И най-великите понякога не успяват. В един момент пред Лионел Меси беше надвиснала опасността да не донесе нито един трофей на Аржентина, което щеше да е голям провал за престижната му кариера. 

Нападателят беше в серия от загубени финали след този на Световното 2014 и сребърните медали от Копа Америка през 2015 и 2016. Въпросното поражение преди 10 години доведе до отказването на Меси от международния футбол, а финалът на континенталния турнир се проведе стадион "МетЛайф" в Ню Йорк – съоръжението, което прие и мача за трофея на Мондиал 2026.

За Лео каквото и да се напише или каже ще е малко. Той успя да смълчи и най-шумните си критици в десетилетието между финалите в Ню Йорк. Освен, че натрупа рекордните 8 „Златни топки“ – Меси продължи завета на Марадона и спечели два пъти Копа Америка, а през 2022 г. изкачи абсолютния футболен връх. 

Още по терените в Катар мнозина очакваха, че Меси ще обяви окончателното си оттегляне от Аржентина, но липсата на напрежение от европейския футбол му се отрази добре. С по-малко игрово време в САЩ Лео успя да се съхрани и се бори с вечния си съперник Кристиано Роналдо на Мондиал 2026. 

Пред Аржентина и Португалия имаше различни сценарии, които да изправят Меси и Роналдо един срещу друг, но феновете така и не видяха мечтания последен танц на двамата футболни великани. 

В 104-тия рекорден мач на Световното в САЩ всички бяха затаили дъх, защото се откри друго пряко съперничество, което се очакваше с огромно нетърпение – Лео срещу Ламин. 

Двамата имаха съвсем различни кампании на Мондиал 2026. Меси неочаквано остана основният фактор в състава на Скалони и до последно беше в битка за Златната обувка с 8 гола. Ямал пък беше критикуван от най-крайните фенове, които на няколко пъти оспорваха наградите за Играч на мача за испанеца в течение на турнира. 

Място за критики към Ламин във финала обаче нямаше. Испанецът беше двигателят в предни позиции преди почивката за Испания, докато Меси беше сред най-невзрачните на терена. От титулярите на Аржентина само Хулиан Алварес имаше по-малко докосвания до топката за 45 минути. 

По всичко изглежда, че и след втория финал в Ню Йорк Меси ще се откаже, но този път завинаги. Последното му Световно премина през редица скандали и на няколко пъти съдии бяха обвинявани в двоен стандарт в полза на Лео. В други случаи съдбата намигаше на Аржентина като в полуфинала с Англия. По-болезнено от това да загубиш на полуфинала обаче е само загубата във финала. 

Не всяка приказка завършва с щастлив край. Понякога най-великите си тръгват след поражение. Това обаче не променя величието им. Меси не успя да напусне световната сцена като световен шампион, но си тръгва като футболиста, който беляза цяло поколение. И може би точно затова стадионът в Ню Йорк не изпрати просто капитана на Аржентина – изпрати края на една футболна епоха.

-------------------

Кристиан Гърев, спортен отдел на БГНЕС