крайна сметка беше изведен с полиция за разпит, а впоследствие и задържан за постоянно в ареста. От страна на ръководството на партията излязоха с позицията, че „тече специална операция за овладяване на хора от ПП“, но един скандален запис, изпратен до медиите, накара един от лидерите на ПП – Кирил Петков, да „поеме политическа отговорност“, като обяви, че подава оставка като съпредседател на партията и като депутат. Гръмките му думи, обаче, се оказаха безпочвени, защото вместо заявление за прекратяване на неговия мандат като народен представител в 51-ото Народно събрание, се оказа, че Петков е подал молба за отпуск, което предизвика нова вълна от критики към него и партията. 

Как се появи „Продължаваме промяната“ 

Масовите протести срещу „модела Борисов – Гешев“ през 2020 г. сериозно разклатиха доверието в третото правителство на ГЕРБ. Поводът за недоволството на гражданите дойде след осветляването на това как служители на Национална служба за охрана (НСО) и институции защитават частния интерес, след като тогавашния лидер на „Да, България“ Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Димитър Найденов направиха опит да акостират края „Летния сарай“ на почетния председател на „Движението за права и свободи“ Ахмед Доган, но бяха спрени от охранители. Само два дни по-късно – на 9 юли 2020 г., прокуратурата, ръководена от главния прокурор Иван Гешев, влезе в президентската институция и арестува двама от съветниците на държавния глава Румен Радев – Пламен Узунов и Илия Милушев. Президентът определи безпрецедентните действия на прокуратурата като опит за преврат, а думите му „Мутри, вън!“ запалиха протестната искра, легитимирайки го като лидер на опозицията. Въпреки, че антиправителствените протести продължиха над 100 дни, а основните искания на протестиращите граждани бяха за оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, за прекратяване на корупцията и олигархичния модел на управление, както и за съдебна реформа, кабинетът „Борисов 3“ на практика не падна и остана на власт до идването на редовните парламентарни избори, които се проведоха на 4 април 2021 г. 

ГЕРБ-СДС печели изборите и стана първа политическа сила с 26,2%. В Народното събрание влезе и партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН), която бе втора политическа сила със 17,7%, а БСП стана трета с 15%. Невъзможността на нито една от парламентарно представените политически формации да състави правителство доведе до първото служебно правителство на президента Румен Радев. За служебен премиер бе назначен Стефан Янев, а постовете на ключови ресорни министри заеха Кирил Петков, който отговаряше за Министерството на икономиката и индустрията, Асен Василев стана служебен министър на финансите, Бойко Рашков – служебен министър на вътрешните работи, Николай Денков – служебен министър на образованието и науката. 

Въпреки, че основната функция на служебните кабинети е да гарантира провеждането на честни и прозрачни избори, служебният кабинет на Стефан Янев бе възприет от голяма част от обществото като такъв, който има за цел да демонтира „модела ГЕРБ – ДПС“, а Кирил Петков и Асен Василев бързо станаха разпознаваеми и в онзи период се радваха на голяма обществена подкрепа като служебни министри в първото правителство на Стефан Янев. 

Следващите предсрочни парламентарни избори, които се проведоха на 11 юли 2021 г., бяха спечелени от ИТН, но също не доведоха до съставянето на редовно правителство и на власт дойде вторият служебен кабинет на Стефан Янев, като в него не фигурираха Кирил Петков и Асен Василев. Бойко Рашков и Николай Денков, обаче, отново заеха постовете съответно на министър на вътрешните работи и на министър на образованието. 

Няма как да пренебрегнем и вярата на онези граждани, които смятаха, че млади и образовани хора като Кирил Петков и Асен Василев, завършили престижния Харвардски университет, разбиращи от икономика и финанси, могат да бъдат онези нови, истински спасители, носители на промяната, които имат капацитета да оправят държавата, да се борят със задкулисието и корупцията по високите етажи на властта. 

И така, макар и за кратко в политиката с участието им в първия служебен кабинет на Стефан Янев, амбициозните и радващи се на огромна популярност Петков и Василев решиха да направят свой политически проект и се превърнаха в новите лица на промяната, които се борят със „системните“ партии. Двамата обявяха намерението си на 19 септември 2021 г., а името на политическия им проект не бе никак изненадващо – „Продължаваме промяната“. Основният приоритет, който си поставиха, който и до днес остава като тяхна визитна картичка, е нулевата корупция. За да участват на парламентарните избори на 14 ноември същата година, които се проведоха заедно с президентския вот, те се явиха в коалиция с мандатоносители – „Волт“ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски. Петков и Василев продължиха да се ползват с подкрепата на президента Румен Радев, от своя страна те също го подкрепяха в битката му за спечелването на президентските избори. 

Голямата победа на ПП и формирането на кабинета „Петков“ 

Само два месеца след обявяването на политическия си проект и с изградена в рамките на 60 дни кампания, „Продължаваме промяната“ успя да спечели вота с 25,6% и стана първа политическа сила. ПП успя да формира и редовно правителство в коалиция с БСП, „Демократична България“ (ДБ) и ИТН. Начело на правителството на четворната коалиция очаквано застана Кирил Петков, а Асен Василев стана вицепремиер и финансов министър. Николай Денков оглави просветното министерство, а Бойко Рашков – МВР. Асена Сербезова пое поста на министър на здравеопазването, Даниел Лорер стана министър на иновациите и растежа. Николай Събев пое Министерство на транспорта и съобщенията. Останалите ресорни министерства бяха разпределени между БСП, ДБ и ИТН. 

Кабинетът „Петков“ управлява от 13 декември 2021 г. Войната на Русия в Украйна се отрази на отношенията в управляващата коалиция и докато ПП и ДБ демонстрираха постоянство в проевропейската си ориентация и твърда позиция, осъждайки руската агресия, то БСП и ИТН категорично се обявиха против България да изпраща на оръжие на Украйна. Началото на същинската политическата криза дойде на 8 юни 2022 г., когато от ИТН напуснаха управляващото мнозинство след спорове за бюджета и отправиха обвинения към премиера Петков за предателство във връзка с политиката му по отношение на Република Северна Македония. От своя страна Петков ги обвини в корупционни интереси и ги квалифицира като „троянски кон“ в коалицията. На 22 юни 2022 г. правителството падна след вот на недоверие, а на 2 август властта отиде в ръцете на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, начело с премиер Гълъб Донев. След още един неуспешен опит – този път на 48-ото НС да излъчи редовен кабинет, дойде и второто служебно правителство на Гълъб Донев. 

ПП и ДБ в коалиция и в сглобка с ГЕРБ  

ПП и ДБ обявяха през февруари 2023 г. намерението си да обединят усилия срещу ГЕРБ и ДПС. Друг мотив за влизането им в коалиция бе и мисълта да не се допуска разпиляване на гласовете на избирателите, тъй като двете политически формации имат сходни позиции по различни теми – и вътрешнополитически, и външнополитически. Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се яви на предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г. и стана втора политическа сила, а ГЕРБ-СДС отново бяха първи. Така в 49-ото НС, след проведени пет поредни парламентарни вота в рамките само на две години, се стигна и до т.нар. „сглобка“ между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, за да бъде преодоляна политическата криза в страната, както и да бъде пресечено едноличното управление на президента чрез служебните му кабинети. Като общ приоритет бе изведена необходимостта от съдебна реформа. Постигна се и споразумение за ротационно правителство с първи премиер Николай Денков от ПП-ДБ, който след 9 месеца управление да се ротира с Мария Габриел от ГЕРБ-СДС. „Сглобката“ управлява в периода от 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г., като до ротация така и не се стигна, тъй като двете формации не успяха да намерят консенсус относно разпределението на властта. По време на преговорите за ротацията двете коалиции си отправиха множество обвинения, свързани със саботаж на съдебната реформа, натиск за смени в службите за сигурност, задкулисие, хаотично управление. Стигна се и дотам, че Асен Василев нарече Мария Габриел „най-новото и най-красивото лице на мафията в България“, тъй като според него е действала под натиск, а Петков обяви, че е изгубил доверието си към нея, след като тя представи в президентската институция проектокабинет без да е получила съгласието на ПП-ДБ за него. 

ПП-ДБ отново в опозиция и против Борисов и Пеевски 

С провала на ротацията се стигна до нов служебен кабинет – този, оглавен от председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Предсрочните парламентарни избори за 50-ото Народно събрание се проведоха на 9 юни 2024 г., като заедно с тях се проведе и вотът за Европейски парламент (ЕП). На предсрочните избори ГЕРБ-СДС отново се утвърди като първа политическа сила, ПП-ДБ отчете сериозен спад и се позиционира на четвърто място, докато ДПС изненадващо се превърна във втора политическа сила, а проруската партия „Възраждане“ затвърди третото място. При изборите за членове на ЕП също бе отчетен сериозен спад за ПП-ДБ. 

Впоследствие, при разцеплението на ДПС, което се раздели на две фракции – лоялни на Доган и търсещи ново начало под лидерството на Делян Пеевски, ПП-ДБ отново стана втората по големина парламентарна група в 50-ото НС. 

Изключително фрагментиран и този парламент не успя да формира мнозинство, с което политическата криза се задълбочи още повече и страната продължи да се управлява от служебни кабинети. Главчев отново пое ролята на служебен премиер със заявката да бъдат проведени честни и прозрачни нови предсрочни парламентарни избори, а обвиненията от страна на ПП-ДБ към Главчев и министри в кабинета му, че са свързани с Пеевски и зависими от него не стихнаха. 

На провелия се на 27 октомври 2024 г. вот ПП-ДБ се позиционираха като втора политическа сила. Подписването на декларацията им за санитарен кордон около Делян Пеевски и партията му „ДПС-Ново начало“ бе условите им, за да участват изобщо в преговорен процес с останалите политически формации за съставянето на редовно правителство. На поканата за разговори с ПГ на ГЕРБ-СДС се отзоваха само от ДБ, докато от ПП категорично отказаха да водят разговори щом декларацията за санитарен кордон около Пеевски не е подписана. Продължилите няколко месеца преговори между ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“, ИТН и ДПС-ДПС в крайна сметка родиха правителството, начело с министър-председател Росен Желязков, което управлява и до този момент. 

В качеството си на опозиция от ПП-ДБ отправят многократко критики към кабинета „Желязков“ и управляващото мнозинство заради раздутия бюджет на държавата, забавянето на приемането на антикорупционните закони, които са необходими за получаването на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Продължават да валят и обвиненията за корупция, а след оттеглената подкрепа от страна на ДПС-ДПС – и за влияние на Пеевски върху правителството. 

Как се стигна до вътрешнопартийната криза в ПП 

И докато ПП обвиняват всички останали играчи на политическата сцена в корупция и зависимости, самите те попаднаха в корупционен скандал. 

В понеделник кметовете на районите „Люлин“ и „Младост“ – Георги Тодоров и Ивайло Кукурин, както и общинските съветници от групата на ПП-ДБ в Столичния общински съвет (СОС) Димитър Шалъфов и Драгомир Иванов пуснаха бомбата като обявиха на пресконференция, че напускат ПП заради оказван натиск за обществени поръчки. 

Това се случи ден след балотажа в столичния район „Искър“, който не мина без обвинения за купен и контролиран вот. На първи тур кандидатът на ПП-ДБ Ясен Русев водеше в резултата. На втори тур се случи обрат и кандидатът на ГЕРБ Петко Краев спечели изборите с 52,95%, а Ясен Русев получи подкрепата на 45,83% от избирателите в район „Искър“. 

След пресконференцията на кметовете на „Люлин“ и „Младост“ кметът на София Васил Терзиев незабавно обяви, че разпорежда вътрешен одит на всички обществени поръчки и договори в двата столични района. 

Същият ден лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев дадоха брифинг, на който отхвърлиха обвиненията и съобщиха, че партията започва вътрешно разследване за корупция. Двамата съпредседатели призоваха районните кметове да дадат цялата възможна информация на прокуратурата и на антикорупционната комисия с аргумента, че тези две институции няма да пожалят никого от ПП. Петков изтъкна като основен принцип на ПП нулевата толерантност към корупцията. 

След това всичко се случи много бързо. 

Рано сутринта във вторник антикорупционната комисия влезе в кабинета на заместник-кмета на София Никола Барбутов. Малко след 15 ч. той бе изведен от Столична община с полиция, за да бъде разпитан в КПК. 

Кметът на София обяви, че има съмнения и определи като странно как точно след балотажа в район „Искър“ се случва този низ от събития. Терзиев отбеляза, че има много процеси в държавата, които се случват извън тази община и на много по-високо ниво. 

Същият ден Изпълнителният съвет на ПП се събра, за да обсъди ситуацията с напусналите партията районни кметове и общински съветници и да вземе решение за следващите стъпки, които ще бъдат предприети. Проведе се и коалиционен съвет, след който стана ясно, че от ДБ са изразили своите притеснения и са поискали от ПП да предложат ясен план за съществена промяна в кадровата политика. 

От ПП съобщиха, че след направена проверка са установили, че районните кметове нито са се свързали с членовете на изпълнителния съвет, нито са постъпили сигнали за каквато и да било нередност в контролния съвет на партията. Петков заяви, че тече специална операция за завладяване на хората от ПП, както и че „моделът Пеевски“ е навсякъде“, но от ПП не могат да се оправдават с това. „Ние не вярваме, че има корупция в ПП. Но това, за да бъде доказано, трябва да бъде разследвано“, подчерта Василев. 

В края на деня стана ясно, че Никола Барбутов е задържан и е с повдигнати обвинения за вземане на подкупи и за участие в организирана престъпна група. Според обвинението на 17 юни т.г. Барбутов е обещал на кмета на район „Люлин“ Георги Тодоров парична сума, равняваща се на 6% от стойността на обществени поръчки. 

В сряда Барбутов подаде оставка от поста на заместник-кмет на Столична община с мотива, че не иска да блокира работата на администрацията. Кметът на София Васил Терзиев веднага я прие и назначи вътрешен одит на всички обществени поръчки, чийто възложител е зам.-кметът в направление „Европейски политики, международна дейност и туризъм“. 

По време на пленарния ден до определени медии бе изпратен и скандален запис от разговор между кмета на район „Люлин“ Георги Тодоров и заместник-кмета на София Никола Барбутов за това как се разпределят обществени поръчки в столицата. 

Последва изненадваща пресконференция, на която Кирил Петков се появи сам и обяви, че подава оставка като съпредседател на ПП и като депутат от партията, за да понесе политическата отговорност и начело на ПП остава Асен Василев. Петков отрече някой от Изпълнителния съвет на ПП да е бил запознат с разговора между Барбутов и Тодоров и отново увери, че принципът за нулева толерантност към корупцията е отстояван през цялото време. 

В четвъртък магистратите уважиха искането на прокуратурата и Никола Барбутов бе оставен за постоянно в ареста. 

През изминалите дни и други членове на ПП напуснаха партията. Многократно бе припомнено и че това не е първият запис, свързан с ПП, в който се говори за опити за влияние и участие в корупционни схеми. 

Засега от ПП-ДБ са категорични, че коалицията няма да се разцепи. 

Какво в действителност ще се случи, предстои да разберем.IБГНЕС

*******

Христина Владимирова, парламентарен репортер в Агенция БГНЕС