На 1 юли за последен път отбелязваме годишнината от въвеждането на валутния борд в България, след като на 1 януари 2026 г. се очаква да влезем в еврозоната, с което окончателно ще завършим процеса на евроинтеграция на България, предаде репортер на БГНЕС.

Точно преди 28 години на днешната дата (1 юли 1997 г.) курсът на българския лев беше обвързан с германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро – спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).

Валутният борд в продължение на 28 години гарантира финансовата стабилност в България и е един от факторите, съдействащи за нейния икономически растеж. 28 години българските граждани не познават тежки кризи, с каквито бяха изпъстрени първите седем години на прехода от 1990 до 1997 г. Най-тежката от тях, която фактически стана причина за преминаването към валутния борд, стана т.нар. „Виденова зима“ от 1996-1997 г.

Проблемите в страната се задълбочават от стремежа на правителството на БСП с премиер Жан Виденов едновременно да запази работните места, да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Всички тези фактори довеждат до икономическа криза, галопираща инфлация, ежедневно обезценяване на лева до степен хората да получават заплати от 5 долара. Тази политика изкарва хиляди протестиращи по улиците на България и води до падане на правителството на Виденов.

Поради неспособността на България да управлява своите публични финанси още от края на 1996 г. започват преговори с Международния валутен фонд за отпускане на заеми. Последният е готов да го направи, но при условие, че в страната бъде въведен паричен съвет, познат повече у нас като валутен борд. Преговорите за него са приключени успешно от служебното правителство с премиер Стефан Софиянски през пролетта на 1997 г. Паричният съвет осигурява необходимата за икономиката ценова стабилност.

Особеност на българския валутен борд е, че той осигурява покритие на банкноти, монети и депозити (депозита на правителството и резервите на търговските банки). Основното правило на този режим е ограничаването размера на емисията на резервни пари до този на притежаваните чуждестранни валутни резерви.

Всъщност бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата. Точно това променя бордът – дава независимост на БНБ, не допуска централната банка да предоставя кредити на правителството и дава много ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – само ако банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при спазване на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение.

Валутният борд е една от най-успешните политики през последните 35 години. Фактически левът е обвързан с еврото, но ние не можем да се възползваме от всички възможности, които ни предоставя единната европейска валута. Така че е настъпило времето България да направи следващата крачка и да премине към еврото. І БГНЕС