Солната мина Величка е една от най-известните подземни забележителности в света. Намира се на около 15 км югоизточно от Краков в Полша и е сред първите обекти, включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1978 г.

Добивът на някогашното „бяло злато“ е преустановен само преди няколко десетилетия. И ако в миналото заради солта са се водили войни, днес Величка е магнит за туристи от цял свят, разказва репортер на БГНЕС.

Слизаме под земната повърхност по 380 стъпала към плетеница от галерии и огромен лабиринт издълбан от сол, за чието укрепване са отишли няколко полски гори. Първата галерия на ниво 1, до което туристите имат достъп на 64 метъра под земята, е с изваяна от сол скулптура на Николай Коперник, открита по случай 500-годишнината от рождението на великия учен. 

Задължително условие при влизането в мината е да бъдете придружен от екскурзовод, което за любителите на самостоятелно организираните турове се оказва приятна изненада.

Мината е на 9 нива, но обикновените посетите имат достъп до 3 от тях, за чието обхождане се изискват около 2 астрономически часа. Миньорският път се движи паралелно на туристическия.  

Във Величка е копано повече от 700 години, но още с началото на обиколката става ясно, че сол се е добивала още през периода на неолита. От същата епоха произхождат и най-старите известни инструменти за добив на сол в Централна Европа, открити в село Барич, близо до Величка. 

През XIII век, по време на изкопаването на един от солените кладенци, случайно били открити първите късове каменна сол. Това откритие на ценната суровина се оказало истинска революция. То направило възможен добива на сол чрез минни методи, като още през втората половина на XIII век бил прокопан първият вертикален минен ствол, водещ към подземните залежи.

Най-впечатляващият обект в мината за мнозина е параклисът „Св. Кинга“ – огромна подземна църква, изсечена почти изцяло в сол, включително олтарът, полилеите и релефите, които представят библейски сцени. Всичко от „Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи, Рождеството, Разпятието – всичко е изсечено от сол. 

Според преданието, параклисът за покровителската на миньорите е създаден от трима миньори-скулптори – Йозеф Марковски, Томаш Марковски и Антони Виродек. В действителност обаче в неговото изграждане са участвали много повече творци, тъй като всяко ново поколение миньори е допринасяло с нови произведения и художествени елементи.

Галерията „Михаловице“ е една от най-големите подземни камери в солната мина. Именно през нея е преминавал първият туристически маршрут, създаден в началото на XIX век. Първите посетители слизали по величественото стълбище, осветено от свещи, под съпровода на миньорски оркестър.

В камерата „Спалоне“ посетителите могат да усетят колко рискована и изпълнена с опасности е била професията на миньора. Скулптури от сол изобразяват прегърбени и облечени във влажни дрехи миньори, така наречените „покаяници“, които се придвижвали из подземните коридори с много важна мисия – да изгарят натрупания метан преди концентрацията му да достигне опасни нива и да предизвика експлозия. 

Подземните езера пък са със соленост между 20 и 32% и са дори по-солени от Мъртво море.

В края на обиколката, преди вместо да поемем обратно по 380 стъпала към повърхността, ни среща новината, че ще се качим на автентичен миньорски асансьор. Величка обаче поднася още една любопитна подробност. Камерата „Станислав Сташиц“ е използвана за необичайни събития, включително полет с балон с горещ въздух и бънджи скокове под земята. Благодарение на тези прояви залата е намерила място в Книгата на рекордите на Гинес. | БГНЕС