Конституционният съд обяви за противоконституционно задължаването на Министерския съвет да внесе законопроект за ратифициране на присъединяването на България към Устава на Съвета за мира – нова международна инициатива на САЩ.

Решението е взето по конституционно дело №7/2026 г., образувано по искане на самия Министерски съвет. Докладчик по делото е съдия Галина Тонева.

В решението си Конституционният съд стъпва на своята трайно установена практика, според която Народното събрание не може неограничено да се намесва в сферите на държавното управление и да изземва функциите на други органи.

Основните аргументи на съда са, че с оспореното решение парламентът е излязъл извън пределите на собствената си компетентност, като депутатите са задължили МС и министъра на външните работи да приемат актове, които не произтичат от Конституцията и Закона за международните договори на Република България. 

Според магистратите правомощието на парламента да ратифицира международни договори не означава, че той може да принуждава правителството кога и дали изобщо да инициира процедурата по внасяне на законопроекта за тази ратификация. Решението за стартиране на процеса принадлежи изцяло на изпълнителната власт.

БГНЕС припомня, че спорът около присъединяването на България към Устава на Съвета за мира се превърна в една от най-сериозните институционални конфронтации между Народното събрание и Министерския съвет през 2026 г.

Съветът за мира бе обявен в началото на годината като нов международен формат по инициатива на президента на САЩ Доналд Тръмп с амбицията да се превърне в глобална платформа за политически диалог, предотвратяване на конфликти и координация между държавите по въпросите на международната сигурност. България бе сред страните, към които бе отправена покана да се включат като държави-основателки на инициативата.

На 13 март 2026 г. Народното събрание прие решение, с което задължи Министерския съвет и министъра на външните работи да предприемат необходимите действия за присъединяването на България към Устава на Съвета за мира и да внесат в парламента законопроект за неговата ратификация.

Решението предизвика незабавна реакция от страна на служебното правителство на Андрей Гюров. Министерският съвет определи акта като безпрецедентна намеса на законодателната власт в правомощията на изпълнителната власт в сферата на външната политика и международните договори. Кабинетът отказа да изпълни решението и сезира Конституционния съд с искане то да бъде обявено за противоконституционно.

Случаят предизвика и остри политически спорове. Поддръжниците на парламентарното решение настояваха, че България трябва да се включи сред основателите на новата международна структура и да не пропуска възможността да участва във формирането на нейните правила и механизми. Опонентите обаче предупредиха, че парламентът не може да задължава правителството да предприема конкретни действия по международни договори, тъй като това би нарушило принципа на разделение на властите.  IБГНЕС