Кратката, но изключително ефективна американска операция във Венецуела беше смела акция във всяко отношение. От военна гледна точка залавянето на Мадуро в собствената му резиденция представлява забележително постижение. Тръмп и началникът на Генералния щаб на САЩ имаха основание да подчертаят на пресконференцията си във Флорида, че нито една друга държава в света не би могла да осъществи подобна операция. Очевидното им облекчение, че няма загинали американски военнослужещи, показва ясно, че са били напълно наясно с оперативния риск.

От политическа гледна точка свалянето на действащ президент е още по-голямо начинание, особено за политик като Тръмп, който в миналото остро се противопоставяше на смяната на режими. Сега той дори заявява намерение Съединените щати да поемат управлението на Венецуела, макар и за неопределен преходен период. Американската история обаче изобилства от неуспешни опити от подобен тип.

Само часове след падането на Мадуро остава напълно неясно как Тръмп възнамерява да наложи този свой план на практика. Телефонен разговор на държавния му секретар с новия президент в Каракас със сигурност няма да е достатъчен, за да бъде изтласкан режимът от властта, тъй като той все още разполага с позиции в страната.

Възможността за изпращане на сухопътни войски остава отворена, като по този въпрос Тръмп умишлено запази неясна позиция. Той добре знае как биха реагирали значителни части от движението MAGA. Фактът, че не смята опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо за подходяща да поеме управлението, също не подсказва наличие на добре обмислен план в Белия дом за бъдещето на Венецуела.

Въпреки всичко случилото се очевидно представляваше, от гледна точка на Тръмп, необходима демонстрация на американска мощ. Наркотиците, петролът и престъпните групировки изиграха съществена роля в подхода му към Мадуро. В Европа обаче и до днес се подценява колко силно президентът и администрацията му са водени от усещането, че през последните години САЩ са били възприемани по света като отслабена сила.

Това важи с особена сила за т.нар. „заден двор“ на световната суперсила. Възраждането на доктрината „Монро“ от XIX век може да изглежда странно за мнозина европейци, но Тръмп далеч не е първият президент, който се опитва да наложи претенциите на САЩ за доминация в Латинска Америка със сила. Става дума и за ясно послание към Китай, Русия и Иран, които си сътрудничеха с режима на Мадуро.

Мадуро не заслужава сълзи. Той беше деспот, който разори Венецуела, манипулираше избори и носи отговорност за тежки нарушения на правата на човека. Дори Европейският съюз не признаваше неговото управление. Режимът прогони милиони венецуелци от страната, много от които достигнаха до Европа, включително през Испания. В този смисъл и за ЕС би било в интерес Венецуела наистина да се превърне в свободна и просперираща държава, както обещава Тръмп. | БГНЕС

-------------

Анализ на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“