Сега е ясно и видимо за всички с просто око - протестната енергия в Сърбия не е намаляла. Нито сплашванията, нито побоите, нито арестите работят и няма възможност правителството на Александър Вучич да си върне властта, която имаше. Напротив - всичко показва, че спадът в рейтингите на разклатените прогресисти /привържениците на Вучич, бел.ред./ще продължи, което гарантира по-нататъшно задълбочаване на кризата.

Колко дълго ще продължи агонията и колко болезнена ни очаква развръзката обаче, не знаем дори след Видовданското събиране по призив на студентите, чийто брой надмина всички очаквания. Изразявайки готовността си да се противопоставят на полицейските действия за разпръскване на събирането, гражданите показаха колко непоносим е животът за тях в страна, залята от лъжи и престъпност. Никакво „играене на играта“ не помага, борбата продължава. Събудената най-жизнена част от обществото не може да бъде победена с насилие и измами.

Едната страна на предстоящия сблъсък е ясна и добре позната: няма изненада във факта, че правителството не обеща да организира предсрочни парламентарни избори след протестите. Получихме само повторения на твърдението, че студентското искане няма да бъде изпълнено, напълно в съответствие с по-ранните преобладаващи оценки, че Вучич просто не трябва да ходи на избори в този момент дори при съществуващите, напълно недемократични условия. Ето защо, в края на краищата, студентите му дадоха прякора „Страхливец“, от който той трудно ще се отърве.

Също толкова немислима е възможността да се реши който и да е от проблемите, които му се трупат – от пробуденото общество, през изтичането на информация за корупция и престъпност, до нарастващия брой причини за загуба на доверие в собствените му сътрудници. В такива условия засилването на репресиите с все по-брутална пропаганда изглежда неизбежно.

А кой е от другата страна, с какви ресурси разполагат и какви методи ще използват?

Масовостта на събирането в средата на лятото и след седем месеца борба показва, че студентите все още са най-влиятелният фактор на политическата сцена, а оттеглянето им в предварително определен период и посланието към гражданите, че имат „зелена светлина“ да продължат до свобода, показва, че не са готови да носят цялата борба на гърба си. Но те не се отказват от ключовата си роля: обявиха правителството за нелегитимно, а като цел на бунта си отбелязаха връщането на държавата в ръцете на народа.

В следващите дни ще има дискусия за това какво постигнаха в неделя с решението да изберат хора като, да речем, Мило Ломпар за лектори на срещата, само няколко дни след като той промотира книгата на осъдения военнопрестъпник Радован Караджич, всичко това в присъствието на Лука Караджич, който беше осъден на две години затвор за - прегазване на студентка. Дали стратегически изтръгнаха т. нар. „национална карта“ от ръцете на Вучич, без да се отказват от намерението си да бъдат фактор за сближаване на хора с различни идеологически ориентации? Или ще надделее налагането на национална митомания, с ефект на пасивизиране на гражданската част на недоволна Сърбия?

И може би все пак най-важният елемент от програмата, която подготвиха за Видовданското събиране, беше речта на ректора на Белградския университет Владан Джокич? С реторика, далеч от всички истории за „сръбски интегрализъм“ и вековни стремежи, съдейки по изследването на „Нова сръбска политическа мисъл“, Джокич с основание получава толкова много обиди от представители на правителството и неговите пропагандни съучастници: данните, получени от телефонно проучване, проведено върху представителна извадка в началото на юни, казват, а именно, че той е оценен по-добре от гражданите, отколкото отдавна безспорния и сега залязващ Вучич.

В края на краищата изборите не са утре и все още ще има много време за учене, промени, споразумения и подготовки. Точно както ще има арести, натиск, преследване, преследвания и всякакви злоупотреби и манипулации от страна на властите, решени някак си да издържат до края на доходоносния проект за Експо 2027. Или поне да се опитат да го направят с всички средства. I БГНЕС

-----------------

Анализ на Вера Диданович в "Радар"