На пръв поглед, нищо необичайно не се случва по време на конференция на ООН за правата на човека в Женева през февруари 2023 г. В залата на елегантния дворец Уилсън представители от различни страни обсъждат доклад за положението с човешките права в Китай, включително преследването на уйгури и тибетци. Но зад кулисите се разиграва сцена, която изглежда като директна илюстрация на това, което докладът осъжда – тормоз и наблюдение над критици на режима, дори извън границите на Китай.

Тибетската активистка Тинлей Чуки, ръководител на Женевския офис на тибетското правителство в изгнание, първоначално с усмивка позира за снимка с непознат китаец. Само минути по-късно мъжът – Ма Уън-чун, президент на регистрирана в Будапеща китайска асоциация – започва да снима цялата тибетска делегация без тяхното съгласие. След намеса на служител на ООН снимките са изтрити, но Ма продължава да ги следва и снима на улицата. Случаят е официално докладван, а разследване на ООН е стартирано. Според говорителката на Върховния комисар по правата на човека, поведението на Ма е оценено като неприемливо, но не са предприети по-нататъшни действия.

Ма твърди, че всичко е недоразумение, а той самият е малцинствен мюсюлманин, дошъл като обикновен посетител. Експерти обаче твърдят, че случаят е типичен за китайските опити да идентифицират и сплашват опозиционно настроени представители на диаспората. Според изследване на Базелския университет от 2024 г., тибетски активисти по света редовно са следени от свързани с Китай лица, а снимковият материал често се използва за натиск върху семействата им в родината. Унгарският антрополог Пъл Нийри също смята, че подобно поведение е насочено повече към сплашване, отколкото към събиране на разузнавателна информация.

Ма Уън-чун е част от мрежата на т.нар. Обединен фронт – структура на Китайската комунистическа партия, която координира връзките с китайската диаспора по света. Целта е не само културна дипломация, но и следене, и неутрализиране на критични гласове. В Унгария, където Ма живее от 2013 г., той ръководи Сино-европейската асоциация за култура, изкуство и спорт. Участвал е в културни събития с подкрепата на унгарски политици, включително бившия министър Золтан Балог и външния министър Петер Сиярто. През 2017 г. Ма е назначен за “връзка за консулска защита” към китайското посолство в Будапеща – неофициална роля, сходна с тази на почетен консул, по негови думи.

Ма е сред приблизително 2700 китайски граждани, които са се установили в Унгария благодарение на т.нар. "златна виза" – програма за инвестиционно пребиваване, функционирала между 2013 и 2017 г. Чрез закупуване на държавни облигации за поне 300 000 евро, кандидатите получаваха постоянно пребиваване в Унгария и свободен достъп до Шенгенското пространство. Програмата бе прекратена след критики за липса на прозрачност и потенциални рискове за сигурността.

Разследването е част от глобален проект, координиран от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) под името „China Targets“. В него участват 42 медии от целия свят, включително и унгарската Direkt36. Екипът е събрал над 100 свидетелства от китайски дисиденти по света, жертви на заплахи, следене, онлайн атаки и дори физически тормоз. Част от тях са споделили, че семействата им в Китай са били обект на посещения от полицията след тяхно участие в протести в чужбина. В някои случаи роднини са били принуждавани да окажат натиск върху активистите.

Китайските власти отричат да извършват подобни дейности. Говорител на китайското посолство във Вашингтон нарече обвиненията „клевета, изфабрикувана от малка група държави и организации“. Според експерти обаче, политиката на председателя Си Дзинпин от 2012 г. насам показва целенасочена стратегия за разширяване на контрола на партията както вътре в страната, така и сред китайците в чужбина. | БГНЕС