Регионални и международни играчи възстановяваха връзките си със сирийското правителство с убеждението, че конфликтът до голяма степен е приключил, а сирийски и руски войски от време на време нанасяха удари по контролирани от бунтовниците райони в северозападната част на страната. 

Блогъри-пътешественици редовно бяха канени на пътувания до Дамаск, Алепо и други региони, за да популяризират туризма, докато основната грижа на правителството беше зачестилите израелски удари по позиции и съоръжения на иранската и ливанската Хизбула в страната. 

Цялото това грижливо планирано относително спокойствие се срина, когато правителствената армия за една седмица предаде без бой всички големи сирийски градове, включително Дамаск. Въпреки че бунтовниците водиха ожесточени сражения с правителствените сили и срещнаха съпротива в някои райони, тяхното настъпление беше сравнително безпроблемно. В тази връзка почти всички експерти се питат: каква е причината за толкова бързия разпад на сирийската армия? Забележително е, че бунтовниците започнаха настъплението си в Северна Сирия в същия ден, в който влезе в сила крехко примирие между Хизбула и Израел. 

„В началото на войната т.нар. правителствени сили бяха разнородна коалиция, която включваше армията, разширени части за сигурност, които набираха допълнителни бойци, помощни сили, Хизбула, чуждестранни проирански милиции, съветници от [Корпуса на гвардейците на ислямската революция] и руска авиация. Днес тази коалиция вече не съществува. Това вероятно обяснява неспособността на режима да се противопостави на настъпващите опозиционни сили“, предполага Арменак Токмаджан, гостуващ сътрудник в близкоизточния център „Карнеги Малкълм Х. Кер“ в Бейрут. На този фон бунтовническите сили, особено тези, ръководени от „Хаят Тахрир аш Шам“ (ХТШ), изглежда са успели да обединят някои съперничещи си бунтовнически групи, както и дезертьори от сирийската армия, чуждестранни ислямистки бойци и бунтовници, които може да не споделят идеологията на ХТШ. 

ХТШ е в състояние лесно да се сдобие с основни оръжия, тъй като в продължение на години Сирия получава оръжие от Турция и някои арабски държави, които с подкрепата на САЩ първоначално се опитват да подкрепят бунтовниците, които се противопоставят на правителството на Асад. Според Токмаджан всичко това се е случило в момент, когато сирийското правителство и неговите съюзници са се надявали, че споразуменията, постигнати в казахстанската столица Астана с подкрепата на Русия, Иран и Турция, ще останат в сила. Под егидата на ООН споразуменията, които се състояха от непреки преговори между някои бунтовнически групи и правителството, имаха за цел да постигнат политическо решение чрез деескалация. Някои ги критикуваха като едностранчиви, тъй като правителството многократно беше обвинявано в нарушаване на условията, но изразиха надежда, че преговорите ще продължат: „Те бяха погрешни В действителност нещата бяха прости: режимът нямаше необходимите бойни способности, а освен това получаваше минимална подкрепа от съюзниците си. Сривът на армията е отражение на по-широкия срив на сирийските държавни институции“, заяви Джихад Язиги, главен редактор на Syria Report. 

Дългогодишната икономическа криза в Сирия, засилените репресии и продължаващата нестабилност може да са допринесли за общия спад на морала и организацията в контролираните от правителството райони. „В регионите, контролирани от режима, съществува силна убеденост, че ситуацията не само не се подобрява, но и няма изгледи за подобрение. Очевидно е, че спадът на морала в армията е ясно видим и разбираем за всеки, който следи ситуацията в Сирия“, казва Язиги. 

Хайко Вимен, директор на проекта „Ирак, Сирия и Ливан“ в Crisis Group, смята, че сирийската армия може да не е била подготвена за вида „война и иновации“, които бунтовниците използват: „Конвенционалните армии, които не са свикнали с това, когато се сблъскат с него, в началото ще се почувстват много зле.“

Във връзка с това си позволяваме да предположим, че в случая не става въпрос основно за техническото оборудване на армията и нейния морал, а за масовия саботаж на режима на Асад от страна на армията и силите за сигурност. Той просто беше „предаден“ и причините в този случай трябва да се търсят в комбинация от фактори, като се започне от прякото подкупване на главното военно ръководство, умората на елита от диктата на семейство Асад и най-важното - преразпределението на икономическите лостове за управление на страната и финансовите потоци от клана на съпругата на Асад Асма в полза на техните лоялисти. Този процес започна преди около година, в резултат на което повечето традиционни представители на сирийския икономически елит загубиха своите авоари и привилегии. Наскоро Башар Асад започна да се дистанцира от иранците под влиянието на същата Асма, а Русия, на фона на украинската криза, също като цяло се оттегли от активно участие в сирийските дела. Освен това руските инвеститори, също поради нежеланието на Башар Асад, не идват в Сирия.

Британски експерти смятат, че ключовият момент за рухването на режима е бил отказът на Москва и Техеран да се намесят реално в ситуацията, което стана ясно след посещението на Башар Асад в Москва на 28 ноември. Това беше сигнал за сирийския елит, който веднага започна да предава Асад. Съвсем очевидно е, че Асад и неговият клан бяха пречката, която просто попречи на почти всички сили в страната да се споразумеят за бъдещото разпределение на сферите на влияние, и те го направиха зад гърба му, както беше в Судан, Египет и същия Афганистан по времето на Наджибула.  За Москва тази ситуация крие рискове от загуба на две от базите и позициите ѝ в Средиземноморието, плюс очевидни репутационни загуби, но политиката е изкуството на възможното. Москва просто не може сериозно да се бори за Асад сега на фона на минималната му вътрешна подкрепа, нито пък може да влезе в открит сблъсък с Турция на фона на Украйна, която е основният и безусловен приоритет. Същото с уговорки се отнася и за Иран. І БГНЕС

----------------

Ю.Б. Шчегловин, Институт за Близък изток.