България има ясна позиция по дизайна на националната страна на бъдещата евро монета и към момента няма основание тя да бъде променяна. Това заяви членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански по повод възражение от държава членка на Европейския съюз срещу надписа „българската азбука“.

„Има някакво възражение на една от страните към Съвета на Европейския съюз, но това не е финалът на процедурата. Не бива да влияeм на този процес“, посочи пред БНТ Каримански.

Той подчерта, че съществуват достатъчно исторически доказателства за българския произход на кирилицата.

„В много извори кирилицата се споменава като българската азбука. Тя е създадена в Плиска, утвърдена е в Преславската школа и оттам тръгва нейното разпространение. Не виждам никакъв проблем и абсолютно подкрепям това монетата да остане с надписа „българската азбука“, каза Каримански.

По думите му България трябва да защити приноса си към европейската и световната култура.

„Ако наистина искаме да защитим това, което България е дала на света, трябва да защитим българската азбука“, заяви той.

Каримански коментира и започналата срещу България процедура на Европейската комисия за прекомерен дефицит, като подчерта, че тя е сериозен сигнал за необходимостта от по-строга финансова дисциплина.

„Процедурата по свръхдефицит е болезнено нещо за всяка една страна. Правителството трябва да предложи мерки за намаляване на дефицита и те да бъдат приети като стратегия от Европейската комисия“, каза той.

Според него основният проблем се крие в рязкото нарастване на публичните разходи през последните години.

„Разходите в публичния сектор се увеличиха несъразмерно спрямо ръста на икономиката, инфлацията и реалния ефект за гражданите. Това доведе до структурни проблеми във фискалната политика“, посочи Каримански.

Той отбеляза, че България трябва да насочи усилията си към ограничаване на разходите и към създаване на по-качествени приходи чрез развитие на конкурентоспособно производство.

„Растежът на икономиката идва основно от потреблението. Трябва да обърнем нещата така, че България да произвежда повече и по-конкурентоспособно. Качествените приходи в хазната ще дойдат именно от производството“, заяви членът на УС на БНБ.

Каримански беше категоричен, че процедурата за прекомерен дефицит не създава риск за банковата система.

„Няма никаква връзка между свръхдефицита и стабилността на банките. Те са свръхликвидни, добре капитализирани и капиталовата им адекватност е една от най-високите в Европейския съюз и в еврозоната“, подчерта той. І БГНЕС