Стефан Стоянов: Гърция успешно използва международните организации в политиката си спрямо РСМ

Гръцката дипломация има изключително добри постижения да използва най-авторитетни международни организации за решаването на проблемите на двустранните отношения. Такъв е и случаят, когато говорим за отношенията на Атина със Скопие.

Това заяви в интервю за БГНЕС Стефан Стоянов, бивш посланик на България в Гърция в периода 2002-2006 г. и депутат в VII ВНС (1990-1991 г.).

„По важните въпроси трябва да има ясна външнополитическа стратегия, трябва да има план за способите и методите за постигането на конкретни тактически резултати. Трябва добре да познаваме другата страна, да използваме различни средства за опознаване, които са от компетенцията на разузнавателните служби и дипломацията. Трябва да набелязваме потенциални партньори, с които ние можем да си сътрудничим по тези въпроси, както е в случая с отношенията ни с РС Македония. Също така трябва да знаем и кои са партньорите на другата страна и какви проблеми и предимства има всеки един от тях. Ако нямаме всичко това, трябва да сме изключително внимателни и да не взимаме отношение по всички текущи събития. Това е често използван прийом в дипломацията – някои факти да не се коментират “, каза посланик Стоянов.

Той сравни политиката на Гърция и България по отношение на РС Македония. Според него сравнението не е в наша полза. Посланик Стоянов даде и следния пример, за да онагледи своята позиция. „Още от първия момент, когато имаше проблем между Гърция и тогавашната Република Македония, гръцката държава привлече един много важен партньор – ООН. Генералният секретар на ООН изпрати свой специален пратеник – първо беше Сайръс Ванс, а след това Матю Нимиц – за урегулиране на отношенията. Т.е. Атина успя да въвлече трета страна, в случая такава представителна организация като ООН, която призна, че съществува проблем. В редица случаи това, което ние наричаме проблем между нас и РС Македония, остава само наше твърдение. Нито нашите международни партньори, нито някоя друга трета страна приема, че има проблем“, посочи посланик Стоянов.

Той обърна внимание и на факта, че не винаги двустранните отношения са само между нас и в случая РС Македония. „Не живеем изолирано от останалия свят. Има редица други международни партньори, които имат едни или други интереси. И когато искаме да решим едни или друг двустранен проблем с РС Македония, ние трябва да се съобразяваме с това“, заяви дипломатът. „Показателен е следният пример за погрешен тактически ход. През септември 2020 г. българското правителство представи пред Съвета на Европейския съюз официален Меморандум за отношенията между България и РС Македония. В този меморандум се обясняваше подробно, как българският език има 6 регионални писмени норми и „официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език“. В текста се споменава и за процес, основан на диалект.

Горното, от научна гледна точка, е формулирано по най-добрия начин. Но тук става дума не за наука, става дума за политика. Не са отчетени някои фактори. Например, по това време ръководител на отдела за Европа и Евразия в Държавния департамент на САЩ е посланик Филип Рикър. Посланик Рикър е помощник държавен секретар (т.е. заместник-министър на външните работи). Под негово ръководство в отдела за Европа и Евразия работят близо 12 000 души. Там се формира политиката на САЩ за този регион. Биографията на посланик Рикър е публикувана на сайта на Държавния департамент. Там пише, че посланик Рикър владее немски, италиански и … македонски език. Няколко седмици след представянето на Меморандума на България в ЕС се случи следното: Държавният департамент на САЩ изпрати писмо за подкрепа на правителството на РС Македония.“

Той е категоричен, че България трябва да търси партньори при решаването на двустранните проблеми така, както правят и Гърция, и Турция. „Понякога партньор може да се окаже съвсем далечна държава. Това още веднъж показва, че няма изолирани двустранни отношения. В България трябва да отделяме повече внимание на това“.

Той смята, че България няма „солидна стратегия“ по отношение на РС Македония, и това се вижда най-вече при противоречивите изказвания на отделните политици, включително на народни представителите и министри.

Според него сравнението с гръцката политика не може да се направи и поради това, че 51% от територията на географската област Македония се намират в Гърция, докато в България се намира само 10%. „Това е една от съществените разлики между нас и Гърция. Не можем да сравняваме и българските с гръцките инвестиции в РС Македония. Атина има значителни инвестиции в много важни сектори на икономиката на РС Македония“, отбеляза той.

Посланик Стоянов акцентира върху успехите на Гърция да използва международните институции за реализацията на своята политика. „Гръцката дипломация има изключително добри постижения да използва най-авторитетни международни институции за решаването на проблеми на двустранни отношения. Например, когато бях в Гърция не съм чул нищо официално за затварянето на нашите ядрени реактори в АЕЦ „Козлодуй“, но имам информация, че част от натиска, който ни е оказван от други държави и институции на ЕС е резултат от пряко въздействие от страна на Гърция.“

Той смята, че острата гръцка реакция след полагането на клетвата на президента на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова е била най-вероятно съгласувана и с други партньори и съюзници. „Гърция най-вероятно ще изтъргува това, което прави с други партньори и съюзници. Ние дали имаме този усет и дали ще изтъргуваме част от това, което правим с нашите партньори, или за пореден път ще се потопим в това да съдействаме на Гърция да реализира собствената си политика“, подчерта дипломатът.

„Най-важен е резултатът. Какво точно искаме да постигнем? Постигането на определени цели е по-важно от емоционалните декларации, предназначени за вътрешна употреба“, категоричен е посланик Стефан Стоянов. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон
Рекламна кампания